Ернесто Гевара е аржентинец. Семейството му е многолюдно, с аристократични корени. От дете страда от астма. Ернесто избира лекарската професия, за да облекчи страданията на другите хора.

През 1948 година на велосипед обикаля северните райони на Аржентина, за да се запознае с живота на обикновените хора.

Когато се завръща вече е решил – ще бъде лекар на прокажените.

През 1952 година с приятеля си Алберто Гранадо тръгва на пътешествие с мотоциклет. Седем месеца те обикалят по пътищата на Южна Америка, като посещават Чили, Перу, Венецуела.

След седем месеца Ернесто се завръща променен. Вече има друга цел – да лекува не хората, а обществото.
През 1953 година Ернесто завършва като хирург. Но той избира друг път. За Че Гевара борбата за щастие на хората е несъвместима с буржоазната летаргия, която би му гарантирала лекарската професия. Дошло е време за Революция.

В полицейската характеристика от онова време Ернесто Гевара е определен като „категорично червен“. Така пише в досието му, което и днес пази фотографии и отпечатъци на младият лекар. През 1955 година в Мексико Гевара се запознава с Фидел и Раул Кастро, с които решава да освобождава Куба от режима на Батиста.

През нощта на 25 ноември 1956 година яхтата „Гранма“ го повежда към бъдещата слава. Експедицията се превръща в огромен успех, макар в началото никой да не може да предположи това. СЛед акостирането си в Куба групата е открита от военните и попада под жесток огън. От 82 човека, стъпили на кубинския бряг, оцеляват едва двайсетина.

Две години и половина по-късно, на 2 януари 1959 година въстаниците влизат победоносно в Хавана. За това време Ернесто Гевара е станал известният команданте другарят Че, най-близкият приятел на Фидел, командващият една от освободителните колони, един от четиримата ръководители на въстаническото движение.

Гевара заема висши постове в новия държавен апарат на Куба. Че е министър на промишлеността, Президент на националната банка, ръководител на аграрната реформа.

Като официален представител на Куба, той посещава България, СССР, Китай, ГДР, Чехословакия, КНДР, Судан, Египет, Пакистан, Бирма, Индия, Цейлон, Индонезия, Мароко, Япония, Испания, Югославия, Алжир, Испания, Франция. Превръща се в политическа фигура от международен мащаб и говори от трибуната на ООН.

И тогава…

През 1965 година Че пише писмо до Фидел, в което се отказва от всички постове в правителството и партията, от званието команданте и от кубинското гражданство.

Той счита своята мисия в Куба за изпълнена, революцията е победила и пред него стои задачата да освобождава други народи от потисничеството и капитализма.

До пролетта на 1967 година Ернесто участва в партизанското движение в Конго.

През есента на същата година в Боливия се появява партизански отряд, който се ръководи от някой си Рамон. Това е Че. Той вярва, че неговият отряд от 50 човека може да се превърне в пламъка на бъдещия пожар, в ядрото на бъдещата освободителна партизанска армия. Но реалността била друга – селяните се скрили и партизаните останали сами.

Когато правителството на Боливия разбира кой се крие зад името Рамон, хвърля значителни въоръжени сили срещу партизаните. От САЩ пристигат специалисти по борба с народноосвободителните движения. Един след друг в боевете загиват бойците на Че. Силите на оцелелите се стопяват.

На 8 октомври 1967 година отрядът е блокиран и разгромен. Раненият Че е взет в плен, жестоко измъчван и на 10 октомври – разстрелян.

Мъчителите му съзнателно обезобразяват тялото, като му пробиват ръцете и краката, така че убитият да прилича на Исус Христос.

Тялото на Че Гевара и на още четирима партизани е изложено за снимки на журналистите в село Вила Гранде, а след това е погребано в братска могила. Мястото на погребението е изравнено със земята, а отгоре е положен асфалт.

Едва през 1997 година останките на Че и на неговите другари бяха открити, прехвърлени в Куба и погребани в град Санта Клара, където през 1958 година комунистът Ернесто Гевара постига най-убедителната си военна победа и открива пътя на въстаналия народ към Хавана.

Ръцете на комуниста

Веднага след получаване на новината за смъртта на легендарният революционер, във Вила Гранде пристига група от трима експерти-медици. Те трябвало да идентифицират тялото на Гевара.

Когато те пристигат труповете на партизаните вече са погребани. На пратениците от столицата са предадени бойния дневник на Рамон, а за идентификация на личността му – смъртната му гипсова маска и отрязаните ръце на партизанския командир( за сваляне на отпечатъци). Със страшния товар експертите се връщат в столицата Ла Пас.

След осем месеца се разразява скандал – боливийският дневник на Че е публикуван в Хавана. Да свали копие на документа, пазен в архива на специалните служби, би могъл само чиновник от най-висш ранг. А след година в Хавана се оказват смъртната маска на Че, както и стъкленицата със спиртосаните ръце на комуниста.

Дълго време името на човека, предоставил дневника и доказателствата за смъртта на Гевара; човекът, извършил тази мъжествена постъпка, оставаше в тайна. Днес ние знаем – това е бил тогавашният министър на вътрешните работи на Боливия Антонио Аргедас, който 30 години по-късно признава действията си пред боливийски съд, и журналистът Виктор Саниер, който пренася ужасяващите доказателства в Куба.

Знаят ли младите хора, носещи тениски и значки с портрета на комуниста Че Гевара историята на неговия живот? За съжаление, днешният образ на легендарния команданте е популярен търговски бранд, превърнал се в част от масовата култура.

Но комунистът Ернесто Че Гевара, даже мъртъв, продължава своята борба и със своята смърт служи и днес на революцията, а враговете на Че го ненавиждат по същия начин, по който го ненавиждаха и преди 39 години. И в щабовете на левите революционни организации – на марксистите, на комунистите, на анархистите, на троцкистите – на най-видно място винаги стои портретът на човека, който винаги казваше, че няма нищо по-високо от Революцията.

Той доказа тази мисъл с целия си живот и със смъртта си!

Павел Иванов ,  Che Guevara / Че Гевара

Команданте – вечният символ на революцията

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ЧЕ

На 9 октомври 1967 г. в Боливия е разстрелян легендарният революционер Ернесто Че Гевара

„Скъпи стърци! Аз отново чувствам с петите си ребрата на Росинант и облечен в доспехи, отново тръгвам на път. Преди десет години ви написах друго прощално писмо. Доколкото си спомням, тогава съжалявах, че не съм по-добър войник и по-добър лекар; второто не ме интересува, но от мене не излезе толкова лош войник. Нищо не се е променило оттогава, ако не се смята фактът, че съм станал по-съзнателен; моят марксизъм се вкорени в мене и се пречисти. Смятам, че въоръжената борба е единственият изход за народите, които се борят за освобождението си, и аз съм последователен във възгледите си. Много хора ще ме нарекат търсач на приключения и това е така. Но аз съм особен вид търсач на приключения; аз съм от онези, които рискуват кожата си, за да докажат правотата си. Може би ще се опитам да го направя за последен път. Не търся такъв край, но той е възможен… Ако това се случи, приемете моята последна прегръдка. Обичах ви силно, само че не можех да изразя любовта си. Аз съм силно праволинеен в своите действия и мисля, че понякога не ме разбират. Не беше лесно да ме разберат, но този път ми повярвайте. Решителността, която усъвършенствах с увлечението на артист, кара да действат хилавите крака и уморените дробове. Аз ще постигна своето. Спомняйте си понякога за този скромен кондотиер от ХХ век. Целунете Селия, Роберто, Хуана-Мартина и Пототина, Беатрис, всички.
Прегръщам ви силно: вашият блуден и непоправим син Ернесто“

През пролетта на 1965 г. Ернесто Че Гевара напуска поста министър на промишлеността в Куба. След шест години държавна чиновническа служба команданте решава да се върне към революционната борба.

През април 1965 г. Че пристига в Демократична република Конго и се включва в борбата на въстаниците против правителството. Но Гевара не се разбира с лидера на движението Лоран Д. Кабила и е принуден да прекрати операцията няколко месеца след началото й.

След няколко месеца размисъл Че решава да се върне в Латинска Америка и да съсредоточи силите си в Боливия, където през 1964 г. в резултат от преврат идва на власт Рене Бариентос. Той е проамерикански диктатор, който крие в страната нацистки престъпници и ги използва за потушаване на работническото движение и левите партии.

Команданте смята, че в Боливия има условия за въоръжено настъпление. В края на 1966 г. партизанският му отряд започва да действа.

През март 1967 г. Армията за национално освобождение на Боливия участва в първия бой с правителствените войски.

Бариентос иска помощ от САЩ. ЦРУ изпраща в Боливия специалисти по антипартизански действия. В преследването на Че участват и нацисти, по някои данни и „лионският месар“ Клаус Барбие.

Че не успява да превърне партизанското движение в масово. Боливийската армия успява да изолира отряда. Местните селяни се отнасят враждебно към партизаните.

На 31 август 1967 г. партизаните претърпяват сериозно поражение. Сред загиналите са близки съратници на Че.

През септември партизаните понасят нови поражения. Въпреки че от много години команданте страда от астма, той ободрява въстаниците, оказва им медицинска помощ. Пленените войници от боливийската армия лекува и освобождава.

В началото на октомври информаторът Сиро Бустоса издава мястото, където се намира партизанският отряд, на правителствените войски.

На 8 октомври специални части блокират и атакуват лагера в района на клисурата Юро. В кръвопролитния бой Че е ранен, но успяват да го пленят, след като свършват патроните в пистолета му.

Раненият Че е закаран в селското училище в Ла Игера. Войници от боливийската армия разказват по-късно, че въпреки че изглеждал зле, Гевара се държал стоически и с достойнство. Не отговарял на въпросите на офицерите по времето на разпитите, а разговарял само с войници.

В това време боливийските власти водят разговори с Вашингтон, за да решат какво да правят с революционера.

Агентът на ЦРУ Феликс Родригес, който е пряк участник в събитията, твърди, че САЩ искали Че да бъде екстрадиран в Панама, където да бъде разпитан, но Бариентос настоявал за екзекуцията му.

Следобед, на 9 октомври, Родригес получава заповед от столицата. Подписаният от Бариентос документ гласи: „Пристъпете към ликвидирането на сеньор Гевара.“

За палач е избран 31-годишният Марио Теран, сержант от боливийската армия. Когато влиза в стаята при Че, ръцете му треперят. Команданте се усмихва и казва в лицето му: „Зная, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй. Стреляй, страхливецо!“

Теран изстрелва в Че девет патрона от полуавтоматична пушка. Четвъртият или петият изстрел се оказват смъртоносни за команданте.

Тялото е доставено в селцето Валиегранде за показ пред местните жители. Китките на ръцете на Гевара са ампутирани и залети с формалин, за да бъде потвърдена личността на убития по пръстовите му отпечатъци.

Но се случва нещо неочаквано. Боливийските селяни, които досега се отнасяли скептично към Че, виждайки тялото му, разбират, че се е пожертвал в борбата за по-добър живот за тях и намират сходство между него и разпънатия Христос. Скоро загиналият Че се превръща за тях в светец, към когото отправят молитви за помощ.

Останките на Че са погребани тайно и мястото на погребението се крие 30 години.

Кубинците научават за смъртта на Че Гевара след една година. През 1968 г. вътрешният министър на Боливия Антонио Аргедас бяга в Куба и доставя в Хавана дневниците на Че и отрязаните китки на ръцете му.

Боливийският диктатор Бариентос загива през април 1969 г. в катастрофа с вертолет. Смъртта застига и други, участвали в убийството на Че. Агентът на ЦРУ Родригес и палачът Теран обаче оцеляват.

Историята завършва фантастично.

Към края на живота си палачът на Че – Теран, започнал да ослепява. През 2006 г. той се възползвал от кубинската програма за безплатно офталмологично лечение. Кубинските лекари, които работели в Боливия, оперирали Теран от катаракта; той, разбира се, се лекувал под чуждо име; станало ясно кой е той, след като в Куба дошло благодарствено писмо от сина на палача.

През 1995 г. боливийският генерал Марио Варгас разказал, че през 1967 г. участвал в погребването на команданте, и посочил мястото – край летателната полоса на летището Валиегранде. С разрешението на властите започнали проучвания. През 1997 г. било открито тялото на Че с ампутираните му ръце.

На 17 октомври 1997 г. Ернесто Че Гевара и шестима негови съратници тържествено са погребани в мавзолея на Че, открит през 1988 г. в град Санта Клара в Куба.

На церемонията присъствал Фидел Кастро: „Защо те мислят, че ако го убият, той ще престане да съществува като боец?! Днес той се намира навсякъде, където има причина за защита на хората. Той не може да бъде изтрит от историята; той се превърна в символ на всичките бедни по света…“

А. Сидорчик
Превод PACПEP
ПО ТЕМАТА: