преживя гран- диозна трол атака, предимно в стила на групата „KLETA MAJKA BALGARIQ”. Обект на шеги и подигравки стана не толкова самият концерт, колкото пред- полагаемата „чалга култура“. Над 10 хиляди противници на чалгата като жанр и в момента се надпреварват да напишат по-остроумен коментар на страницата на събитието – при вяла или почти никаква реакция от страна на организаторите или феновете на поп-фолка.

Настоящият текст няма намерение да коментира достойнствата или недоста- тъците на чалгата като музикален стил или пък да се спира на предполага- емото ѝ общонационално културно зна- чение. Най-малкото е очевидно, че чал- гата трудно подлежи на обобщения – в момента тя е видимо различна от стила и посланията си през 90-те години, да кажем. В случая ще се направи опит за обръщане на перспективата и ще бъдат анализирани обичайните анали- затори – т.е. противниците на чалгата. За целта ще ползваме трол атаката срещу декемврийския концерт на „Пай- нер“ като емпиричен материал, като ще очертаем основните тенденции в нея. Тези обощения, разбира се, не следва да се приписват на всички, които по една или друга причина не харесват поп-фолк. Но при все това, упражне- нието е полезно, защото чалгата веро- ятно е най-коментираният и раждащ противоречия стил в страната – дотол- кова, че настоящият радетел за пазарни реформи в Софийски университет Алек – сандър Кьосев да я обяви за причина за „провала на столетния образователен проект и идеята за национална «висока» култура“.

Ако чалгата е толкова могъщ проект, то тогава какъв е контрапроектът? Ето няколко отговора от проследените коментари:

Демофобски: „PRODAVAM 200 kila Djibri za rakia – slivi, krushi i kot imashe po dvora! Barter za kazan eli orginalna kaseta na Slavi“

Основната част от коментарите във Facebook събитието на „Пайнер“ са преки или косвени шеги със „селяните“. Предполага се, че почитателите на чал- гата са основно хора с такъв произход и „манталитет“, които на концерта биха обменили съвети за зимнина, джибри за домашна ракия, рецепти за „гурме пача“ и т.н.

Тази „селяния“ имплицитно се проти – вопоставя на градския начин на живот, доброто образование и високите тех- нологии, чието притежание дава въз – можност събитието на „Пайнер“ да бъде овладяно без някаква контра-атака. В сегашната политическа обстановка тези шеги опасно резонират с общата тенденция към недемократичност и опити за изключване именно на „селя – ните“ и малцинствата от политическия процес. Съвсем не отдавна бяхме сви – детели на градското отвращение от появата на „селяни“ и малцинства в София на контрапротестите от 2013 г., което стана причина дори да се заго – вори за образователен ценз и други начини тежестта на техния вот да бъде намалена. Неприязънта към „праве – щите туршии“ селяни (и роми) роди и конкретни политики на джентрифика-ция в София, като „прочистването“ на Женския пазар, което пък стана водещ момент в предизборната кампания на кандидата за кмет от Реформаторския блок Вили Лилков.

Идеята, че чалгата е най-популярният музикален жанр в страната автома – тично я обвързва с предполагаемото „селяндурско“ мнозинство, от което „модерният гражданин“ по всякакъв начин желае да се отграничи, често дори физически. Така това отграничение всъщност става задължителна част от елитистката претенция за принад – лежност към градската средна класа.

Расистки: „As iskam da iskaza goliamoto si netarpenie ot predstoiastia koncert! Fiki nosi turskata kultura sas sebesi i as sim mu goliam fen iskam tuk da go pozdravia!“

Ако обект на атака е масата с нейното „неградско“ поведение, то все пак отделни групи от тази маса са по-пре- зряни от другите. Огромна част от шегите около концерта на „Пайнер“ са свързани с циганите, „циганията“ и тур- ците. За това помага фактът, че много от най-популярните чалга изпълнители са роми – Азис, Софи Маринова, Сашо Роман, а други турци – Тони Стораро и синът му Фики.

Съответно се отправят подигравки за изцяло ромската предизборна листа на ПП „Обединени земеделци“ в Бело- градчик, възмущение от участието на поп-фолк певици в предизборни кон- церти на ДПС, предложения за търго- вия с цветни метали на концерта, но най-вече възмущение към българите, почитатели на чалга звезди от малцин – ствата.

Най-обсъждана фигура в тази насока е Фикрет „Фики“ Стораро, предполагаем идол на повечето тийнейджъри почита – тели на чалгата, чийто статут на звезда явно е неприемлив – главно поради „турската“ му външност и произход.

Покрай цигани и турци, значително по-малко място остава за бежанците, но все пак и те са включени като пред- полагаеми почитатели на чалгата, въз – приета като „ориенталско“ удоволствие. Потребителят Настрадин Ходжа пише: “извинява мен но използва google translate.аз пише от ИДИЛ, иска каже на вас че ние идваме няколкото човек на концерта да слушаме наш брат Фикрет.

Хомо палка Галин (чалга певец, б.р.), а после говориха за спама в този EVENT, и конкретно как Мон Дьо нарече спа- мещите тук лицемери, защото те само в интернет мразели чалга, но иначе редовно ходили на чалга заведенията.“

Градската средна класа явно не обича „хомо палки“, особено, ако слушат чалга.

Сексистки. „На концерта на «Планета» ще има стойностни момичета. Стой-ността им ще е между 10 и 30 лв.“

Макар наглед да атакуват патриархал – ния бит на „селяните“, както и патриар- халните отношения в много от чалга клиповете, коментарите в събитието на концерта на „Пайнер“ често се плъз – гат точно в сексистка посока. Шегите с външния вид на певиците са редовни, но още по-чести са намеците, че те извършват платени услуги. Много често се предполага, че тези услуги се извърш- ват спрямо шефа на компанията Митко „Пайнера“, т.е. единственият начин на певиците да станат звезди е, ако прес- пят с него, с някой от колегите си мъже или с известна мутра като Коко Динев. Възможност за самостоятелна женска кариера несъпътствана от секс услуги не се вижда като реална. (Предполага – емата задължителна връзка чалга-секс услуги между другото е експлицирана и в новия филм на Камен Калев “С лице надолу”). Певиците, както впрочем и фенките на музиката, са просто „кифли“.

Националистически. „Тролове нещас – нииии!!!!! „Как не ви е срам бе, така да потъпквате всичко българско и родно!!! Чалгата е едно от малкото неща с които е останало да се гордеем, заедно с бъл – гарското сирене, кисело мляко, локума, Крисия, баба Ванга и гроздовата ракия. Загубата на тези национални богатства е стъпка към потурчването ни. ЗАСРА- МЕТЕ СЕ!!!!!“

Типична за стила на фейсбук групата „KLETA MAJKA BALGARIQ” е закачката с патриотарщината в стил “Волен Сиде- ров“. Често обаче зад тази ирония стои идеята, че това не е автентич – ният национализъм, а всъщност има друг, градски, про-западен, европей- ски – който е този, зад който трябва да застанем.

Това отношение е видно и в трол ата – ката, като чалгата се обвързва с „неав – тентично-националистическото“, за да се противопостави имплицитно срещу нея една „истинска“ модерна българ – щина, лишена от „ориенталщина“. Често подобни тези са самовиктими – зиращ отглас на западния потрес от чалгата, издържан в най-добрите традиции на „балканизма“ (описан от Мария Тодорова ). (7)

Така например проф. Клаус Рот, етнолог от университета в Мюнхен пише, че чалгата е отговорна за корупцията в България: „Става дума за мрежи, които се подкрепят взаимно, дори в икономи- ката и политиката. Тук не важи толкова принципът на възнаграждение спо- ред възможностите на дадена личност, който е водещ в западните общества например. С други думи: чалга-култу – рата спомага за развитието на отно- шения, които често се определят като корупционни.“

Д-р Катерина Гел от същия университет е още по-смела в оценките си за чал – гата: „В България тя е секси, на Запад я смятат за евтина, грозна и смешна(…) Това се дължи на ужаса, появил се в момента, в който Европа стана кон – кретна, когато България видя колко много я дели от нея, колко малко тази Европа я разбира и я понася. Разбира се, в такъв момент е нормално човек да се затвори в собственото, да търси това, което му е познато, и да се хване за него като удавник за сламка.“

Причина за корупцията, признак на „отдалечеността ни от Европа“, чалгата между другото е и „съвременният комунизъм“, поне според джазмена Васил Спасов (8). Логично дясната софийска средна класа да не може да понесе дори акорд от нея.

Както вече споменахме, този текст не се занимава с това какво Е чалгата. Дори тя да е сериозен обществен проблем, това, което се оформя като нейн орга – низиран отговор изглежда не по-малко плашещо и проблематично.

Автор: Петър Добрев / dВЕРСИЯ

bultimes.com/chalgata-e-pederastki-moment-v-zhivota-na-selyandura/