Нешка Робева няма нужда да я оценяват, тя вече е получила своята оценка. Във времето, когато днешните демократи преподаваха марксизъм и научен комунизъм, тя беше в Русенския комитет.

Когато сегашните борци за демокрация членуваха в БКП, тя беше изключена от партията. Не успяха да я спрат Чудомир Александров, Димитър Стоянов, Георги Йорданов, а тогава Политбюро на ЦК на БКП можеше да спира всичко.

Как си представят, че ще я спрат днес? Нейните политически убеждения не са мои, но нейните граждански позиции са споделени не само от мен. Тя се е изправяла срещу режима, когато почти всички ходеха наведени. Особено тези, които днес се мъчат да пренапишат жалките си биографии. Тъжно е да гледаш как крепителите на комунизма тогава, днес да се борят с него. И във великата си, героична битка с умряло куче, нападнаха Нешка Робева. Тя има 300 медала, тези имат куфарчетата с червени пари на бащите си.

Тя е издигала трикольора, тези издигат вили.

Когато ме нападна, в първата гнусна и жълта кампания, ЦК на БКП в Работническо дело, в клиповете на БНТ за предизборната кампания през1990-та, Нешка излезе и ме защити. Беше комунист, беше от БСП, беше човек, който не понася лъжите и клеветите. Не си спомням да съм видял тези герои на демокрацията днес, тогава да гъкнат дори. Защото наистина се искаше доблест и кураж да го направиш, не само кинти по проекти. Проекти имаше в проектантските дружества, останалите бяхме на улицата и площадите. А текущите герои на властта – в първични партийни организации, подписваха декларации срещу нас, враговете на народа.

Аз излязох от затвора, Нешка излезе от парламента, но си говорехме. Тези седяха вкъщи.

Има снимки, има протоколи от заседанията на властта тогава, има справки на ДС с имената ни, а за тези имаше служби и почивни станции на ЦК.

Но когато цял живот си лизал задници, почваш наистина да вярваш, че естественият цвят на червилото за пресконференции е кафяв.

Емил Кошлуков, Фейсбук

Стенограмата на заседанието на Министерски съвет с изказването на вицепремиерката: „Смятаме, че за да бъде удостоена определена личност с най-високото държавно отличие, тя трябва да отговаря на много по-високи изисквания в съответната област. С цялото ми уважение към заслугите на госпожа Робева към спорта, към нейните успехи там, които са безспорни, мисля, че приносът й в областта на културата, заради който се предлага да бъде отличена, не може да бъде съпоставян с този на действително утвърдени творци, каквито има в следващата точка и които се предлагат за орден „Св. Св. Кирил и Методий”. Например, Теди Москов, Камен Донев, Мариус Куркински, Васко Василев… да не изброявам всички. Затова, може би е по-добре да бъде наградена за заслугите й в областта на спорта.

Noveli Zareva Забелязва се една странна зависимост, която не отшумява с времето: колкото е по-малък приносът на една публична личност за здравето на обществените нрави, за балансиране на интересите, толкова е по-некоректна към други публични личности, които се извисяват над нея като бор над храст... Робева ще остане не просто епизод в историята ни, а цял филм, докато други станаха известни само с котешкото си мяукане в ухото на властта...Нищо лошо, но поне да блестяха и с нещо отгоре, ама не се сещам за нищо повече от перлени гердани рано сутрин по Нова.