Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
18.06.2016 11:49 -
Ветров- човека разклатил основите на СССР и обезглавил КГБ
На 5 април, вторник, 1983 г., френската телевизия показва паркираните два автобуса пред посолството на СССР на булевард "Лан" в Париж. Президентът Фрасоа Митеран е решил да изгони 47 съветски дипломати, обвинени за извършване на шпионска дейност във Франция. В самолета Ил-86 за полет към Москва се качват130 души: дипломати, журналисти, търговски представители, жени и деца. Избухнала е една от най-големите шпионски афери от времето на Студената война - аферата "Фаруел", кодовото име на лейтенанта-полковник от КГБ Владимир Ветров, дадено му от френските служби.
Благодарение на списъците, доставени от тази изключителна "къртица", са били разкрити действащите съветски агенти във Франция. През същата тази 1983 година около 150 офицери от съветското разузнаване, действащи в големите западни страни, са принудени да се завърнат в родината си. В действителност цялата система за придобиване на важни за Запада тайни от КГБ е обезглавена. Определящата роля на Фаруел не се ограничава само до тази голяма метла в руския мравуняк. Разузнавачът предава на френските си "контакти" копия на всичките информации, с които Съветите са се сдобили на Запад, и по-специално онези, които касаят производството на новите стратегически оръжия. Истински шок. Така в Париж научават, че всички разменени съобщения между френското посолство в Москва и външното министерство на Франция от 1976 до 1983 г. са били известни на КГБ.
Как започва всичко Към края на 1980 г. Роналд Рейгън е избран за президент на САЩ като "силната ръка", която ще спре комунизма. Съветската армия води битки в Афганистан, който се е опитала да окупира две години по-рано. Няколко руски танкови дивизии са на границата с Полша. От Кремъл Леонид Брежнев не спира да изнася, макар и с все по-затруднена артикулация, тежки речи и доклади срещу Запада. Първите ракети с ядрен заряд СС-20 са в процес на монтиране на територията на Източна Германия. В демократичния свят за Москва се говори със страх и безпокойство. Студената война е в силата си.
Във Франция за президент е избран социалистът Франсоа Митеран. В правителството му влизат четирима министри комунисти и отвъд океана настъпва паника. За никого не е тайна, че Френската комунистическа партия поддържа открай време тесни връзки с Москва. През юли 1981 г. по време на конференцията на Г-7 в Канада френският президент се усамотява за известно време с Рейгън. "Руснаците знаят всичко", доверява Митеран на американския си колега. "Как така всичко?!" - изумен е Рейгън. Митеран обяснява откъде е осведомен за информираността на Кремъл - просто в управата на КГБ в Москва една "къртица" работи за Запада. Като доказателство френският президент връчва на шефа на Белия дом пакет с поверителни документи. От тях личи, че съветското разузнаване е наясно с целия оръжеен арсенал на НАТО. За десет години руснаците са вербували стотици инженери и военнослужещи, чрез които е изтичала секретната информация. Рейгън е стъписан: "Това е една от най-големите шпионски афери на века" - казва той развълнуван, като стиска с благодарност ръката на Митеран.
Предисторията на този разговор е удивителна. Някъде около 1965 г. Политбюро на ЦК на КПСС взима решение, вместо да насърчава съветските инженери и откриватели, направо да копира западните технологии. Кремъл нарежда на всички свои представителства в чужбина да крадат научни и военни открития. Ръководещ изпълнител на мисията е КГБ със своите подразделения ГРУ, ГКНТ и ПГУ. Търговската палата, министерствата на външната търговия и на външните работи, дори и Академията на науките - всички те са поставени на разположение на технологическото разузнаване. Външнотърговските и външноразузнавателните централи на шестте страни - членки на Варшавския договор, също активно се включват в операцията. Всички осигурени от тях данни се препращат в Москва.
На 16 август 1965 г. в Париж пристига 33-годишният инженер франкофон Владимир Ветров. С него е и синът му Владик. Съпругата Светлана Ветрова пристига малко по-късно. Ветров работи към съветското търговско представителство, разположено в луксозен парижки квартал край Булонския лес. Младият мъж е привлекателен и общителен. Офицер от КГБ и бивш юношески шампион на РСФР на 100 м гладко бягане, за разлика от много свои колеги той не е дошъл с ходатайство в Париж. Постигнал сам отговорната си професионална позиция, той започва да изпълнява със самочувствие и енергия възложените му задачи. За кратко време Ветров вербува един инженер от Thomson - предприятие, което участва в строежа на ракетата-носител на спътници "Ариана". Документите, до които се добира руският разузнавач, тръгват по дипломатически път за Москва. Търговските директори на различните подразделения на Thomson, дочули за "руския контакт" и заинтересувани от руския пазар, започват да ухажват младия инженер. Ветров и жена му са канени редовно в най-престижни парижки ресторанти.
Светлана разпола с много свободно време и обикаля бижутерии и антикварни магазини. От време на време пътува до Москва. Благодарение на дипломатическите си документи внася във Франция без проблем скъпоценни камъни, закупени на безценица от изнемогващи руски бабушки. Натрупаните познанства помагат на практичната съпруга да превърне камъните в пари
С времето семейството започва ярко да се отличава от останалите безлични членове на съветската общност в Париж, която междувременно в кратки срокове се е разраснала неимоверно - от 200 на 750 души.
Един представител на френското вътрешно разузнаване DST успява да се доближи да "гуляйджията" Ветров и без да знае неговата професионална принадлежност, се опитва да го вербува. Руснакът категорично отказва. Тогава с вечно замръквашия в парижки нощни заведения Владимир се случва произшествие със съответните последици. Според Ветров една нощ някой блъска толкова силно колата му, че за минути той губи съзнание. Уплашен от неизбежното служебно наказание, съветският разузнавач доверява за инцидента само на Светлана. Следва кратък размисъл и Ветров решава да се обърне за помощ към "приятелите" от Thomson. Те от своя страна се свързват с DST и колата е поправена за минимум време. Ветров им е изключително признателен.
Френското вътрешно разузнаване се опитва за втори път да го вербува, но руснакът отново отказва. Така, след като срокът на пребиваване зад граница изтича, през юли 1970 г. семейство Ветрови се прибират в Москва. Носят си най-модерна домашна техника и мебели в стил Людвик ХIV, закупени в Париж. Семейството е настанено в светъл просторен апартамент в центъра на Москва.
Но Владимир Ветров, въпреки че е произведен полковник, е разочарован. По традиция всеки завърнал се разузнавач получава орден "Червено знаме" или "Червена звезда". А той - нищо! В същото време синове и зетьове на министри се окичват с медали без никакви заслуги. Дирекцията на КГБ го зачислява към едно ново поделение за анализ и подреждане на технологическа информация, пристигаща от мрежата разузнавачи, пръснати в чужбина. Фактически Ветров управлява само преводачки. Една от тях - Людмила, става негова любовница. Енергичният и патриотично настроен офицер наближава 50-ата си годишнина в един потънал в прахоляк и бумаги отдел. За него става ясно, че системата, за която е учил и за която е бил готов да даде живота си, се е изродила. Пред очите му по етажите на властта се катерят само роднини на номенклатурата. Способните хора са изхвърлени в канавката на живота. С някои от тях той се напива редовно като казак. Ветров обаче е дълбоко уверен, че все още може да бъде полезен, че все още е способен на подвизи, стига някой да му гласува доверие.
Разочарованието постепенно се превръща в жажда за отмъщение
Предприятието Thomson има представителство в Москва. Съветският разузнавач влиза във връзка с него и започва да праща за френското контраразузнаване строго секретни материали. Сведенията засягат всички видове индустрии: аеронавтика, балистични ракети, телекомуникации, информатика, енергетика и т.н. Донесенията на Ветров надминават всичко, което французите са могли да очакват. Те дават на "руската къртица" кодовото име Farewell. За дешифриране и обработване на информацията е мобилизиран състав от трима души. Те препращат сведенията на американците зад гърба на колегите си от SDEC - френското външно разузнаване. От своя страна, за да улеснят работата на Ветров, ЦРУ ги снабдява с миниатюрен фотоапарат за микрофилми. За две години са "обработени" 2998 страници секретна информация.
Освен военнотехнологически данни от Москва пристигат досиета на руски разузнавачи, на внедрени в западните тайни служби "къртици", явочници и платени сътрудници. Ветров "осветлява" 422-ма офицери на КГБ, от които 250 работещи под прикритие на Запад. Информацията е пълна. Тя съдържа името, чина, специалността, псевдонима, адреса дори и телефонния номер на разузнавача. Благодарение на полковник Владимир Ветров цялата тоталитарна система, от сърцето до кръвоносните й съдове, е в ръцете на западните управляващи. На всички става ясно, че съветският блок е обречен. С 38-39% от БВП за въоръжаване, пропаганда и шпионаж страните от Варшавския договор скоро няма да имат какво да ядат.
На първо време Западът продължава да "продава" технологии на Съветска Русия. Но програмите съдържат вируси "със закъснител"
Производството на танкове, ракети и самолети, съдържанието на леките и други специфични сплави и метали, цялата западна военна технология е променена. Политическите, търговските и дипломатическите отношения със СССР - също. Идентифицирани, пипалата на съветското разузнаване са неутрализирани.
Студената война става ледена. Роналд Рейгън нарича Съветския съюз "Империя на злото". На ракетите СС-20 той отвръща с ракети Pershing, инсталирани в Западна Германия. През септември 1983 г. съветски изтребители свалят пътнически корейски самолет, навлязъл случайно в съветското въздушно пространство близо до остров Сахалин. От 269 пътници и екипаж не оцелява нито един. Всички съветски и американски военни бази са поставени за известно време в бойна готовност.
Същата година Франсоа Митеран експулсира 47 съветски "дипломати" заедно със семействата им. Руснаците се стъписват. Те никога не са очаквали подобна враждебност от "приятелска Франция". Руският представител в Париж Николай Афанасиевски протестира остро пред Министерството на външните работи на Франция. За да оправдае решението на своето правителство, френският чиновник, който го изслушва, слага пред очите на руснака копие на документ, издаден от управлението на КГБ. Той не знае, че секретните документи съдържат в един ъгъл имената на всеки служител, който е имал достъп до тях. Броят на тези хора е ограничен до минимум. Върху документа, който е пред Афанасиевски, фигурира името на Ветров. Много бързо и без никакъв проблем руското разузнаване разкрива "къртицата", работеща в склада за документи на КГБ.
През декември 1984 г. в затвора "Лефортово" при закрити врати започва процесът срещу полковник Владимир Иполитович Ветров. Военният съд го обвинява в предателство в полза на чуждо разузнаване. Ветров се признава за виновен. Процесът приключва на 22 януари 1985 г. Рано призори на 23 януари група от десет униформени офицери придружава осъдения на смърт в подземието на затвора. Ветров е поставен на колене. Въпреки че той не оказва съпротива, двама от придружителите го държат за раменете. Трети офицер стреля от упор в тила на осъдения. Този злокобен обред е традиционен за предателите от редиците на КГБ.
Така свършва житейският път на човека, подкопал основите на тоталитарната система. Някой може да възрази, че и без него тя би се сринала. Да. Но след 50-60 или повече години.
ntotkov.blogspot.bg/2010/10/blog-post_07.html
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Не мога да простя! Никога!
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”
