2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
През 1989 г. българите се отказаха от „комунизма“ като бъдеще на човечеството и от СССР като водач към това бъдеще и прегърнаха американския капитализъм като ново светло бъдеще, следвайки водачеството на САЩ като негов образец. Докъде стигнаха САЩ за изминалите близо три десетилетия и до къде ние, хукналите да ги гоним, наричайки тази гонитба „преход към демокрация“?
САЩ са страната с номинално най-голям БВП в света и с най-голям бюджет за въоръжаване – по-голям от този на Китай, Саудитска Арабия, Русия, Великобритания, Индия, Франция и Япония, взети заедно. В същото време трещят от противоречия и конфликти; собственият им президент признава, че са губещи в световната надпревара и се напъва да направи „Америка отново велика“. Дали това е възможно?
Дали е възможно като се има предвид нищетата на реалностите, родени от близо четири десетилетия неолиберален капитализъм? Америка претендираше да разнася с бомби и цветни революции „свобода“ и „демокрация“ по света, да защитава любимите си „права на човека“ по всяко ъгълче на планетата, но това е единствената между развитите страни, която не включва сред тях правото на защита да не умреш от глад и да не умреш от липса на здравеопазване. Резултатите от това са налице.
0.1 % от най-богатите в страната на Тръмп владеят богатство равно на това, което има 90 % от по-бедната част от населението. САЩ са с най-високия коефициент на неравенство Джини сред всички западни държави.
През септември 2017 приблизително 1 от всеки 8 американци живее в бедност – общо около 40 милиона или 12.7 % от населението. Почти половината от тях – 18.5 милиона – живеят в дълбока бедност с доходи на домакинство под половината от равнището на бедност. При това този процент непрекъснато нараства.
По официални статистически данни броят на бездомниците в САЩ пред декември 2017 г. е 553,742 човека, като 76,500 от тях са в Ню Йорк и 55,200 – в Лос Анжелис.
Младежката бедност в САЩ е най-високата сред всички страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – една четвърт от младите американци живеят в бедност, докато средно за страните от ОИСР бедните млади хора са 14 %.
Детската смъртност в Америка е най-високата сред развитите страни.
Продължителността на живота на средния американец е по-малка отколкото във всяка друга развита страна.
Различни тропически болести от рода на Зика са нещо обичайно сред населението. Около 12 милиона американци живеят с някаква заразна болест.
В САЩ има най-голямо количество затлъстели хора от всички останали развити страни.
По достъп до питейна вода и канализация САЩ са на 36-то място в класацията в света.
Америка има най-голямото количество затворници в света, 5 пъти повече отколкото средно в страните от ОИСР.
Расовото социално-икономическо неравенство е гигантско и това води до нов възход на расовите дистанции. Разликата в богатството между бели и черни американци се е утроило между 1980 и 2009 г. Средно едно бяло домакинство има богатство от над 110 000 долара, а едно средно семейство на афро-американец – само 5000, т.е. средното черно семейство е 22 пъти по-бедно отколкото средното бяло. Това неравенство е по-голямо отколкото между българи и роми у нас. Затова пък основният контингент в американските затвори са черни американци. Един от всеки 15 афроамериканци е в затвора, докато сред белите – само един от 106. Тенденцията на влизане на черни американци в затвора нараства и ако тя продължи, едно от всеки три афроамерикански момчета, раждащи се в момента в САЩ, ще прекара своя живот зад решетките.
Всички тези разделения и негативни тенденции нарастват и ще растат тепърва като се има предвид, че в резултат от данъчната реформа на Тръмп допълнителни трилиони долари ще отидат в ръцете на най-богатите, а средствата за социални нужди ще намаляват. Прогнозите сочат, че както в резултат на данъчната реформа, така и на глобалната търговска война, започната от Тръмп неолибералният капитализъм тепърва ще тресе Америка с растящи противоречия и негативни тенденции.
В началото на прехода към капитализъм Тодор Колев ентусиазирано пееше „Как ще ги стигнем американците“. Като ги стигнем „преходът“ щеше да е свършил. Е, стигнахме ги и ги надминахме. Когато той пееше, първите бездомници и клошари у нас току що се бяха появили и тяхното увеличаване беше един от индикаторите на прехода към неолиберален капитализъм, маскиран като „преход към демокрация“. Сега сигурно са на човек от населението, колкото в Америка. А може и повече, защото никой у нас не може точно да да каже колко са. НПО-тата вземат европейски пари да броят комарите по Дунава, телевизиите направиха драматична сага за кравата Пенка, но клошарите и бездомниците никой не се заема да преброи с достатъчна достоверност. За НПО-тата комарите са по-важни, а за водещите телевизии Пенка е по-драматичен персонаж. Погледнах в Гугъл колко пъти се повтаря фразата „кравата Пенка“ – общо 447 000 пъти, докато „бездомник“ – само 336 000. А нали увеличаването на бездомниците бележеше всяка поредна стъпка по посока на това, което се наричаше „преход към демокрация“?
Надминахме американците обаче по равнище на бедност – бедните у нас са процентно два пъти повече. Още има да ги гоним по брой на затворници на човек от населението – при тях са 605 човека на 100 000 души, а у нас едва 125. Малко трудно ще ги стигнем, защото и тези, които ги имаме непрекъснато бягат. И по някои други показатели имаме да ги гоним, но скоро можем да ги настигнем и изпреварим. Нали прегърнахме ентусиазирано техния неолиберален капитализъм и ревяхме от радост „демокрация“ и „Времето е наше“?
Автор: Васил Проданов
Източник: Клуб 24 май
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”