Освен имението „Болескин Хаус”, за което ви разказахме в предишната част на поредицата, името на Алистър Кроули се свързва и с още страшно много градски легенди. Естествено в тях има и частица истина, докато за други доказателствата са, меко казано, неубедителни.

Въпреки че умира през 1947 г., Алистър Кроули достига пика на своята слава през 60-те и 70-те години на XX в.
Сексуалната революция и рок музиката завладяват душата на младия човек както в Америка, така и в Европа. Много от групите, които са символ на това поколение, прегръщат с радост идеите на Кроули за един свят, доминиран от собствената воля и любовта. Ритуалите на мага, свързани със секса и свободната употреба на наркотици, влечението към източните религии и разширяване на собствения мироглед са в унисон с настроението на младите хора, станали част от сексуалната революция.


„Ролинг Стоунс” и „Бийтълс”
В началото на 60-те години „Ролинг Стоунс” и „Бийтълс” първи „представят” пред огромната си аудитория Алистър Кроули. Членовете на двете групи се увличат от идеите на своя сънародник и дори за кратко стават телемити, т.е. последователи на учението Телема. „Бийтълс” дори поставят на корицата на своя албум „Сърджант Пепърс Лоунли Хартс Клъб Бенд” (издаден в средата на 1967 г.) портрета на Кроули, редом до тези на много други култови личности от XX век.
И докато връзката „Стоунс”/„Бийтълс” и Алистър Кроули е малко по-задочна, то тази между други две легендарни английски групи и мага е доста по-дълбока.

Джими Пейдж, китаристът на великите „Лед Цепелин”, е сред най-големите колекционери на вещи на Кроули. Както споменахме вече, през 70-те години той закупува и имението „Болескин Хаус” и го притежава в продължение на цели две десетилетия. Според градската легенда Джими Пейдж и вокалът Робърт Плант до такава степен са били завладени от „сатанинското” излъчване на Кроули, че хитът на групата – Stairway to heaven („Стълба към небето”), не е нищо повече от обръщение към Сатаната. Доказателството за подобно твърдение е, че ако се пусне част от песента на обратно, се чува достатъчно ясно, продължаващо малко повече от една минута послание, отправено директно към Сатаната.

Хард рок
Наложеният в медиите образ на Алистър Кроули като „Верен слуга на дявола” и „Най-грешният човек, живял на Земята”, се харесва много бързо на представителите на хардрок музиката. Пионерите „Блек Сабат” и в частност първият им вокалист Ози Озбърн буквално са завладени от мага. Кориците на албумите на Ози са издържани в мрачен стил, кръвта и антихристиянската символика е очевидна. Затова няма нищо странно, че един от най-големите хитове на певеца се казва „Мистър Кроули”.

Друга хардрок група, радваща се на световна популярност и приела „тъмната страна”, е „Айрън Мейдън”.
В днешно време Ози и „Айрън Мейдън” имат своите последователи в „култа” към Алистър Кроули. Много тежки банди и до ден днешен използват символиката на Кроули по време на своите концерти. Лидерът на блек метъл групата „Бехемот” – Адам Дарски, пък използва стойка за микрофон, на която ясно личи еднокурсорен хексаграм.
Един от най-провокативните музиканти в последните години Мерилин Менсън също е запознат отлично както със символиката, така и с идеите на Кроули, като те са част от няколко негови песни (Misery Machine, Diary Of A Dope Fiend и други).

В книгата си Rockin’ Down The Highway To Hell Майкъл Брус Плонт обявява Кроули за „баща на съвременния сатанизъм” и като човек „с огромно влияние и въздействие върху рок музиката”. Там преподобният Плонт разкрива по-подробно „топлата връзка” между Кроули и „Блек Кроус”, Мерилин Менсън, Дейвид Бауи, Стинг, „Лед Цепелин”, „Доорс”, „Ролинг Стоунс” и „Бийтълс”.


Чарлз Менсън
Чарлз Майлс Менсън е безспорно един от най-популярните престъпници в историята на САЩ. Въпреки че никога не се е срещал лично с Алистър Кроули (роден е през 1934 г., а Кроули умира 1947 г.), престъпленията на Менсън и водената от него група „Кланът Менсън” се свързват с Кроули. Повечето членове на „Кланът Менсън”, както и самият Чарлз Менсън, са били свързани с култовия режисьор Кенет Ангър, който пък от своя страна е бил откровен телемит и страстен почитател на Кроули. През август 1969 г.

Кланът извършва последователно две масови убийства в две нощи, като при първото една от жертвите е младата актриса Шарън Тейт – съпруга на режисьора Роман Полански, която е била бременна в осмия месец. Менсън обяснява жестоките убийства с факта, че е получил видение за предстояща война между расите, която той нарича Helter Skelter (суматоха, безпорядък, бъркотия). Видението за предстояща война той получил, докато бил под въздействието на опиати (изпълнявал ритуал, близък до тези на Кроули) и слушал песента на „Бийтълс” Helter Skelter.

Паулу Коельо
В своята младост бразилският писател Паулу Коельо също признава, че е бил подвластен на идеите на Алистър Кроули. На 25 години той се присъединил към бразилския клон на „Ордо Темпли Ориентис” (ордена, създаден от Кроули), а по-късно решил да сключи и сделка със Сатаната, тъй като”Като образован човек, познаващ философските принципи, които управляват света, човечеството и Космоса, имам пълното съзнание, че Дяволът не символизира Злото, а е просто единият от полюсите, разпределящи равновесието в човечеството.”

Барбара Буш
Барбара Буш, позната на света като съпруга на Джордж Буш-старши и майка на Джордж У. Буш, е дъщеря на Алистър Кроули. И то не просто духовна наследница на неговите идеи, а 100% кръвна роднина. Поне това гласи една от най-новите и спорни теории, в които е замесен английският маг.

Може ли причината за поразителната физическа прилика на вече възрастната Барбара Буш с Кроули да се окаже роднинска връзка? На теория – да. Майката на Барбара Буш – Полин Пиърс, през 20-те години на XX в. посещава Европа, тъй като е увлечена от окултните ритуали, които се извършват там. Въпреки че няма доказателства, че е участвала в сексуалните ритуали, провеждани от Кроули на остров Сицилия, се знае, че красивата Полин се е запознала с мага и е прекарала известно време с него. Няколко месеца след като се завръща в Америка през 1924 г., Полин ражда дъщеря – Барбара, бъдещата първа дама на САЩ.

След като ви разказахме редица градски легенди и истории, в които е замесено името на Алистър Кроули, днес ще се концентрираме върху една от важните теми в разбиранията и творчеството на Алистър Кроули – легендарната Атлантида и това, което означава тя за окултистите и магьосниците.

Загадъчната Атлантида
За Атлантида са изписани стотици книги. В тях са търсени отговори на хиляди въпроси, като дали наистина този остров е съществувал във вида, в който легендите са ни го предали, на какво се е дължало благополучието и мъдростта на обитателите му, а и не на последно място – къде се е намирала точно Атлантида, как и кога е изчезнала.

Първото нещо, на което трябва да се спрем, е да потърсим отговора на въпроса защо за всички окултисти и магьосници Атлантида е свещено място, а търсенето на истината за нейните жители и техните ритуали и начин на живот – почти обсесия.
Единственият безспорен факт относно Атлантида е, че легендата за чудния остров произтича от писанията на древногръцкия философ Платон и по-конкретно две негови произведения – диалозите Timeaus и Critias.

В тях той разказва историята на един гръцки държавник на име Солон, който се озовал в Египет и точно там му била разказана историята за Атлантида, която по онова време била вече на 9000 години. Според историята, която Солон чул, преди много векове съществувала могъща островна нация, наречена Атлантида, която се е намирала по средата на световния океан, отвъд „Стълбовете на Херакъл“ (известни днес като Гибралтарския проток).

Мъжете от Атлантида, убедени в своята мощ и превъзходство, решили да подчинят околните държави на своята воля, но били спрени от войската на Атина. Малко след загуба в решителната битка Атлантида изчезнала безследно от лицето на земята само за една вечер.

Магическата Атлантида
Надали и самият Платон, когато е създавал своите диалози Timeaus и Critias е предполагал, че частта, която е посветил на Атлантида, ще вълнува умовете и фантазиите на неговите наследници дълги векове.

Сред най-запалените изследователи, а и почитатели на мита за Атлантида, са окултистите. Те безрезервно вярват, че силата на атлантите се е дължала на познанията им за природата и космологията. Неслучайно в очите на всички магове периодът на възход на Атлантида се нарича Златният век или Златната епоха на човечеството.

Масоните, окултистите, изследователите на мистичното виждат в Атлантида своята утопия – светът, в който всеки се е посветил на свободата и на търсенето на истината за самия себе си и за заобикалящия ни свят. Това е помогнало на жителите на древния легендарен остров, чрез своите познания, да достигнат състояние на полубогове. Духовните истини за света, които са знаели атлантите, технологиите, които са имали, са неща, до които нашето съвременно общество надали ще успее някога да доближи, дори и само в някакъв нищожен процент.

Със загиването на Атлантида обаче си отива и Златната епоха на човечеството. Дотогава магията не е била мистерия, била е използвана масово – така, както днес ние ползваме електричеството. След краха на атлантите магията се превръща в мистерия, достъпна само за редица посветени. Частици от атлантската мъдрост "заживяват" в мистерийните школи на Египет, Гърция, Тибет, Вавилон, в традицията на кабалата, херметизма, алхимията, като впоследствие тези знания са „пренесени” в Западната езотерична традиция от хора като Кристиан Розенкройц, Алистър Кроули, Макгрегър Матърс и други.

Кроули и „Изгубеният континент”
През 1914 г. Алистър Кроули написва своята “Книга 51 (Libro LI) – Изгубеният континент”, която посвещава на темата за Атлантида. Естествено като всеки окултист той също се интересува от легендарния континент. Ето какво пише самият Кроули в предисловието към „Изгубеният континент”: „Изгубеният континент” е роман, в който се опитвам да дам представа за цивилизацията, наречена Атлантида. Но оставам с чувството, че на този роман му липсва артистична цялост.

На места това е фантастична рапсодия, която описва моя идеал за утопийно общество; други места са откровена сатира за условията, в които съществува нашата сегашна цивилизация; трета част пък няма как да не е посветена на дълбоките магически тайни, познати на атлантите. Точно тук е скрито и вътрешното напрежение – сякаш всеки момент очакваме пред очите ни да се разкрият най-големите открития в науката, до които са стигнали жителите на Атлантида”.

В самата книга, освен свой прочит за историята и географията на острова, Кроули разказва и за магическите достижения на тази цивилизация. Той не пропуска да отбележи, че самото общество е постигнало съвършена хармония, благодарение на начина си на живот, верен на принципите на собствената воля и търсенето на самоусъвършенстването, формулирани от него в системата Телема.

В края на книгата, когато настъпва предизвестената катастрофа, седем от най-мъдрите атланти се пръсват по целия свят, за да „търсят, намерят и обучат достойни деца от други раси по земята, които някой ден да продължат великото дело на атлантите.”

Още в самото начало на книгата Кроули обяснява, че е бил „поканен” да стане един от седемте наследници на познанията на Атлантида. „Миналата година бях избран да наследя почитаемия К-З, който беше решил да умре, или по-точно казано, да се присъедини към Тях на Венера и да стана един от седемте наследници на Атлантида. Аз бях посочен, за да разкажа, дотолкова, доколкото съм способен, истината за мистериозния изгубен остров.

Естествено като само един от седмината наследници аз знам само една седма от мъдростта на Атлантида и ще трябва да чакам още 33 години, за да се срещна с останалите”. Алистър Кроули пише „Изгубеният континент през 1914 г., а точно 33 г. след това умира. Но неговите последователи вярват, че той е отишъл на предизвестената среща с другите наследници на Атлантида в търсене на повече знания.

В следващата част на нашата поредица ще се опитаме да намерим отговор на трудния въпрос – кой и какъв всъщност е бил Алистър Кроули. Дали е бил магьосник, надарен с изключителен талант и достигнал до съвършенството в познанието за себе си и света, който ни заобикаля? Или пък е бил сатанист, за какъвто го обявяват църквата и медиите? Или пък е бил шарлатанин, който се е забавлявал на гърба на другите хора, като е използвал тяхната наивност и слабохарактерност? На тези и много други въпроси ще се спрем в последната част от поредицата, посветена на една от най-спорните и интересни личности от края на XIX и най-вече от началото на XX в.

В днешната последна част от нашата поредица, посветена на Алистър Кроули, ще потърсим отговор на трудния въпрос – кой и какъв всъщност е бил Кроули. Дали е бил магьосник, надарен с изключителен талант и достигнал до съвършенството в познанието за себе си и света, който ни заобикаля? Или пък е бил сатанист, за какъвто го обявяват църквата и медиите? Или най-обикновен шарлатанин, който се е забавлявал на гърба на другите хора, като е използвал тяхната наивност и слабохарактерност? На тези и много други въпроси ще се спрем в последната част от поредицата, посветена на една от най-спорните и интересни личности от края на XIX и най-вече от началото на XX в.

Повече от половин век след смъртта си (1 декември 1947 г.) Алистър Кроули продължава да предизвиква дискусии. Макар и само задочни. Митовете около неговото име до такава степен са спечелили популярност, че безспорно можем да заключим, че Алистър Кроули постепенно се е превърнал в мит, в легенда, а много от неговите действия вече са със статута на градски легенди.

Кроули и магията

Дали Алистър Кроули е бил магьосник, който е призовавал духове? Това е въпрос, чийто отговор може да се даде много лесно – няма никакви доказателства, които да поддържат тезата, че Кроули е общувал със същества, които не са от нашия свят и нашето измерение. От друга страна обаче, липсват същите безспорни и строго научни доказателства, които да потвърждават съществуването и на много други неща, които част от нашето модерно общество възприема за истински – например Бог. А къде трябва да потърсим доказателства за съществуването на задгробен живот, извънземен разум, световна конспирация, пътуване във времето, Бермудски триъгълник? Затова е по-добре да потърсим отговора на въпроса за силата на магическите умения на Кроули в неговия живот.

Алистър Кроули прекарва по-голяма част от съзнателния си живот в търсенето на знание. Той не се ограничава в това свое търсене – от джунглите, през пустините на Африка та чак до хималайските върхове – Кроули се опитва да събере колкото се може повече от познанията, до които е стигнало човечеството в своето вековно търсене на истината. Това, което се знае за Кроули, но не се съобщава толкова често (може би защото не е нито скандално, нито „сатанинско”), е, че той е обожавал излетите из природата и се е възхищавал на нейната красота. В статия, посветена на английския маг, негов ученик разказва как през 1925 г. (в пика на своята сила и слава) Кроули излязъл на разходка с отбрана група свои последователи. Пред всяко пролетно стръкче, което се подавало от наскоро стоплилата се от мартенското слънце студена земя, Великия звяр се спирал и свалял своята шапка в знак на уважение пред събуждащата се природа.

Естетствено всичката тази любов на Кроули към „бялата” и „чиста” природа не означава, че той не е правил магически опити, които могат да бъдат заклеймени като „черна магия”. Говорейки за Кроули и неговите разбирания, никога не трябва да забравяме, че за него нищо не е дуалистично, т.е. неговата философия не възприема заобикалящия ни свят само като две измерения – добро-зло, черно-бяло, Бог-Сатана и т.н. Сигурно е, че английският маг се е опитвал да прави магии. Безспорно е и че е натрупал всички възможния знания, за да успее да претвори написаното на хартия и в своята магическа практика. А това дали е успял, е субективно решение за всеки един от нас в зависимост от това до каква степен вярваме в съществуването на „невидимото”.

Кроули и религията

Повече от 50 години след смъртта на Алистър Кроули Би Би Си направи документален филм за тази спорна личност от британската история. Наред с преразказа на многото градски легенди, в които е забъркано името му, английският канал взе мнението и на църковната институция относно действията на английския маг. Като вземем предвид факта, че Кроули е един от най-яростните противници на християнската църква като институция (въпреки че една от най-известните му реплики е „Никога не съм мразил истинския Бог, а само богът на хората, които мразя”), няма нищо чудно, че Кроули все още е заклеймяван като сатанист, а неговото учение – Телема, като нищо друго освен секта, издигната в култ към дявола. Факт е, че църквата има причини да мрази и заклеймява Кроули – още от най-ранно детство той е отвратен от жестоките догми, които се налага да спазва всеки „добър християнин”. Тогава Кроули създава своята система Телема, чийто основен девиз е „Прави каквото искаш – това е същността на закона“, т.е. издигането на собствената личност и собствените желания в култ. Точно този призив за свобода на волята и желанията на личността, прегърната по-късно от хипитата и рок музиката (също заклеймявани жестоко от църквата в началото), превръща Кроули в идеална цел за атака от страна на църковната пропаганда. Сексуалните актове, които съпътстват ритуалите от Телема, в основата си не са нищо повече от една сексуална революция, изпреварила с няколко десетилетия световната сексуална революция. Но също така е и нещо, което Кроули е научил от древните книги, които е прочел.

Сатанист ли е Алистър Кроули? Да, в очите на църквата и на догматично праведните християни. За да бъде обаче сатанист в същинския смисъл на думата, Кроули трябва да се прекланя пред дявола, дяволът, който за него не съществува във вида, в който го възприемат заклеймяващите го християнски проповедници. Отново трябва да подчертаем, че за Кроули светът не е дуалистичен, т.е. Бог и дявол не са две крайности, с приемането на чието съществуване можем да обобщим истината за света.

Докато постига своето самоусъвършенстване чрез търсене и натрупване на знание, Кроули достига до едно заключение, което звучи много актуално за XXI в. – ти нямаш нужда от проповедник или съдник, който да ти казва как да действаш. Послушай своята собствена воля и живей според нея. Учението на Кроули най-общо може да се обобщи в следната последователност – имай жажда за знания, натрупай тези знания, поеми по магическия път на знанията, чрез тях освободи духа си, за да достигнеш до състояние да си господар на самия себе си.

Кроули и книгите

Какъв е бил Алистър Кроули? Ако трябва да отговорим на този въпрос от позицията на хора, които реално могат да преценят неговото наследство повече от 60 години след смъртта му, отговорът би бил – писател. Защото, макар и до остава на заден план, Алистър Кроули наистина е бил много продуктивен писател. В библиографията му можем да открием над 100 заглавия, нещо, с което могат да се похвалят много малко творци. Всяко едно прозрение, до което Кроули е достигнал, е било описано от него, всеки ритуал, всяко свещенодействие, всяка своя мисъл или идея Кроули е записвал и по-късно е издавал. Именно чрез своите книги той печели огромната си популярност, която не се губи и до ден днешен. Макар и бройката на телемитите (последователите на учението на Кроули) в момента да е съвсем малка, то голяма част от принципите, които английският маг е отстоявал до една или друга степен са възприемани по-лесно от модерното общество.