На 5 август 1998 г. умира другарят Тодор Живков – най-успешният държавник на Третата Българска държава. По негово време от селска и мизерна страна от Третия свят, се превръщаме в 28-та най-развита. Пращаме 2 души в Космоса. Населението достига рекорд в цялата ни 1300 годишна история – 9 милиона души. При Живков създаваме една от най-ефективните образователни системи в света, осигурява се безплатно здравеопазване, а престъпността е фактически занулена. Това става чрез „здрава ръка“, която след падането му, престъпниците излезли от затворите, ще нарекат „тоталитарен режим“. Въпреки че е невиждано оплют и репресиран след 1989 г., любовта на българите към него се завръща доста бързо. В момента, сравнени с Живков, всички действащи политици изглеждат като абсолютни карикатури, някои биха ги нарекли дори „плюнки“… Надеждите на народа са някога да се появи отново такъв като него, но ако не стане скоро, просто няма да има такъв народ…

 

Добри Божилов, Фейсбук

ЗНАЧИ ПРАЗНУВАМЕ смъртта на един боклук

първия циганин управлявал България

комунист аркадашлар

По разбираеми причини не симпатизирам на Живков като политик. Не бива също така успехите да се свързват само с него. Народът строеше социализма, същият народ, който сега чезне.

Соц-ът ги ПРИНУЖДАВАШЕ да спазват законите, добри-лоши. Инак, в главата на българина е пълен хаос и фантазия, и преди -и сега. Тошо свърши много добри неща. Жалко, че не завърши докрай интерграцията (възраждането) на мюсюлманите, както бе я замислил. Колко е бил прав си личи дори само от това, че около 30% гаджали запазиха НОВИТЕ си български имена, доброволно.