Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2016 14:14 - Нашият вид е изкуствено „сътворен“
Автор: koshava Категория: Други   
Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 23.07.2016 14:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Папируса Вандие разказва мистериозна египетска история за „сътворени същества“, която съвременните египтолози разглеждат единствено като приказка. Днес папируса е притежание на френския университет Лил III и вероятно е бил написан по времето на XXVI династия (664–525 г. пр.Хр). Къде точно е бил намерен папирусът не се знае, защото чак през 1973 г. той се появява в Париж и случайно е открит от египтолога д-р Жомар Вандие. Първата половина на папируса е добре запазена и се състои от 65 части, докато от втората са останали само отделно пасажи. И така папируса Вандие разказва за убийството на фараона Микерин (2389–2364 г. пр.Хр.) по време на регентството му през IV династия (2505–2348 г. пр.Хр.), но съществената част от историята се разиграва по времето на управлението на Рамзес III (1191–1159 г. пр.Хр.). За историческата страна на папируса германската египтоложка Ема Брунер-Траут пише: „За специалиста този момент е най-вълнуващ, защото тук за първи път в историята на литературата се появява някой си «Голем» — човек, направен от пръст, който изпълнява фунцията на заместник на създателя си и действа по негова заповед.“ _Кой обаче е Големът?_ Съгласно юдейската теология за сътворението, когато юдейските Богове създали първият човек Адам; те използвали червена пръст, в която вдъхнали своя животворен дух. Но египетската теология говори за същото. Според текста, когато чрез ухапване от змия Богинята Изида искала с хитрост да отрови и изнуди застаряващия Бог Ра, тя преди това омесила спомената „вълшебна змия“ от червена глина и й дала живот. Използваният от египетските жреци знак „тет“, чието първоначално значение египтолозите още не са разтълкували, обаче наподобява фльонгата на знака за „живот“, само че страничните краища са обърнати надолу. В новото царство с „тет“ фараоните символизират смисъла на „кръвта на Изида“. При това червеният цвят винаги е символ на живота, понеже на покойниците също слагали този знак, изработен от полускъпоценен червен камък — като амулет — за пътуването им към отвъдното. Според египетския изследовател и лекар по вътрешни заболявания д-р Андреас Оклиц този знак символизира „природните сили“ и „непрекъсващия живот“ като първата „трансфузионна идея“ на човечеството. „Кръводаряването на Изида въобще се е превърнало в символ на възкресението в Египет и може да бъде видяно в безброй изображения по стените и дъната на саркофазите.“ Освен това оригиналът на думата, която в юдейския мит за сътворението е преведена в Библията като „ребро“, от което Бог Яхве създава Ева, е „им“ („клетка“), а в шумерския епос за сътворението — ТИ (TI). На акадски вместо с „ребро“ можем да го преведем като „оформена пръст“, „живот“, „стомах“ или „кръв“. Следователно означението за „оформена пръст“ на египетски език (хамитски/семитски) би могло да се приравни на „тет“ или „кръв“. Освен това сричката „им“ за египетските жреци-учени е обозначение за „идвам с мир“, както и за израза-понятие „семенно изливане“. По-нататък древноегипетската сричка „туй“ или „ти“ се отнася до понятието „време“ или „продължителност“, което при древните египтяни винаги е свързано с продължението на човешкия живот. _Случайно ли е всичко това?_ Египетските фигурки Ушебти, които съпровождат покойника в отвъдното царство, за да го подкрепят и да поемат възложената му от Боговете работа, също първоначално били изработвани от червена пръст и трябвало първо да бъдат оживени преди да влязат в действие. Най-старият вариант на думата „Ушебти“ още преди Първата династия е „Шуабти“, но и нейният първичен смисъл все още не е известен на египтолозите. След края на Новото царство самите египтяни обясняват новия вариант на изписването на думата с „отговарящ“. За прерогативите на „Ушебти“ говори Египетската книга на мъртвите, стих 6, 1-5: „О, вие Ушебти, когато съм длъжен да свърша някоя работа, която там в царството на мъртвите се върши — когато именно човек е отреден за своята дейност — тогава бъди ти длъжен за това, което става там.“ Кратки фрагменти за тази древна възкресяваща практика са се запазили и в египетската церемония по отварянето на устата. Според преданията тази церемония се изпълнява винаги на мумии и Ушебти. Освен теорията си за кръвопреливането от 1985 г. д-р Андреас Оклиц развива хипотезата, че древните фараони най-малкото са правили опити да съживяват пациенти със задух. При съживяването на еврейския „Голем“ обаче модел бил именно библейският праотец Адам. През Средновековието юдейските равини искали да се направят на Богове и се сметнали за равни на Създателя. Те били насърчени от изказването на Яхве, Битие 2:7: „Ето Господ Бог създаде човека от пръстта на нивата и вдъхна в ноздрите му живо дихание. Така човекът стана живо същество.“ Според легендите изкуствено създаденото същество „Голем“ приличало на безволев роб. Една магична формула съживявала „Голема“ и след това той започвал да изпълнява заповедите на своя господар. Както разбираме от чешки предания от 16. век „Големът“ можел да изпадне в амок и да унищожи цели квартали. Според легендите преди 500 години в Прага последният „Голем“ трябва да е бил положен „изключен“ в кулата на синагогата в центъра на града — където се намирал и до днес. Досега юдейският средновековен „Голем“ служеше като първото доказателство на вълшебно изглеждащата представа за изкуствено създаване на живо същество. Но както разбираме от папируса Вандие преди около 3200 години генералът, жрецът и магьосникът Мерире от Делтата създал значително по-стар човек от пръст: „Тогава генерал Мерире взе една буца глина, направи от него човек и му отвори устата.“ Този изкуствен човек бил създаден по споразумение с Бог Ра, но единствено, за да отмъсти на фараона Мернептах (1193–1191 г. пр.Хр.), защото той въпреки обещанието си погубил семейството и богатството на Мерире. След като изкуственото същество извършило унищожителния си поход в околностите на Файджум, то отново напуснало Земята през една „врата“ в град Хелиопол и се върнало на Небето. Но когато Ра научил, че един човек от пръст безчинствал на Земята се отвратил и осъдил постъпката на Мерире. За съжаление по-нататък текстът не се чете или изцяло е заличен. Но все пак можем да подразберем, че Бог Ра хвърлил това чудовище във водата, за да се разпадне на съставните си части. Интересното обаче е, че не евреите са авторите на „Голема“, а че неговото създаване ни връща към древен Египет и Бог Ра, който се оказва и „създателят“ на хората. _Дали това са първите генетични експерименти?_ Американският проф. Френсис Крийк и британският проф. Джеймс Уотсън бяха първият изследователски екип, който успя едва през 1953 г. да идентифицира така наречената дизоксирибонуклеинова киселина (ДНК) като носител на наследствената клетъчна информация, което подготви почвата за отключване на човешкия генетичен код. На 25 април 1953 г. изследователите представиха накратко своята работа в научното списание Nature и обрисуваха този информационен носител като две спираловидни, увити една около друга цветни змии, които кръстиха „двоен хеликс“. Но както ще видим отново става дума за преоткриване на вече известно на древните фараони тайно знание. Египетският йероглиф-змия „тхет“ означава освен „змия“ — и „тяло“. Подобно стоят нещата с кобра-йероглифа „ага“, който означава обикновена змия, но и понятието за женско „божество“. Следователно тези понятия, изобразявани със змии, също биха могли да съдържат криптографски послания за откритите едва преди 50 години ДНК нишки, които ние днес изобразяваме като приличаща на змии верига. Странно, но изглежда, че „Египетската книга на портите“ наистина ще потвърди това предположение. В една илюстрация по време на петия час (сцена 31) дванадесет безименни и без никакви отличителни знаци Богове носят змия, на която е нарисуван йероглифа за „продължителност на живота“. В текста е наречена „метуи“, което проф. Хорнунг превежда като „двойно въже“. Докато божествените персонажи са наречени с колективното „тези, които носят продължителността на живота на запад“, друга сцена показва как едно единствено божество вплита в човек продължителността на живота. При това става дума за древната представа на фараоните за времето като змия, която тук събира в себе си конкретно количество „продължителност на живота“ за всички същества. По-нататък текстът за древноегипетския вариант на „двойната спирала“ в Книгата на портите гласи: „О, Богове, които управлявате Дуат, които носите «двойното въже», когато отмервате продължителността на живота — дано уловите «двойното въже», дано Вие да отмерите живота, който е над него.“ _Това доказателство ли е, че фараоните са познавали „двойната спирала“ като носител на наследствената клетъчна информация?_ Антрополозите д-р Юджин Харис и д-р Джоди Хей от университета Rutger в Ню Джързи през 1998 г. систематизираха ДНК материал на хора от осем поколения и останаха стреснати от резултата. Те всъщност открили, че гена за захарната обмяна, известен като PDHA1 се среща в отделни структурни групи. Те установили, че този ген съществува и в секвенциите (хатплотипи) на нуклеотидните бази на неандерталеца. Ръководителят на научния екип проф. Хенри Харпъндинг коментира откритието по следния начин: „Това е важно доказателство! Ако изхождаме от импликациите на тези резултати, то хипотезата «Out of Africa» е грешна“. Един друг ген с името NR2W, който беше открит от д-р Джо 3. Циен и проф. Лий М. Силвър от университета в Принстън (САЩ) е генът, който управлява интелигентността на всички земни същества. След дългогодишни опити, в които в яйцеклетки на гризачи бил инжектиран въпросният генетичен материал, бяха създадени интелигентни супермишки, чиито възможности бяха демонстрирани през 2000 година. Според показаното способността за учене, както и късовременната и дълготрайната памет на генноманипулираните животни, са повишени драстично. Проф. Ханс-Йохен Хинце от университета в Магдебург заявява: „В бъдеще, който иска да има супердеца, ще ги има.“ _А кой помогна на приматите някога да станат Homo sapiens?_ Както изглежда, едва ли е била природата! Още през 1985 г. американските учени проф. Керъл Грейдър и д-р Елизабет Блек откриха още една белтъчна молекула, която нарекоха „теломераза“. Тази молекула е отговорна за това, че при хората изобщо съществува процес на стареене, което поради настъпващата старческа слабост всъщност означава програмирана смърт. Контролирането на теломеразата съответно ще доведе до откриването на „извора на младостта“, търсен от поколения наред. Тогава човекът ще умира единствено, защото продължителността на живота е била пред-зададена. При това клетъчните биолози са на мнение, че многократното делене на теломерите по време на ембрионалната фаза отнема човешкия жизнен еликсир и му предрича максимум 120 години живот. Това, което съвременните учени откриха едва сега, го пише в Библията, Битие 6-3: „Тогава Господ каза: Духът Ми не трябва да остава завинаги в човека, защото той е от плът; затова животът му ще бъде сто и двадесет години.“ Всъщност през ноември 1999 г. учени от университета в Мейленд успяха да „изключат“ въпросния ген PDHA1 при мишки. Последствието беше, че животът на мишките с дезактивиран ген се удължи с една четвърт и за разлика от своите събратя те станали по-слабо податливи на болести. Следователно всеки човек може отново да повиши продължителността на своя живот като елиминира своя изкуствено създаден генетичен дефект. _Дали това е доказателството за теорията на сътворението?_ В учението на египетския жрец Мерикаре от IX династия хората са наречени „дребния добитък на Бога“. В общи линии това учение напомня шумерския мит за сътворението, който приписва на първия човек животински черти: „Когато хората бяха създадени, не смятаха хляба за храна, не познаваха дрехите. С устата си ядяха растения като овцете и пиеха вода от ямите.“ От това става ясно, че първите хора били „диви“ и по това време със сигурност не са се занимавали със земеделие, от което да добиват „хляб“ или „памучни дрехи“. В епоса за сътворението „Елума Елиш“ шумерите твърдят, че първият човек бил „рунтаво окосмен“ и имал опашка. Освен това юдейската „Книга от древността“ ни казва, както беше и при асирийците, че и свитата на Яхве се оглеждала за същество, което „… да обедини с образа на Боговете“: „В планините има едно животно, което по всичко отговаря на търсеното същество.“ Става недвусмислено ясно, че манипулационните начинания на Боговете за създаване на човека се увенчали с успех. За Озирис също се твърди, че успял да създаде „Опашатите“, които обаче по-късно се отрекли от него и се присъединили към Сет: „О, вие Опашати, аз съм корена! Аз се отвращавам от олтара на Боговете, и няма да предам сърцето си на «воините» на Хелиопол.“ От своя страна Сет не може да бъде приравнен на никой по-долу седящ от библейския Бог Яхве. От друга страна общият корен на Сет и Яхве се вижда от месопотамския култ Баал. Това вече не може да е случайност! _Но в каква степен наистина са свързани митологичните представи на Месопотамия и Египет?_ В митологията на двете речни държави на Месопотамия (Тигър и Ефрат) AN. и KI са свързани. От комбинацията на двете думи се получава цялостното понятие „anki“ (дословно „небе-земя“), което шумерите използват в смисъл на „универсум“, „космос“ или „вселена“. Трябва да отбележим и фонетичното подобие между AN.KI и името на египетската Богиня „Анукис“, която винаги е еднотипна на „Сотис-Сириус“. Естествено по същия начин можем да сравним вавилонските „Анунаки“ („тези, които са дошли от Небето“) и египетските „Анкх“ или „Анх“. В тази връзка е интересно оспорваното днес от египтолозите първично значение на знака „Анх“. Като йероглиф той означава „живот“, но като символ указва „вечния живот“. Когато в древноегипетските храмови стенописи някой от Боговете държи този знак пред носа на фараона или когато в култовото пречистване водната струя се излива върху фараона във вид на този знак, той може да се приравни на библейското „живо дихание“. Затова и поради неговата подобна на кръст форма знакът Анх е навлязъл в християнско-коптската символика. _Но откъде наистина произлиза той?_ Немските египотолози д-р Райнер Ханинг и д-р Петра Фомберг предлагат безсмислената теория, че този трикомпонентен символ първоначално е произлязъл от „ремъците на сандалите“. Какво е общото (освен един възможен „възел“) на сандаловия ремък с египетския символ, е тайната на тези многообещаващи изследователи. Аз предлагам разумно решение и предпочитам една друга теория: не е ли възможно това да е най-ранното изображение на мъжка семенна клетка? Бикоглавият Бог Хнум в древноегипетската митология е майстора на детските тела, които символично оформя на грънчарско колело и едва след това той влага произведеното семе в тялото на майката. Ако се абстрахираме от митологичната окраска на това предание, ще се окаже, че имаме работа с истинско медицинско съобщение за оплождане в епруветка. През 1977 г. британските биолози д-р Робърт Едуардс и д-р Патрик Стептоу, подобно на Бога Хнум хилядолетия преди тях, направиха същото: с изкуствено оплождане на яйцеклетка извън тялото на майката — англичанката Луис Браун, на 20 юли 1978 г. те създадоха първото в света „бебе в епруветка“. Към това трябва да добавим и творческото прозвище на този Бог, което означава „ваятел, който съживява“ и който както изглежда, е бил напълно наясно със свойствата на спермата още в зората на праисторическите времена. Египетската книга на мъртвите, стих 17, 80, ни съобщава броя на сперматозоидите: „Сперма от милиони.“ _Дали това визира естественото количество сперматозоиди?_ С думата „mt“ древните египтяни обозначавали мъжките сперматозоиди. Отделният сперматозоид, който при естествения оплодителен процес преодолява разстояние от 7,5 метра, за да стигне до яйцеклетката в женското тяло и да я оплоди, е победителят в състезанието между 500 милиона конкурента. На практика това е количеството сперматозоиди, които мъжът отделя при едно изпразване. Но само няколко хиляди от тях оживяват и изобщо достигат близо до яйцепровода, където чрез проникването на един единствен сперматозоид в яйцеклетката се извършва оплождането. Изглежда, че и фараоните са били информирани за това състояние на нещата. Как обаче фараоните са разбрали за наличието на сперматозоиди, когато те са невидими за невъоръженото око? На нас са ни известни поименно повече от 100 жреци-лекари от Старото царство на фараоните, всички, от които са били пазители на една традиционна тайна. Египетски жрец от III династия (2644–2505 г. пр.Хр.) на име Имхотеп, който съответства на мъдрият лекар Асклепий от гръцката митология, по мнението на съвременните египтолози дори трябва някога да е получил своето образование при шумерите, преди да го приложи в Египет. Завърнал се в собствената си страна, той учудил египтяните с изумителните си лечебни методи, който обикновеният народ сметнал за магьосничество. Имхотеп бил извикай в двора на фараона Хасехем за да спаси живота на царицата. Мъдрият Имхотеп установил, че след раждането на принц Джосер тя получила разкъсване на перинеума. С технична манипулация, въпреки риданията на царицата и нейните три акушерки, той предотвратил кървенето и зашил раната. След това Имхотеп се обърнал към онемелите акушерки и им наредил да слагат на раната компрес от прясно месо, който да сменят пет пъти на ден. Освен това болната трябвало да пие говежда жлъчка, смесена с краве мляко и в края на краищата тя оздравяла. Един ден Апопи, съпругата на Имхотеп, пострадала от ужасно очно заболяване, което според Имхотеп било предизвикано „от малки невидими червейчета“. Но неговите колеги-жреци били по-наясно за какво става дума и веднага му предложили рецепта, която да помогне: те разкъсали един торен бръмбар и го потопили в маслен разтвор. Тинктурата трябвало да се капе в очите на жена му, но това не дало резултат. Най-накрая Имхотеп си спомнил „не“ за своето (предполагаемо от египтолозите) заточение в Месопотамия, а за рецепта, дадена му още преди 4500 години от Бог Тот. Съгласно рецептата той забъркал паста от зелена шиста върху палитра за грим. След като изчакал известно време нанесъл мехлема върху очите на Апопи и тогава благодарение на антибактериалния мехлем от тях изтекла гнойта на трихомонната зараза и жена му отново оздравяла. Висшият жрец и лекар Имхотеп приложил знание отпреди 4500 години, до което ние достигнахме едва преди 400 години — това на „бактериологията“. През 1618 г. първо трябваше да бъде изобретен микроскопът, за да бъдат изучени свойствата на бактериите и вирусите и чак тогава да се намери ефикасно средство срещу тях. Разполагал ли е мъдрият Имхотеп с микроскоп, с който да е открил невидимите бактерии с форма на червеи? В действителност още преди хилядолетия фараоните разполагали и употребявали оптически уреди, които били изработени предимно от планински кристал. От една страна те използвали тези уреди за наблюдение на Космоса и звездите, а от друга страна — за локализиране на микрокосмоса, на което ще се върнем в 5 глава. Това ранно познание се доказва и от сцена, нарисувана в храма на Рамзес VI (1149–1142 г. пр.Хр.), която по мое мнение изобразява един сперматозоид. Изображението показва създаване на хора, при което в лявата му част се вижда фигура на човек с еректирал фалос. От него излиза човече, което е съпроводено от сперматозоид. Според мен тук се крие корена на изображението на „символа-Анх“ като знак за „живота“. Потвърждението откриваме в думата „инедж“ („inedj“), изписвана също с приличащ на кръст йероглиф, който египтолозите все още не знаят с какво да го сравнят. Тази дума във формата на кръст се отнася до „божествена енергийна форма“, както в определението „нини“. Проф. Кристиян Жак казва: „Нини е магическата формула, с която Изида събужда Озирис от смъртта за вечния живот.“ Значи все пак става дума за „божествена мъдрост“, която само малцина познавали! _Дали подобна наука изобщо е била възможна в онази ранна египетска епоха?_ В средата на 19. век проф. сър Едуард Тейлър, създателят на модерната етнология, заяви, че развитието на човека от варварство към цивилизация било следствие от писмеността. Но винаги е било неразрешима загадка за науката как първоначално се е появила. Защото в крайна сметка писмеността не е нищо друго освен видимата форма на използвания език. Дори и днешните лингвисти единодушно да твърдят, че първата писменост е създадена преди 5000 години от шумерите и почти едновременно от древните египтяни, има достатъчно указания, които биха показали нещо друго. Например в селото Ел-Нош, което се намира на 30 километра южно от Едфу, от западната страна на Нил, съществува храм от каменната ера, известен от 1892 година, който според британския египтолог д-р Стенли Хендрикс е построен около 6690 година пр.Хр. Както показаха проведените между 1998 и 1999 г. проучвания, храмът се намира в местност с големина 12000 кв, м., която е обсипана с петроглифите на непознат засега праегипетски народ. Като цяло интензивно се проучват три области: 1) Campus Nr.: 57 553 — Абу Танкурах Бахари, 2; 2) Campus Nr.: 60 892 — Гебелет Юсеф, 7; 3) Campus Nr.: 60 893 — Абу Танкурах Бахари, 7. От особен интерес за изследователите представляват многото мотиви с риби и жирафи, които са основна част и в изображенията на династически Египет. Прави впечатление, че освен абстрактни фигури има и човешки образи, рисунки на крокодили и отпечатъци от подметки. Стилистично изображенията напомнят тези на догоните, към които ще се върнем отново по-нататък в книгата. Но и VIII Германска изследователска експедиция във Вътрешна Африка (VIII. Deutsche Inner-Afrikanische Forschungsexpedition) от 1926 и 1937 г. под ръководството на д-р Робърд Монд веднъж вече спомена за тази местност с петроглифи, но тя потъна в забрава. През 1999 г. Хендрикс разпореди геохимическия и минералния анализ на тъмната патина на нубийския пясъчник от различни места на Абу Танкурах Бахари, при което успя да установи датата на образуването й на около 8000 години пр.Хр. Д-р Ерик Паулисен освен това успя да разчете текстове, които разказват за потопни бедствия, случили се веднъж: около 13000 година пр.Хр. и веднъж около 7000 година пр.Хр. _Що за потопни бедствия били това?_ През 1998 г. малко на юг от Тоушка (област в долна Нубия) беше открит нов храм, който е приблизително на 38 км североизточно от Абу Симбел. След изследването на местността около храма от Lawrence Livermore National Laboratory американо-английския екип установи годината на построяване на сградата: около 8700 г. пр.Хр. Така храмът се оказва по-стар от официалната дата на построяване на пирамидите в Гиза. Интересното е, че откриването и на този храм не беше резултат на някакви специални археологически методи на търсене, а по-скоро беше намерен случайно от работници, които копаели напоителни канали в околните полета на Тоушка. Въпреки че храмът подобно на Озирейона в Абидос и храма в долината на Гиза — бил изграден от 100 тонни дялани мегалитни блокове, за разлика от споменатите постройки той съдържа йероглифни надписи, които съгласно днешните учени обаче би трябвало още да не са били изобретени. В тези записки обаче изследователите биха могли да открият детайли за условията по време на потопа в късния плейстоцен, чувствително влияние, върху които оказал и бурният Нил. Текстовете дават точна информация за отдавна отминали епохи и съществуване на много цивилизации, които обаче впоследствие били унищожени. По мнението на д-р Робърт Моркот 23 потопни бедствия трябва да са сполетели древните жители на тези области. Освен това се разказва предимно за епоха, останала далеч назад във времето, в която все още живеели „Боговете-създатели“ и които след „последния“ потоп издигнали „свещени надгробни могили“ на различни места. Те щели да послужат за основи на бъдещите храмове и да определят положението по звездите. „Родината на онези предисторически същества“ била „един пламтящ остров“, който „се намирал в тъмнината на праисторическите води“. Най-накрая повечето от тези същества, наречени в текстовете „жители на хоризонта“, се удавили. След това било „залято и мястото на Боговете“, така че от тях и техните богатства не е останало нищо друго освен каменните свидетелства. _Какво още искат да открият египтолозите в преданията?_ Забележително е, че никой учен с репутация не желае сериозно да се занимава с предадените ни от митовете факти. При това щеше да има с какво да се аргументира! Защото още през 1865 г. високо уважаваният професор Алфред Волфхайм де Фонсека сподели впечатлението си от своите многобройни изследвания в областта на митологията: „Хората нямат и най-малка представа за смисъла, те виждат само безсмислени фабули и красиви алегории. Но митологията е нещо съвсем различно: тя е най-изразителното предание за най-възвишената истина. Всъщност тя дори е нещо много повече: тя е праисторията на човечеството.“ По време на археологическия сезон през 1998 г. бяха проведени краткотрайни проучвания от DAIK на храма в Тоушка, които успяха да установят дори още по-стар фундамент на храм, върху който е построен „днешният“ 10700 годишен храм. Освен това надписите в Тоушка съдържат информации за Бог Тот, според които въпросната постройка трябва да е била построена от него. Става дума за най-старото древноегипетско божество-павиан на древността, което тук е наречено „хезур“ и означава нещо като „Големия Бял“. Освен това маймунските фигури, открити на водомерните кранове на отточните водни канали, също биха могли да символизират Тот като „Бог на летоброенето“. Така тези последни и засега най-стари египетски писмени следи и пластики също доказват, че въпросната дата е съвпаднала с първото явяване на Бог Тот през 8670 година пр.Хр. Ето защо в книгата си „Универсална история на писмеността“ лингвистът д-р Харолд Хаарман постави въпроса: _Тогава коя писменост е най-стара и защо изобщо трябва да е създадена от хора?_ Учените предполагат, че праисторическите ловци поставили началото на писмеността, когато преследвали плячката си, като първоначално рисували по скалите единствено отпечатъци от лапи на преследваните животни. Но е съвсем ясно, че устният език на нашите предци не може да бъде обяснен. Никой в действителност не знае кога и как е възникнал той. През 1956 г. американското списание Journal of Semitic Studies писа: „Човешкият език е тайна; той е божествена дарба, едно чудо.“ От Стария завет научаваме, че Бог сътворил първият човек Адам с езикова дарба и със способност да образува нови думи, и така съответно да разширява словесното си богатство. Според преданието този първи език бил загубен след потопа. Един цар на име Нимрод започнал строеж на много висока сграда, което застрашило Небето и живеещите на него Богове. Не става ясно от Библията дали тук става дума за египетските пирамиди. Но библейските Богове, най-високопоставеният, между които бил Яхве, видели делото на хората и решили да действат. В Битие 11:5-8 четем: „А Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки. И рече Господ: ето едни люде са, и всички говорят един език, и това е, което са почнали да правят; и няма вече да им се забрани, каквото да било нещо, що биха намислили да правят. Елате да слезем и там да разбъркаме езика им, тъй, щото един други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по цялата земя; а те престанаха да градят града [и кулата].“ Вавилонците наричат града „Етеменанки“, което може да се преведе със „съединяващата къща между Небето и Земята“. Ако преведем египетското обозначение за пирамида или триъгълник, ще видим, че то звучи подобно: „… място, от което ни напускат“. Ако разгледаме месопотамския зикурат и произхода на това предание, то библейската постройка на Нимрод най-малкото трябва да е имала формата на стъпаловидна пирамида. През юли 1991 г. стартира изследователски проект на независими американски експерти. Групата от 12 души се състоеше от експерти на NASA, криптолози на ЦРУ, филолози и изследователи на Античността. Оттогава те работят в Египет и Вавилон, в чиито антични постройки се опитват да открият древна, тотална „информационна система“. Но не тази група, а германският езиков експерт Фридхелм Ерих Вил, който повече от 30 години изследва древния минойски народ, благодарение на своята работа откри и дешифрира тази универсална „информационна система“. Според Вил именно тази система трябва да е представлявала единният език преди потопа, чието съществуване американският екип предполага и издирва вече от 10 години. Хармонично съгласуваната в цветове, букви и числа „информационна система“ според Е. Вил трябва дори да е била езикът и писмеността, дадени от Бог Яхве на Адам в рая, когато Боговете все още живеели в хармония с хората. Ето как може да се представи тази система:
Буква | Число | Цвят | Понятие А | 1 | син | център/битие В | 2 | жълто-зелен | основа/живот I | З | зелен | начало/започване Т | 4 | светло зелен | /съзнание, действие/ въздействие/знание М | 5 | бял | разум/отнасящ се до главата/човек N | 6 | светло оранжев | виждане/динамика Е | 7 | оранжев | истина/земя Y | 8 | оранжево-черен | време/връзка К | 9 | червен | план/как трябва да изглеждат нещата/рационален принцип Р | 10 | цикламен | път/удължено място/ светлина U | 11 | виолетов | движение/ тъмнина L | 12 | тъмно виолетов | посока/слънце R | 13 | черен | емоция/отнасящ се до тялото/звезда G | 14 | старо злато | тегло/земя/светлина на знанието o | 15 | златно жълт | връзка/светлина на хората Х | 16 | жълт | изображение/вид на нещата/светлина на земята S | 17 | златен | обхващане/обобщение/всичко/светлина на връзката O | 18 | сребърен | сила/власт/ живот/смърт
Ако например се опитаме според „информационната система“ или „формулата на Адам“ да означим светлинния спектър на дъгата според Е. Вил ще се получи: „червено-оранжево-жълто-зелено-синьо-виолетово = K-E-S-I-A-U или числата 9-7-17-4-1-11, «рационалният принцип на земята като светлина на земята» както и «знание за битието на тъмнината».“ Това, което на пръв поглед изглежда като някакво езотерично тайно учение след няколко теста се оказва извънредно точно замислена информационна система. Обозначението на първия човек A-D (?) — A-M (синьо-синьобяло) съответно ще има номерология 1-1-5 и ще се чете „център на битието като човек“ (планета/земя/родина). На съвременен език ще рече: „екзистенцията на човека в рая“. С тази формула може да се разшифрова почти всяка информация, ако е имало предаване на информация. До известна степен формулата дори съответства на египетски йероглифи — например за египетския знак „D36“, който означава „справедливост, истина, право, световен ред“, а и „невинност“. Тук искам да дам още два примера, които всеки читател може сам да провери с помощта на таблицата. Отначало опитах да използвам формулата за египетските обозначения на йероглифи. Според информационната система на древните понятието на фараоните „Меду Нетер“ се оказа с номерология 5-7-11-6-4-13 и със следното съдържание: „да виждаш духовната истина динамично и чрез действията да я [възприемаш] емоционално“. Мисля, че това е интересно транскрибиране на говорим език, който е записван на хартия (папирус или пергамент). Гръцкото обозначение „ta hieroglyphica“, пренесено в системата, дори е още по-резултатно. Тъй като по мнението на Фридхелм Е. Вил информационната система възниква на гръцкия средиземноморски остров Крит и се приписва на минойския народ, „резултатът“ на това обозначение може да бъде обяснен единствено с това, че и други гърци все още са познавали тази система и са я прилагали. При замяната получаваме числовата редица 3-7-13-15-14-12-8-103-1, която изразява: „Знанието дойде от самото начало на земята като духовно надмощие за развитието на цивилизацията и за съхраняване на истината за бъдещите поколения.“ Тук недвусмислено виждаме значението на йероглифите в тяхната писмена употреба. Дори за немската дума „Schrift“ (писменост) с номерология 17-13-3-4 получаваме смислено обяснение посредством древната комуникационна система: „емоционално изразяване на осъзнатото знание“. Освен това тази система позволява да бъде пренесена върху постройки от всякакъв вид, при които донякъде се предвиждали информационни изображения за бъдещите поколения. Например на основното понятие „пирамида“ съответства числото „З“, буквата „I“ и зеленият цвят. Зелен е цветът, с който рисували Бог Озирис, който винаги е в корелация с разположението на пирамидите в Гиза и със съзвездието Орион. Древните египтяни отъждествявали тази звезда с Озирис единствено, защото виждали в него легендарния приносител на цивилизацията в една отдавна отминала епоха („Сеп Тепи“). След това имаме йероглифа „I“, който в превод означава не друго, а „полагане на основите“. Числото „З“ тук отново символизира триъгълната стена на пирамидата. Ако погледнем какво пише в таблицата, ще видим понятията „начало/започване/съзнание“. Следователно всеки триъгълник или външните стени на „пирамидата“ означават именно „начало на цивилизацията“. _Дали наистина „информационната, система“ е първият език на Адам?_ В диалога си „Федър“ гръцкият философ и историк Платон (427–347 г. пр.Хр.) моли колегата си Сократ (469–399 г. пр.Хр.) да разкаже един стар мит за египетския Бог Тойт (Тот), съгласно който той освен геометрията изобретил и писмеността. Тойт занася своите открития на царя, някой си Тамус, и настоял, че те трябвало да бъдат дадени на всички египтяни. Цар Тамус преценявал всяка негова дума и бил много подозрителен към новото. Но след това изпълнен с радост Тойт казва за писмеността следното: „Изкуството, о царю, ще направи египтяните по-мъдри и по-паметливи, защото е намерено средството за разума и паметта.“ Но както и преди цар Тамус бил скептичен и имал готов мъдър отговор към египетското божество: „О, изкусни Тойт, един умее, и то е изкуство, да ражда от светлина; друг да прецени каква вреда и полза то ще донесе на тези, които ще го използват. Затова сега ти, като баща на буквите, от любов казваш обратното на това, което те ще предизвикат. Защото това откритие ще влее заради занемаряването на паметта много повече забрава в учещите души, тъй като в доверието си към писмеността те ще могат да си спомнят само с помощта на чужди знаци, но не обаче вътрешно самите себе си или непосредствено. Ти следователно не си открил средство за паметта, а за спомнянето.“ С други думи това означава: чрез писмеността човекът щял да получи количества информации, но без съответната поука. Той дори щял да изглежда умен, но в действителност да си остане незнаещ.

poveche.com/%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B2%D0%B8%D0%B4-%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD/




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: koshava
Категория: Други
Прочетен: 1747239
Постинги: 1229
Коментари: 1512
Гласове: 1943
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031