Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
30.03.2016 12:31 -
Никога не е било толкова безнадеждно
Дилян Вълев
Тази държава отива на кино. След близо 27 години преход едва ли някога сме живели в такава мизерия, безперспективност и бездуховност. И то като щастливи членове на Европейския съюз и НАТО. Което е някакъв странен парадокс.
Имаше една такава приказка: Няма по-голямо нещастие от това да ти се сбъднат мечтите. Първо, защото след това няма да имаш за какво да си мечтаеш. И второ, защото току виж се оказало, че мечтата ти не си е струвала толкова.
И така се случи с нас като нация. Преживяхме "За Бога, братя, не купувайте!", Лукановата зима, Виденовата зима. За известно време имахме удоволствието да се почувстваме и като герои от "Черния обелиск" на Ремарк - подобно на германците от предхитлерова Германия плащахме десетки хиляди за един хляб. Но дори и в моментите на най-голямата мизерия блещукаше една надежда - че това е временно, че сме поели по един път и трябва просто да потърпим. В края на краищата ще пристигнем и всичко ще се нареди.
В момента разликата с времето на Лукановата зима е, че магазините са заредени, няма дефицит, но хората са също толкова бедни. Разликата с времето на Виденов е, че десетки хиляди лева в момента струва една прилична кола и тогава имаше свобода на словото. Тъжно е, но всичко днес е по-зле от най-мизерните и гадни години, които преживяхме досега.
Само да погледнеш новините, ще разбереш безнадежността и оскотяването, сковали тази държава. Пребиха дядо в дома му, защото нямал пари да даде на крадците. Пречукаха баба на 93. Пенсионирано ченге стреля по дъщеря си заради мазе. Жена поръчва убийство на цялата си рода. Наркоман стреля от терасата си. Изрод влачи куче с колата си.
Не че и преди е нямало подобни новини, но чак такава концентрация на тъга и безнадеждност не си спомням. Сякаш единствената хубава новина, която съм прочел напоследък бе, че билетът в София става 1,60. Тя, всъщност не е чак толкова хубава, но така ни беше поднесена от свободната преса, че чак да й се зарадваш. Навярно причината е, че въпросните вестници всъщност нямат нищо общо с един депутат, който вече не прави бизнес в България.
front.bg
Тази държава отива на кино. След близо 27 години преход едва ли някога сме живели в такава мизерия, безперспективност и бездуховност. И то като щастливи членове на Европейския съюз и НАТО. Което е някакъв странен парадокс.
Имаше една такава приказка: Няма по-голямо нещастие от това да ти се сбъднат мечтите. Първо, защото след това няма да имаш за какво да си мечтаеш. И второ, защото току виж се оказало, че мечтата ти не си е струвала толкова.
И така се случи с нас като нация. Преживяхме "За Бога, братя, не купувайте!", Лукановата зима, Виденовата зима. За известно време имахме удоволствието да се почувстваме и като герои от "Черния обелиск" на Ремарк - подобно на германците от предхитлерова Германия плащахме десетки хиляди за един хляб. Но дори и в моментите на най-голямата мизерия блещукаше една надежда - че това е временно, че сме поели по един път и трябва просто да потърпим. В края на краищата ще пристигнем и всичко ще се нареди.
В момента разликата с времето на Лукановата зима е, че магазините са заредени, няма дефицит, но хората са също толкова бедни. Разликата с времето на Виденов е, че десетки хиляди лева в момента струва една прилична кола и тогава имаше свобода на словото. Тъжно е, но всичко днес е по-зле от най-мизерните и гадни години, които преживяхме досега.
Само да погледнеш новините, ще разбереш безнадежността и оскотяването, сковали тази държава. Пребиха дядо в дома му, защото нямал пари да даде на крадците. Пречукаха баба на 93. Пенсионирано ченге стреля по дъщеря си заради мазе. Жена поръчва убийство на цялата си рода. Наркоман стреля от терасата си. Изрод влачи куче с колата си.
Не че и преди е нямало подобни новини, но чак такава концентрация на тъга и безнадеждност не си спомням. Сякаш единствената хубава новина, която съм прочел напоследък бе, че билетът в София става 1,60. Тя, всъщност не е чак толкова хубава, но така ни беше поднесена от свободната преса, че чак да й се зарадваш. Навярно причината е, че въпросните вестници всъщност нямат нищо общо с един депутат, който вече не прави бизнес в България.
front.bg
Търсене
Блогрол
1. Не мога да простя! Никога!
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”