“СИЛАТА НА РАЗУМА” на Ориана Фалачи
Стефка Иванова Томова

Книгата “Силата на разума” е дело на световноизвестната италианска журналистка Ориана Фалачи. В нея тя доразвива основната си теза, третирана и в друго нейно произведение - "Яростта и гордостта", публикувано след терористичния акт срещу Световния търговски център в Ню Йорк през 2001 година. Според авторката съществува неразривната връзка между исляма като религия и ислямския тероризъм. Основната й теза е, че ислямът иска да завладее Запада, но главното му оръжие не са терористите самоубийци, а утробите на мюсюлманските жени, които с плодовитостта си и имиграцията на Запад превземат западната цивилизация. За нея масовата ислямска имиграция е троянският кон, който тихо и постепенно превръща Европа в Еврабия.
Публикациите й предизвикват яростна реакция сред фанатизираните последователи на Мохамед, довела до фабрикувани, позорни процеси срещу нея, но завършили безславно за инициаторите им. По този повод тя пише: "Никакви хулигани, размахващи гнусни плакати, нито един син на Аллах, призоваващ да бъде наказана гяурската кучка в името на Корана, няма да ме разколебае".
Списъкът на гаврите включва и процес срещу нея в Париж, раздут от медиите. Обвиняват я в религиозен расизъм, ксенофобия, богохулство, подстрекаване на омраза към исляма. Не мога да повярвам, че процесът беше организиран и от левичарската еврейска организация Ликра, споделя Фелачи. По време на процеса стана известно нещо непростимо, което опетни страната, толкова скъпа за тираните, които губят троновете си, но имат нужда от банките й. Страната се казва Швейцария. Тази Швейцария, където днес синовете на Аллах са по-многобройни и арогантни, отколкото в Мека. В тази държава през 1995 г. заради тях беше създаден Член 261 в от Наказателния кодекс. Този член позволява на ислямските имигранти да спечелят всякакви дела, като използват в свое оправдание религиозен расизъм или расова дискриминация. ("Не ме преследват, защото съм крадец, а защото съм мюсюлманин").
Въз основа на Член 261-в, през ноември 2002 г. швейцарското посолство в Рим и федералното министерство на правосъдието в Берн имаха наглостта да поискат от италианското правителство да ме екстрадира, или да ме даде под съд, заради книгата ми "Яростта и гордостта". Швейцарските власти направиха това по искане на Ислямския център в Берн, Сомалийската асоциация в Женева, SOS Расизъм в Лозана и ислямските имигранти в Нюшател. Причините? Моето "расистко поведение" и оценката ми за исляма. Според тях оценката ми е основана на идеи, "застрашаващи обществения мир и подстрекаващи към омраза подддръжниците на тезата за сблъсъка на цивилизациите".
Искането беше незабавно отхвърлено от италианския министър на правосъдието Роберто Кастели, който припомни на швейцарския си колега, че съгласно италианската конституция всички имат право на свобода на словото - писмено и устно. Затова искането да бъдат съдени граждани заради идеите им е оскърбление за основните принципи на италианската конституция и за достойнството на Италия.
Но Швейцария не е единствената страна, където може да се озова зад решетките, казва тя. По-голямата част от Европа вече е заплаха за мен. И знаете ли защо? Защото в Европейския съюз е в сила една перверзия, която се нарича Европейска заповед за арест. Съгласно тази заповед, всяка страна в Европа има право да арестува и затвори всеки гражданин на ЕС, както и да екстрадира всеки гражданин от страната му. Заповедта е създадена, за да спре придвижването на престъпници в ЕС. До 11 септември 2001 г. тя трябваше да предотвратява престъпления като тероризъм, убийства, отвличания, трафик на наркотици, детска проституция, педофилия, незаконен трафик на оръжия, ядрени и радиоактивни материали. Но осем дни след 11 септември 2001 г. левичарската Европейска комисия включи в заповедта и престъпления като расизъм, ксенофобия, богохулство и расова дискриминация. И така, след като Европейската заповед за арест бъде приета от всички членове на Европейския съюз, всеки свободен ум на континента ще се превърне в международен престъпни, в еретик, който може да бъде екстрадиран с белезници на ръце по всяко време и навсякъде в Европа, ако някой мюсюлманин отправи някакво обвинение. Според заповедта екстрадиция означава "арест от най-малко четири месеца". Екстрадиция и съдебно преследване са понятия, които в Европа се прилагат с двойни стандарти, точно както думата мир. И бъдете сигурни: винаги ще се намери причина. Защото, ако изразите искрено-мнението си за Ватикана, Католическата църква, Папата, Дева Мария, Исус или светците, никой няма да се занимава с вашето право на "свобода на мисълта и словото". Ако обаче направите същото за исляма, Корана, пророка Мохамед, за някой мюсюлманин - тогава ще ви нарекат ксенофоб и богохулник и ще ви обвинят в расова дискриминация. Ако набиете някой китаец, ескимос или норвежец, който ви е обидил, нищо няма да ви се случи. Но ако набиете някой алжирец, мароканец или нигериец, който ви е обидил, тогава ще ви линчуват. Ако крещите антиамерикански лозунги, ако наричате американците "убийци", "негодници", "врагове на човечеството", ако изгорите американското знаме и надраскате снимките на американските президенти с пречупени кръстове, нищо няма да ви се случи. Напротив, такава агресия се счита за добродетел, за качество. Но ако направите същото срещу исляма, тогава ще ви хвърлят на кладата.
Същото ще ви случи, ако считате, че западната цивилизация е най-напредналата, която някога се е родила на тази планета. Ако считате, че западната цивилизация "превъзхожда" другите. Ако обаче сте мюсюлманин и твърдите, че ислямът винаги е бил по-висша цивилизация, че е лъч от светлина и че според Корана християните вонят като кози, прасета, камили и маймуни, никой няма да ви докосне с пръст. Никой няма да ви даде под съд. Никой няма да ви осъди.
Всичко това се случва и в проислямското ООН, по мнение на Фалачи. Организацията, пред която глупците и лицемерите падат на колене, която те считат за справедлива, честна и безпристрастна майка. Същата ООН, която в пълно презрение към Всеобщата декларация за човешките права (документ, който ислямските страни никога не подписаха), през 1977 г. прие Декларацията за човешките права според исляма. В тази декларация се казва: "Всички изброени права се определят от ислямския закон, или шериата. В мюсюлманските страни шериатът е единственият закон, отнасящ се до човешките права". Същата ООН, чиято неясна Комисия за човешките права организира семинар през 1997 г., финансиран от Организацията "Ислямска конференция". Темата на семинара беше "Ислямски перспективи на Всеобщата декларация за човешките права". Семинарът поиска "ислямските перспективи за човешките права да бъдат разпространени по целия свят" и да се напомни за "приноса на исляма при полагането на основите на човешките права". Участниците обявиха, че става дума за "права, благодарение на които ислямът винаги е водил света към светлина и възраждане и е позволил всички хора да се подчинят на Аллах, както повелява Корана". Същата ООН, където пакистанският посланик безпрепятствено твърди, че "първата харта на човешките права е Коранът и първата декларация за човешките права е провъзгласена от Мохамед в Медина". Същата ООН, която нагло защитава ислямската фундаменталистка диктатура в Судан, но никога на позволи на Джон Гаранг, водачът на християнското Суданско освободително движение, да каже дори дума пред Общото събрание или комисиите на организацията. Същата ООН, която съвместно със славния Европейски съюз измисли престъпленията "ислямофобия" и "оскверняване на исляма".
През 2002 година Дуду Диен, сенегалец и някогашна важна личност в ЮНЕСКО, беше назначен за специален пратеник и наследи отстранения бразилец Морис Глеле. Задачата на Дуду Диен беше изготвянето на доклад за случаите на ислямофобия, които “след 11 септември 2001 г. засягат чувствата на мюсюлманите в Америка и Европа". Според Дуду Диен в двата континента "възрастни мюсюлмани, жени и деца са жертва на постоянни физически и устни нападения и оскърбления от страна на представители на други религии. Поради тази причина мюсюлманите продължават да живеят в ужас". За нападенията и оскърбленията Дуду Диен написа отделен доклад и поиска Комисията за човешките права да организира символичен морален процес в Женева. Някогашният шеф в ЮНЕСКО – Дуду Диен поиска в Женева ООН да "създаде културна стратегия и да унищожи идеологиите, които оскверняват исляма. Да проведе световна конференция, където да бъдат създадени правила, по които историята да се преподава и тълкува на Запад".

Книгата е структурирана в 12 глави – има проглог и епилог. Може би това напомняне за античните драми не е случайно, тъй като авторката извежда паралела между познатата от Античността трагедия за Опожаряването на Троя и съвременния й прочит – Опожаряване на Европа и превръщането й в Еврабия (надсловът на книгата е също античен от "Енеида" на Вергилий).
За да въведе читателя в абсурда на случващото се, Ориана използва разказ от хрониките на Инквизицията в Тоскана от 14 век, в който Mastro Cecco е арестуват, изтезаван, линчуван от тълпата и екзекутиран, заради книгата си "Космически сфери", заклеймена като еретична, профанска, заразена с гибелна ерес, несъвместима с вярата и съчинена по поръчка на дявола. Той отказал да се разкая с думите, че това което е написал е истина и той наистина вярва в него. Оказва се след време, че трудът му наистина имал висока научна стойност и космическите сфери са астрономически инструмент за изчисляване на орбитата на Слънцето. Това не прозряли нито представителите на властите, нито учените и съветниците на Светия престол. Парадоксалното обаче е че тези думи са валидни и днес. Днешните събития по същество са същите, както тогава – заявява авторката. Днешната светска инквизиция е доста находчива. Тя се противопоставя на смъртното наказание и вместо да изтезава тялото, измъчва душата, вместо клещите, въжетата и секирата, използва безкръвни средства: радио, вестници, телевизия, журналисти, политици, провалени учени, филмови старлетки. Използват свободата, за да убиват.
Ориана воюва с оръжия, които не проливат кръв. Оръжията на идеите, изразени чрез писаното слово. Следва изложение, в което разказва какво се случва на всички, които дръзнат да проявят свободна мисъл; да имат свое мнение и позиция; разказва за множеството дела заведени срещу нея, за които споменахме и в началото.
Тя се изправя категорично срещу псевдодемокрацията и отправя гневни и основателни въпроси. Каква е тази демокрация, която забранява несъгласието несъгласието, наказва го и го превръща в престъпление? Каква е тази демокрация, която не се вслушва в децата си и им забранява да говорят свободно, предава ги на врага, изоставя ги на издевателства и оскърбления? Каква е тази демокрация, която харесва теокрацията, възражда обвинението в ерес, изтезава и хвърля свободните умове на клада? Каква е тази демокрация, където малцинството е по-важно от мнозинството, като го изнудва и тормози? Това е антидемокрация, отговаря Фалачи. Що за свобода е тази , която не ни позволява да мислим, да говорим, да вървим срещу течението, да се бунтуваме, да се борим с тези, които ни завладяха, и ни запушва устата? Що за свобода е тази, в която командва чувствата и решава кой да обичаме и мразим? Що за свобода е тази, в която хората живеят в страх от съд и присъда, сякаш са престъпници? Ако мразя американците – ще отида в рая, а ако мразя мюсюлманите, ще ида в ада.
С презрение и в името на разума, Фалачи заявява, че започва да пише своята втора космическа сфера, виждайки че Троя е в пламъци и гори; че Европа се превръща в провинция на исляма, в ислямска колония.
Известната и изключително опитна журналистка пренася своята лична история на едно друго ниво, като се захваща да намери корените и причините довели нашия (християнски) европейски свят до това положение и да отвори очите на хората чрез обективни и ясни доказателства от всички сфери на обществения живот за тихата експанзия на мюсюлманите. Във всеки един от нашите градове има втори град, заява тя. Мюсюлмански град, управляван от Корана. В едно синовете на Аллах нямат равни – в изкуството на нахлуването, завладяването, подчиняването. И най-желаната им плячка винаги е била Европа, християнския свят.
Така след пролога авторката встъпва в глава 1 с един обширен и потресаващ обзор на историята. Едно напомняне, от което ме побиват тръпки на ужас от зверствата, извращенията, смъртта, с които мюсюлманите потапят Европа. Ако не си историк, познаващ в детайли историята, а просто човек – това трябва да бъде прочетено! Смразяващ ужас! Още по-апокалиптично звучат следващите думи на авторката (особено след като осъзнаеш, че е права). Днешното нашествие в Европа не е нищо друго, освен повторение на вековния ислямски експазионизъм и империализъм. Но днес нашествието е по-тайно и по-коварно. Нашествието е от имигранти, които се заселват в страните ни, в родните ни градове. Без никакво уважение към нашите закони, те ни налагат техните собствени. Техните обичаи, техният Бог. От Атлантика до Урал техният брой е около 60 милиона. Само в Европейския съюз живеят 35 милиона.
факти:
през последните 50 години броят на мюсюлманите се е увеличил с 235 %, а на християните с 47 %
мюсюлманското население в цял свят нараства с 33 милиона всяка година
броят на мюсюлманите расте с 4,6% до 6,4% годишно, на християните с 1,4% годишно
в Швейцария мюсюлманите са над 10 % от населението
в Русия – 10,5%, в Грузия – 12%, Малта – 13%, България – 15%, Кипър- 18%, Сърбия – 30%, Македония – 60%, Албания – 93,5%

Проблемите са на различни равнища.
В училища със смесени класни стаи, мюсюлманските родители не искат момичета и момчета да учат заедно, не искат дъщерите им да присъстват в часовете по физическо, или да се събличат, за да плуват в басейна.

И така, "Мюсюлманите ли трябва да се интегрират с нас, или ние с тях?!", отсича Ориана. Очевидно ние трябва да се интегрираме с тях. Авторката прилага цитат от реч на Хуари Бумедиен произнесена през 1974 г. пред Общото събрание на ООН. Без никакви заобикалки той заявява: "Един ден милиони мъже ще напуснат Южното полукълбо на тази планета и ще нахлуят в Северното. Но не като приятели. Защото те ще нахлуят, за да покоряват, и ще покорят Северното полукълбо с децата си. Ние ще победим чрез утробите на жените си". От зората на времето "политиката на утробата", износът на човешки създания и обилното им размножаване, е най-лесният начин за завладяването на нови територии. За господство над чужда държава, за подмяна и покоряване на коренното население.
През същата 1974 г. в Пакистан на ислямска конференция се взема решение за увеличаване на тогавашния малък поток от имигранти към Европа. В резолюцията се казва, че континентът трябва да бъде покорен чрез „демографско превъзходство”. Днес този план е закон, допълва авторката. Продължава с това, че във всяка джамия в Европа, на петъчната молитва, имамът се обръща към мюсюлманските жени: „Трябва да родите поне пет деца, всяко семейство...” Ако имигрантът има две жени, децата стават десет, ако са три – петнадесет. Тя на помня, че полигамията е забранена със закон в Европа, проблем може да има всеки европеец – многоженец, но това никак не е санкция за мюсюлманските многоженци. Отново напълно обосновано, тя привежда пример с приетия закон във Франция през 1993 г., забраняващ миграцията на полигамисти. Съгласно закона, от страната е трябвало да се експулсират всички имигранти, които живеят с повече от една съпруга. Но гурутата на политическата коректност и агитаторите на ислямските страдания, започнали да ридаят за човешките праваи етническия плурализъм. Тя отправят към авторите на закона обвиненията използвани и срещу Фалачи: нетърпимост, расизъм, ксенофобия.
И така авторката извежда единна от основните причини, довели до неспазването на законите и нулевата санкция срещу нарушителите – „В интерес на обществения ред” или с други думи – „да не го превръщаме във враг и да не дразним съмишлениците му”; а всъщност – „Страхуваме се”. Следват много силни думи на авторката.
Точно така! Европа спи вцепенена като Троя. Но една болест се възроди. Болестта, която миналия век направи фашисти от италианците, които не бяха фашисти, която направи нацисти от германците, които не бяха нацисти, направи болшевики от руснаците, които не бяха болшевики. Сега тази болест превръща в предатели тези, които не са предатели. Това е смъртна, страшна болест. Нарича се страх.
Болест, подхранвана от опортюнизма и конформизма, която ражда страхливци и убива повече хора, отколкото рака. Това е болест, която за разлика от рака е заразна и поразява всички, които й се покоряват. Лошите и добрите, умните и глупавите, честните и безчестните. Видях ужасни неща, причинени от страха в съвременната Еврабия. Неща, несравнимо по-грозни от войната, която преживях.
Защото ние живеем и умираме в страх. Видях водачи, които се представят за герои, а всъщност вдигат бяло знаме, защото се страхуват. Видях либерали, които се представят за защитници на светското общество, но пеят песни в прослава на Исляма, защото се страхуват. Видях приятели, истински и набедени, които тихо застанаха на моя страна, но после ме забравиха, защото се страхуват. Те се покориха на страха и сега са мои врагове. Но най-ужасното, което видях, са бранителите на свободата на мисълта и словото – журналистите, учителите, така наречените интелектуалци.
 Следва продължение