Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
22.03.2016 07:43 -
Живеем в страна, в която историята липсва. При това - официално!
Живеем в страна, в която историята липсва. При това - официално. От една страна защото тя е писана от византийци, отоманци, англичани, французи, руснаци и така нататък. А от друга страна нямаме – или почти нямаме – собствени източници на историята ни. Нямаме собствени свидетелства. Това е и една от причините да избиваме комплекса си на Дънинг-Крюгер. Би трябвало своето откритие да кръстят не „Ефектът на …”, а да го кръстят „Откритата енигма на българина”.
Техният ефект "Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание.", напълно отговаря на сегашното психосъстояние на българина. "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг. Всичко това го пиша по повод вкарването на един литературен текст като „Даваш ли, даваш, балканджи Йово” в учебниците по история, тъй като образователното министерство решило „под натиска на улицата” да направи тази промяна в учебниците по история. Както и премахването на „присъствие” в разделите за османското владичество в България. Вече децата ни ще учат, че сме били роби. И никое от тях няма да се запита защо сме били роби, като в учебниците по история пише, че ние сме прескочили робовладелския обществен строй.
И учителят по история няма да им каже, че „робство” е литературна метафора на нашите възрожденци, защото в учебниците по история не може и не трябва да има метафори. Тъй като историята – колкото и да не и се вярва на тълпата – е наука, а не биене в гърдите „ Ih Bulgarq Bulgar”… Не може тълпата да определя програмата на учебниците ни по история. Защото, по презумпция, тълпата е неука. Т.е., тълпата трябва да се учи, не тя да ни учи. Не може учебниците да се пишат от хора с явно психични отклонения, изразяващи се дори в мания за величие. А всъщност иде реч само за „Ефектът на Дънинг- Крюгер”… Балканджи Йово е литературен текст с характерните за художественото произведение похвати – метафори, хиперболи, сравнения, символи… С еднакъв успех можеше да бъде вкаран и в учебниците по анатомия, за да питат учениците как тъй, като му „отрязали и двете ръце” на него не му е изтекла още кръвта, че ония „мръсни турци” продължават да го питат и да го разпитват… После ръцете идват краката, а преди това му вадят и двете очи… Как една точна наука, като историята, ще възприеме един абсурден по своята същност текст, който има всички белези на литературата, но нищо общо с науката, може да бъде вкаран между кориците на „История на България”?
Великолепно стихотворение. Но е литература. Пък и там, ако анализираме, може да намерим нещо не съвсем по „канона на националистическата ни тълпа”… Никъде не се казва, че турци искат момата Яна. Балканджи Йово казва: „Море, войвода, глава си давам…”Войводо… Ами кой гяур се е обръщал по този начин към отоманеца? Войвода имат нашите четници – Ботев е войвода. Отоманската империя е имала въведени други обръщения… Ако направим анализ на стихотворението ще излезе, че пак нашенец е искал момата, но за вярата. За другата вяра, не за турска мома. Вярата е турска, т.е., различна от нашата, не войводата. Войводата не е турчин. Войвода ще излезе, при този анализ, пак нашенец, приел исляма… Защо нашите видни „структуралисти” като Мишо Неделчев или там пичлеметата от „Литературен вестник” не се замислят малко… То и акъл требе, нали… Не само биене в гърдите… Ето, заради това не трябва да се намесва литературата с историята. Историята е наука и инструментите за нейното изучаване са далеч от литературните инструменти – метафори, хиперболи, сравнения…Този текст е литературен и етнографски паметник, но той не е исторически паметник. Но улицата рекла на образователното министерство, че това трябва да се учи по история и това е то… Малко им е да получат „ашкоолсун” за решението.
Пиша тези редове с ясната мисъл, че като писател би трябвало да заема малко по-друга позиция – все пак литературата превзема нови територии на влияние… Оказва се, че образователното министерство използва литературата като фотошоп за историята. Вижте само как на Балканджи Йово му никнат допълнителни оченца и допълнителни крачета за подрязване… С този акт на образователното министерство доказа, че това вече е дъното. Но това е и тест за интелигентност на интелигенцията – в чието съществуване вече се съмнявам – и нейните граждански реакции. И ако не се обадят, а напротив, обслужат новите директиви и седнат да пишат нови учебници по тези директиви пишман историци и литератори, то наистина няма изход и светлина в тунела няма никаква. Това е абсолютното дъно. Защото един учебник за еди-кой си клас съсипва няколко поколения след себе си. Защото изучавалите това ще го набиват след време в главите и на своите деца и внуци. И ще казват: „Ние така сме го учили”… Ами това е…
front.bg
Техният ефект "Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание.", напълно отговаря на сегашното психосъстояние на българина. "Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг. Всичко това го пиша по повод вкарването на един литературен текст като „Даваш ли, даваш, балканджи Йово” в учебниците по история, тъй като образователното министерство решило „под натиска на улицата” да направи тази промяна в учебниците по история. Както и премахването на „присъствие” в разделите за османското владичество в България. Вече децата ни ще учат, че сме били роби. И никое от тях няма да се запита защо сме били роби, като в учебниците по история пише, че ние сме прескочили робовладелския обществен строй.
И учителят по история няма да им каже, че „робство” е литературна метафора на нашите възрожденци, защото в учебниците по история не може и не трябва да има метафори. Тъй като историята – колкото и да не и се вярва на тълпата – е наука, а не биене в гърдите „ Ih Bulgarq Bulgar”… Не може тълпата да определя програмата на учебниците ни по история. Защото, по презумпция, тълпата е неука. Т.е., тълпата трябва да се учи, не тя да ни учи. Не може учебниците да се пишат от хора с явно психични отклонения, изразяващи се дори в мания за величие. А всъщност иде реч само за „Ефектът на Дънинг- Крюгер”… Балканджи Йово е литературен текст с характерните за художественото произведение похвати – метафори, хиперболи, сравнения, символи… С еднакъв успех можеше да бъде вкаран и в учебниците по анатомия, за да питат учениците как тъй, като му „отрязали и двете ръце” на него не му е изтекла още кръвта, че ония „мръсни турци” продължават да го питат и да го разпитват… После ръцете идват краката, а преди това му вадят и двете очи… Как една точна наука, като историята, ще възприеме един абсурден по своята същност текст, който има всички белези на литературата, но нищо общо с науката, може да бъде вкаран между кориците на „История на България”?
Великолепно стихотворение. Но е литература. Пък и там, ако анализираме, може да намерим нещо не съвсем по „канона на националистическата ни тълпа”… Никъде не се казва, че турци искат момата Яна. Балканджи Йово казва: „Море, войвода, глава си давам…”Войводо… Ами кой гяур се е обръщал по този начин към отоманеца? Войвода имат нашите четници – Ботев е войвода. Отоманската империя е имала въведени други обръщения… Ако направим анализ на стихотворението ще излезе, че пак нашенец е искал момата, но за вярата. За другата вяра, не за турска мома. Вярата е турска, т.е., различна от нашата, не войводата. Войводата не е турчин. Войвода ще излезе, при този анализ, пак нашенец, приел исляма… Защо нашите видни „структуралисти” като Мишо Неделчев или там пичлеметата от „Литературен вестник” не се замислят малко… То и акъл требе, нали… Не само биене в гърдите… Ето, заради това не трябва да се намесва литературата с историята. Историята е наука и инструментите за нейното изучаване са далеч от литературните инструменти – метафори, хиперболи, сравнения…Този текст е литературен и етнографски паметник, но той не е исторически паметник. Но улицата рекла на образователното министерство, че това трябва да се учи по история и това е то… Малко им е да получат „ашкоолсун” за решението.
Пиша тези редове с ясната мисъл, че като писател би трябвало да заема малко по-друга позиция – все пак литературата превзема нови територии на влияние… Оказва се, че образователното министерство използва литературата като фотошоп за историята. Вижте само как на Балканджи Йово му никнат допълнителни оченца и допълнителни крачета за подрязване… С този акт на образователното министерство доказа, че това вече е дъното. Но това е и тест за интелигентност на интелигенцията – в чието съществуване вече се съмнявам – и нейните граждански реакции. И ако не се обадят, а напротив, обслужат новите директиви и седнат да пишат нови учебници по тези директиви пишман историци и литератори, то наистина няма изход и светлина в тунела няма никаква. Това е абсолютното дъно. Защото един учебник за еди-кой си клас съсипва няколко поколения след себе си. Защото изучавалите това ще го набиват след време в главите и на своите деца и внуци. И ще казват: „Ние така сме го учили”… Ами това е…
front.bg
Търсене
Блогрол
1. Не мога да простя! Никога!
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”