2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
По време на приемането на закона за асистираното самоубийство в Канада, наречен помпозно “да умреш с достойнство”, инициаторите му гордо твърдяха, че критериите за достъп до “грижите в края на живота” са строги и скоро няма да се променят. Евтаназията щяла да остане изключение.
Беше нужно съвсем малко време, за да се разсее това обещание, сякаш никога не е било направено. Дали защото инициаторите на евтаназията са излъгали? Може би. Може би и защото този закон има своя собствена логика и, щом веднъж е приета възможността за асистирано самоубийство, бързо ще го банализираме?
Банализиране
Както и да е, стигнахме дотук. Вече чуваме все повече хора да призовават да се отвори асистираното самоубийство за жертвите на болестта на Алцхаймер. И трябва да очакваме в близките години категориите кандидати за асистирано самоубийство да се увеличават.
Можем да добием представа за бъдещето, което ни е запазено, като се консултираме с едно досие за евтаназията в Холандия, направено от Ален Крьовие за предаването “Втори поглед” по Радио Канада, което миналия петък бе поместено в интернет.
От него научаваме, че в тази страна евтаназията е толкова банализирана, че е станала “нормален начин да умреш”. Може дори да се възползваш от асистирано самоубийство в случаите на деменция или при тежките случаи на алкохолизъм.
Решаващият критерий, ни казва Крьовие, е страданието. Евтаназията е достъпна за болни деца на 12 или повече години.
Ако използваме думите на философа Кристиан Сен-Жермен, нашата цивилизация е в логиката на “проактивната евтаназия”. Но нищо от това не е изненадващо всъщност. Защото от момента, в който превърнем асистираното самоубийство в основно право, естествено стигаме дотам да го превърнем в смъртно право.
Няма ли право човек тогава да напусне този свят от момента, в който го сметне за непоносим? Не е ли той господар на съдбата си?
И тъй като крайното страдание на тази земя не е изключително физическо, защото може да бъде морално, няма ли да стигнем един ден дотам да претендираме за евтаназия при поискване, без дори да се налага да се оправдаваме? Това дори е неизбежно.
Варварство
Ние преживяваме такава революция на манталитета в момента, че това, което изглеждаше немислимо вчера, може да стане очевидно утре. Утре в Квебек би могло да има “медицински” клиники, в които смъртта да се продава като една услуга между другите. Онези, които покажат някакви резерви пред този прогрес, ще бъдат обвинени, че им липсва сърце и са реакционери. Ценностите се преобръщат, моралните ориентири също. Лекари дават смърт. И ние вярваме, че сме привилегировани. Авторът Матю Бок-Коте е доктор по социология и доцент във Висшето училище по търговия (HEC) в Монреал, колумнист в “Журнал дьо Монреал” и Радио Канада. Трудовете му засягат главно мултикултурализма, промените в съвременната демокрация и квебекския национален въпрос. Последната му книга Le multiculturalisme comme religion politique (“Мултикултурализмът като политическа религия”) беше издадена във Франция от издателство Cerf. Превод от френски за ГЛАСОВЕ: Галя Дачкова
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
ПУТИН ЗНАЕ ИСТИНАТА И ОБВИНЯВА УКРАЙНА
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”