2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Например, анкетите, които Би Ти Ви анонсира в обедните си новини.
Ясно е, че не са особено представителни, но, въпреки това, в тях има интересни внушения.
Тия дни питаха зрителите:
Какво се промени за българите между влизането в ЕС и Европредседателството?
Резултатите осем часа по-късно бяха:
Нищо – 14%
Живеем по-добре – 20%
Живеем по-зле – 33%
Много хора емигрираха – 26%
Станахме по-големи еврооптимисти – 2%
Станахме евроскептици – 2%
Друго – 2%
Пет дни по-късно, резултатите практически останаха същите.
Те не са особено приятни.
И ни подсещат и за друго.
Дали това не се дължи и на хората, които открай време „продават“ европейската идея?
Примерно, на Кунева, която завинаги се превърна в символ на налудното послушание?
На несъстоялата се – заради дразнеща й неграмотност – еврокомисарка Желева?
На комисарката-беглец Кристалина Георгиева, която направо заряза поста си, след като не успя да се вреди като шеф на ООН – но пък направи нужното, за да убеди Европа, какви интриганти сме?
Ами външните ни министри?
Даниел Митов не може да убеди никого за нищо, просто защото е човек-мъгла, напълно анонимен.
Рутинно-глупашките кукуригания в Парламента пък нямат никакво значение, а и никой не им обръща внимание.
Остава Бойко.
Онзи ден той каза нещо знаменателно – в смисъл, че Председателството не му е бащиния, няма да си го носи вкъщи – само това оставаше.
Все казват, че трябва да използваме Председателството – но не казват как.
Няма кой да обговаря смислено европейската идея.
Пропагандните номера, които използват, са прости пинизи.
Откриването на Председателството бе в Народния театър, а не в НДК – за ремонта на който похарчиха луди пари.
Сигурно някой им е подшушнал, че, ако е в НДК, ще се направи апология на „онзи“ режим, който го построи.
Хайде да отидем в Народния театър – него поне не го са го правили по време на соца, макар че ако тогава не го ремонтираха на два пъти, сега щеше да прилича на Желязната църква /преди ремонта й/.
Ако ще се плашат от такива намеци, тогава Председателството да го бяха открили в софийската Сангога, здраво щяха да им ръкопляскат.
Служат си с елементарни заклинания, по тертипа на соц пропагандата от най-дърварския й период – дори тя беше далеч по-убедителна.
Само че това става на фона на Брекзит – а англичаните винаги знаят повече от всички останали, на ръмженето на Орбан, на откритите несъгласия на Полша и пр.
Нашенските Европоиди по начало се страхуват да говорят на населението, а и без друго кредита им на доверие практически е нулев.
Народът не им обръща внимание, иначе щеше да сътвори нова поговорка: „Станал европоид, преди да стане българин!“
Европоидите се провалиха още с разкрасяването на Прехода – никой вече не е толкова глупав да прави вятър на тази Блудница.
Сега не се справиха и с Председателството.
Можем да си осигурим някакво внимание само по нестандартен начин – ако, например, заседанията на Председателството се провеждаха в някой град от Северозападна България, за да се види колко сме цъфнали и вързали.
Сега еврошефовете ще ги хранят с гурме-шедьоври – а те ще се чудят, защо тогава навсякъде виждат цървули.
Вече дори изборите печелят с инфантилни клишета, та ще си губят времето с ефикасна пропаганда на Съюза.
Така и не се научиха да говорят смислено за предимствата му.
Там ни е мястото,разбира се, и да палим свещи, че изобщо ни приеха макар и като Пъдарите на Съюза.
Но някой трябва да обясни, защо сме Председатели – а сме на второ място в света по смъртност.
Защо за цели десет години това не бе променено?
Би било много любопитно да чуем отговора на Юнкер – а не да се лигавят с него.
Може да ни оставят за вечни „председатели“ – но кога ще се промени другото?
Ритуалите са неизбежни, бюрокрацията живее и покрай тях – но отговорите на тези въпроси са не по-малко важни.
Подобни ритуали са Раят на Празнословието: Юнкер каза по време на откриването, че всички българи отброявали по часовниците си времето до началото на Председателството ни.
Как да не му повярваш – още повече, че той много обичал шопската салата.
Заглавието на тази дописка цитира думите на Волен Сидеров при откриването на новата парламентарна сесия: „Бог да пази България, която ще пази Европа!“
Отначало те ми прозвучаха наивно-празни.
После си дадох сметка, че предизвикват въображението ни, има една скрита ирония в тях – до там ли сме я докарали, че ще пазим Европа.
Очаквана народна поговорка: „Опази най-напред себе си, пък тогава мисли за другите“.
Ще ми бъде интересно да науча, как вие четете думите на Волен.
А една софиянка каза по телевизията: „Нека гостите да видят, каква красива природа имаме – и колко красиви са българите“.
Красиви са – обаче дали не е по-важно да не са толкова бедни.
Доналд Туск пък ни съобщи, че сме потомци на Спартак.
Кеворк Кеворкян, Фейсбук
ВЧЕРА НА МИТИНГА НЕ ВИДЯХ НИКОЙ ОТ ТАКАН...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
12.01.2018 08:46
1. Влизане в еврозоната, НО при фискална консолидация на бюджетите на всички страни-членки, с неглижиране на конституциите (които преди бяха пречка, но сега незнайно защо не са)
2. Брексит под наше ръководство, НО със спиране на кохезионните програми-фондове
3. Стабилност и защита на ЕС, НО с цената на 2млн. българи - от 7 на 5 млн. до 2050г.
ПРЕДЛАГАМ ДА ИЗЛЕЗЕМ ОТ ес ОЩЕ ПРЕДИ АНГЛИЯ, КАТО ИЗПОЛЗВАМЕ европредседателството. Другото е бавна смърт.
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”