Тук отварям скоба, за да кажа няколко думи за Симон Боливар и фракцията, чийто изпълнител се явява той, но не само това, тук говорим за борбите между самите илюминати и следите, които те оставят в историята и бъдещето на цели страни и народи. Забележете, че в цялата тази дандания основното е едно – предателството с цел завземане на властта отвътре и установяване на онзи същият модел...

Идеите за свободата и независимостта на Латинска Америка произлизат не откъде, а от самата Испания, от ренегатски фракции вътре в самото управление на провинциите. По това време Америка е все още част от испанската корона. „La Patria Grande“, идеалът заради който Уго Чавес беше убит – „Голямата Родина“, тоест, обединението на всички държави от Латинска Америка в една огромна континентална федерация почти се осъществи на 100% – именно този е международният калабалък, който той инициира и заради който беше убит най-безцеремонно от агентите на ЦРУ. Трън в задника на англо-саксонската империя владееща Америка на север, такъв беше Уго Чавес. В неща като тези виждаме дори корените и кръвните линии (щото данданиите им вече са фрапиращи), лесно е да се проследи кой кой е, освен един човек – Уго Чавес, който наистина произлиза от бедното венецуелско простолюдие, което само по себе си говори много... Англо-саксонската династия обаче, си е една и съща откакто свят светува, и те могат да бъдат проследени отвъд Нимрод и Шумер.

Освободителя на Латинска Америка, Симон Хосе Антонио де ла Сантисима Тринидад Боливар и Паласиос Понте-Андраде и Бланко, не е просто „един гениален военен решил да бие шута на испанската корона“, не – Боливар е изпълнител на заръките на една друга фракция... също толкова окултна колкото и всички останали.

Случайно да виждате нещо познато в този портрет на Боливар? Правен е по негово време...

Този наистина гениален венецуелски военен (всъщност испанец роден в губернията Венецуела, или „голямата Колумбия“, защото Венецуела и Колумбия са били една държава преди да се разделят благодарение на минифракцийките вътре в големите фракции и техните минивойни за власт) успява да се противопостави на една от най-големите земни империи, и постига успех (за фракцията, която представлява и с чиято помощ го постига).

Също както нашите революционери са се вдъхновявали от мацинизма освободил Италия от лапите на австро-унгарската империя, така и Боливар си е имал вдъхновител – ложата „Лаутаро“, втората най-стара в Латинска Америка, клонове на която се явяват самите „Либертад“ и „Индепенденсия“, и първата специално създадена, за да „освободи“ Америка от испанската корона. Ложата „Лаутаро“ е била позната като „Великото Американско Събрание“, „Ложата на Кавалерите на Съзнанието“ (откъдето всъщност произлиза) или просто „Ложа Лаутарина“. Тя е създадена, през 1797 г. в Лондон и трябва да се има предвид, че най-вероятно е получила патент от ложата-майка на Англия, след което се е обявила за „легитимна“ сама по себе си, заради това, че е първа в Америка – тоест може да „давa светлина“ (масонски термин) на други ложи – да се клонира. Въпреки това, мен лично дълбоко ме съмнява Боливар да е бил про-британски настроен; фигури като неговата обикновено не достигат до най-високите нива в тайното общество именно защото човекът се е изживявал в това ниво на Играта като „истински идеалист“, а Те използват именно това му качество... тоест не е съвсем полезно той да знае истинската agenda зад революциите. Та целта на тази ложа, още от самото й създаване, е насаждането на революционни идеи и освобождаването на испанска Америка от короната и на базата на принципите на либерализма – основаването на независими испано-американски републики. Точно така се случва – те постигат всичките си цели, но войната все още продължава. Всички „земни“ елитистки фракции се борят помежду си за контрол над териториите, като това под териториите е от особена важност. Латинска Америка е място, което съвсем не е за изпускане имайки предвид природните богатства и „другите работи под земята“. Анти-империализмът на Симон Боливар е прекрасна приказка за пред народа, и да, той е „виновникът“ латиноамериканските народи да получат независимостта си от испанската корона, с цената разбира се на много мъки. Власт нито се дава, нито се взема без кръв. Боливар е вдъхновение за всеки анти-империалист, и когато говорим за тежката артилерия на анти-империализмът от 20 и 21 век, не може да не споменем Ернесто Гевара, Фидел Кастро и разбира се – El Comandante Уго Рафаел Чавес Фриас, трън в задника на англо-саксонската империя. Медиите го плюха и осмиваха, защото говореше, че тези, които стоят зад англо-саксонската империя „съвсем не са хора“, говореше за черните проекти на ЦРУ и имаше изключителната смелост да постави под ботуш американските интереси на териториите на Венецуела, Еквадор, Боливия, Аржентина, Уругвай и поне още самата Бразилия, за което заплати с живота си. Чавес е виновникът държави като Еквадор и Боливия (територии в десетки пъти по-богати на природни ресурси от цялата наша стара Европка), освен самата Венецуела, да изгонят представителите на Световния валутен фонд и да обявят фалшивите държавни кредити за нелегитимни променяйки конституциите си, и запазвайки така правата над собствените си територии, ресурси и народи. Изисква се невероятна смелост и як гръб, за да се направи нещо такова, а това само по себе си говори, че Играта се променя... такива неща не се случват току-така, една фракция не ритва току-така интересите на друга от половин континент, нещо се случва там. Игрите и борбите между едни и други никога не престават, основната им цел е контрол под, над и във територията + населението разбира се, което е един от основните ресурси. За едни те са тирани, защото за момента интереса е такъв, за други са герои поради същите причини, въпреки че ползите от маневрите на латино-фракцията са очевадни, те са една от бунтовническите фракции и доскоро не бяха толкова силни, но явно това се е променило, защото политическите сили на почти цяла Латинска Америка се обединиха, Чавес ги обедини, и това говори много, има много на масата и още повече под нея. Единственият им опонент на юг е Чили – традиционно притежание на английската корона, а сега след убийството на Чавес със сигурност ще се работи усилено по връщането на ЦРУ-правителствата в Южна Америка. По времето на англо-аржентинският конфликт именно Чили помага на английските военни, предоставяйки им бази съвсем близо до Аржентина, да завземат Las Malvinas, парче камък по средата на океана... мда, ама това дето е под него...

Тези маневри съвсем не са толкоз простички, но те съставляват основна част от Играта за тях. Дали са случайни? Абсолютно не. Ето един пример – Република Аржентина. Преди само 2 управления – собственост на ЦРУ, както и по-голямата част от правителствата на цяла испано-Америка преди Чавес и Кастро, но днес, Аржентина се връща там откъдето произлиза, и не, не се връща към Испания, нито към Чичо Сам... Това е също така, освен въпрос на история – отражение на междуфракционните борби за власт.

Както виждате кашата както винаги е голяма... ама англичаните, ама французите, ама поп Кръстьо... кашата е голяма. Предлагам ви кратка история на една от най-старите „революционни организации“ в света, така да кажем „родното място“ на самият Симон Боливар, ей така, просто за да знаете още една масонска историйка.

Според аржентинският историк Емилио Х. Горбиере: „масонството е дошло в Рио де ла Плата в краят на 18 век под влиянието на испанските масони, а не на английските, както се смяташе по-рано“, което казано другояче си е друг междумасонски исторически скандал. Когато Хосе де Сан Мартин и Карлос де Алвеар (аржентински революционери и национални герои), заедно с други аржентински патриоти, пристигат в Буенос Айрес през 1812 г., орденът вече е съществувал там. Съществувала е ложата „Independencia“ още през 1795 г., a през 1812 г. се открива омонимната Ложа на Свети Йоан чиито първи велик магистър става аржентино-уругвайският национален герой Хулиан Алварес. Именно от тази ложа са съдействали с най-много материални средства за изграждането на лаутаринската мрежа, която не е просто масонски орден, който „работи регулярно“, както се казва на масонски език, не, лаутаринската мрежа е истинската революционна организация постигнала независимостта на Латинска Америка от испанската корона. За отрицателно време те постигат обединяването на елита по местата където независимостта е чукала на вратата. Методите на всяка такава организация са ясни – кръв, пот и интриги. Ако почна да изброявам членове на тази масонска мрежа, които са национални герои на държави от Латинска Америка, просто ще трябва да ги кажа всичките… Ето малко от тях: Венецуела, и при това да се разбира + Колумбия, защото тези две държави са били едно преди разделението си, ще ви ги напиша на латиница за да може да се проверят ако някой се заинтересува допълнително:

Francisco de Miranda, Santiago Mariсo, Andrйs Bello, Luis Lуpez Mйndez, Simуn Bolнvar.

Мексико: Josй Marнa Caro

Чили: Bernardo Oґhiggins, Ramуn Freire, Juan Mackenna, Josй Miguel Carrera.

Парагвай: Juan Pablo Fretes

Provincias de Rio de la Plata (Аржентина и Уругвай): Josй de San Martin, Carlos Marнa de Alvear, Bernardo de Monteagudo, Gervasio Posados, Tomas Guido

Отделно католически дейци като чилийският свещеник Хосе Кортес де Мадариага, който става национален герой на Голямата Колумбия, тоест Венецуела и Колумбия, заради патриотичната си дейност за еманципацията на двете страни, или италианецът Франциско Иснарди, също национален герой на Венецуела. Както виждате най-важните личности на чело с Боливар са се готвили на едно и също място...

Моделът на организация на тази мрежа е послужил на личности като Джузепе Мацини, казват „добър приятел на Капитан Петко Войвода“, Либертадор на Италия, по който той е работил не само за освобождението от австро-унгарската власт. Мацини е бил в основата на идеологията на Тайните Комитети постигнали независимостта и освобождението на България от османско робство... Главите на нашите родни революционни организации (начело с Васил Левски, личност по мое мнение много силно пресилена и то съвсем целенасочено), които в момента славим, са били масони. Баба ви Тонка е постигнала 30-а степен в масонството, тя е пионер като жена масон в България. Въобще много ще се учудите, ако разберете кои от нашите национални герои са били масони. Ами да кажем... 75% от тях, за което съществуват съвсем реални данни, като например изложените от Великата ложа на България списъци с имената и ранговете на нашите революционери. Но за българина те са герои, защото са загинали за освобождението на България..., а чуждоземците са „шибани рептилски подлоги“. Да приятели, и масонството си има няколко лица.

Стига толкова масонщина. Накратко, те са зад всяка революция, може много революции да са започнали без тях, но нито една не свършва без тях.

Техни фракции се занимават и със златото… Който печели войната печели и всички привилегии на новата власт плюс, разбира се, златото.