Битката зад Върбишкия проход се състоява на 26 юли 811 между български войски, водени от кан Крум, и войски на Византийската империя.

През периода 808-809 г. хан Крум подкрепя бунта на българите в долината на р. Струма, които са там 30-40 год. преди Аспарух и впоследствие присъединява земите им към своята държава. През 809 г. българските войски, водени от хан Крум, завземат византийската крепост Сердика. Отговорът на василевсa не закъснява и в началото на 811 г. византийският император Никифор I Геник организира поход срещу Плиска, столицата на българските канове.

Хан Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир, но Никифор отхвърля предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници“ ^[2]. Императорът лично ^[3] повежда тагмите през проходите на Стара планина и навлиза в българска територия на 20 юли. За следващите 3 дни Никифор достига и обсажда Плиска.

Византийският император придружава кампанията си с невиждани жестокости и произволи над местното население, което е подложено на клане без разлика на пол и възраст ^[4].

Крум повторно се обърнал към него със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди миром“, като искал по тоя начин да отклони по-нататъшното разорение. Но императорът, главозамаян от успехите си, не искал и да чува за мир.

Никифор, след като ограбил и разрушил Крумовата резиденция, потеглил обратно за Константинопол като победител. Докато византийският император бил зает с разорението и опустошението на Плиска, Крум мобилизирал всички налични сили и се подготвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен, както от отказа на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол в държавата му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.

Когато Никифор научил, че пътят за отстъпление е отрязан и, виждайки зъберите на Върбишкия проход, започнал да се отчайва. На свитата си казал: „Дори да бяхме крилати, никой да не се надява, че ще избегне гибелта.“ Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли 811, нападнал изплашените византийски войници.

В теснините на Върбишкия проход станало страшно клане. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на Никифор, където той бил убит. В нощния бой освен императорът загинали много видни велможи и военачалници, a именно патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва: „Цялата християнска красота загина!“. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам сполучил да избяга жив и в големи страдания достигнал до Одрин. След няколко седмици умира в Константинопол.

Поражението на император Никифор във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всичките завоевания на запад заедно със Сердика и се осигурили от бъдещи нападения от страна на Византия.

Българският хан се прославил като победител над ромейския император. Битката била грандиозна военна и политическа победа, тъй като това е вторият византийски император, след Валент 400 год. по-рано, в цялата 1000-летна история на Византия, който пада в битка. Последният император Константин XI също загива от вражеско оръжие, но това става при падането на столицата Константинопол през 1453 г., когато съдбата на някогашната империя е вече решена.

Гордостта на Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.“

Славната победа окуражава Крум, който започва да се приготвя за възвръщане предишното положение на България като първа сила в Европейския югоизток.

• 811 г. – В Битката при Върбишкия проход българският кан Крум разгромява войската на византийския император Никифор I, а самият император е убит.
• 1529 г. – Испанският конкистадор Франсиско Писаро получава заповед от краля да открие и завоюва Перу за испанската корона.

• 1730 г. – Императрицата на Русия Анна подписва указ за изливането на най-голямата камбана в света – Цар Калакол.
• 1788 г. – Британските колонисти в Австралия основават град Сидни.
• 1788 г. – Ню Йорк ратифицира новата конституция и става 11-ият щат на САЩ.
• 1803 г. – Във Великобритания е открита първата железопътна линия.
• 1847 г. – Либерия става първата африканска колония, придобила независимост.
• 1887 г. – Полският евреин Людвик Заменхоф публикува книгата си Международен език, която е първият учебник по изучаване на създадения от него език Есперанто.
• 1908 г. – В САЩ се създава Бюро за разузнаване, което през 1935 е преименувано във ФБР.
• 1909 г. – Открита е железопътната линия Радомир – Кюстендил (87 км).
• 1924 г. – Обявена е обща амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г.
• 1926 г. – Учредява се Пловдивски Спортклуб
• 1940 г. – В Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим фон Рибентроп започват преговори последователно с румънския и българския премиер за уговаряне връщането на Южна Добруджа на България.
• 1945 г. – В Потсдам, Германия, е обявена Потсдамската декларация.
• 1947 г. – Народна република България отправя официална молба към ООН за членство в организацията.
• 1947 г. – Американският президент Хари Труман подписва Закона за национална сигурност, с който се създава Централно разузнавателно управление (ЦРУ).
• 1956 г. – След като Световната банка отказва да финансира строежа на Асуанската язовирна стена египетският президент Гамал Абдел Насър обявява национализация на Суецкия канал, с което предизвиква международно недоволство.
• 1963 г. – При земетресение в Скопие, Югославия загиват 1100 души.
• 1965 г. – Обявена е независимостта на държавата Малдиви.
• 1971 г. – Програма Аполо: Започва пилотираната мисия Аполо 15 – четвъртата мисия кацнала на Луната, при която за първи път е използван Лунар Роувър и за пръв път е изследвана лунната повърхност извън лунно море.
• 1989 г. – Федералния съд на САЩ подвежда под отговорност студента Робърт Морис за разпространяване на първия компютърен червей по интернет.
• 1994 г. – Естония и Русия се споразумяват за напускане на руските войски от Естония.
• 1995 г. – В Брюксел е подписана конвенцията за създаване на Европейската полицейска агенция Европол.

• 1678 г. – Йозеф I, свещен римски император († 1711 г.)
• 1782 г. – Джон Филд, ирландски композитор († 1837 г.)
• 1802 г. – Мариано Ариста, президент на Мексико († 1855 г.)
• 1822 г. – Робърт Уилям Томсън, шотландски изобретател († 1873 г.)
• 1829 г. – Огюст Бернарт, министър-председател на Белгия, Нобелов лауреат през 1909 г. († 1912 г.)
• 1842 г. – Алфред Маршал, британски икономист († 1924 г.)
• 1856 г. – Джордж Бърнард Шоу, ирландски драматург, Нобелов лауреат през 1925 г. († 1950 г.)
• 1861 г. – Важа-Пшавела, грузински поет († 1915 г.)
• 1862 г. – Васил Кънчов, български историк, географ и политик († 1902 г.)
• 1865 г. – Филип Шайдеман, канцлер на Ваймарската република († 1939 г.)
• 1875 г. – Антонио Мачадо, испански поет († 1939 г.)
• 1875 г. – Карл Густав Юнг, швейцарски психолог и психиатър († 1961 г.)
• 1881 г. – Христо Метев, български предприемач († 1953 г.)
• 1894 г. – Олдъс Хъксли, английски писател († 1963 г.)
• 1922 г. – Джейсън Робардс, американски актьор († 2000 г.)
• 1928 г. – Стенли Кубрик, американски режисьор († 1999 г.)
• 1928 г. – Франческо Косига, президент на Италия († 2010 г.)
• 1941 г. – Красимир Спасов, български режисьор
• 1942 г. – Владимир Мечиар, министър-председател на Словакия
• 1942 г. – Людмила Живкова, български политик († 1981 г.)
• 1943 г. – Мик Джагър, британски рок музикант (The Rolling Stones)
• 1945 г. – Веселин Савов, български актьор († 2006 г.)
• 1945 г. – Хелън Мирън, английска актриса
• 1948 г. – Нораир Нурикян, български щангист
• 1949 г. – Роджър Тейлър, британски музикант (Queen)
• 1953 г. – Петко Москов, български скулптор († 2004 г.)
• 1955 г. – Асиф Али Зардари, пакистански политик
• 1957 г. – Ник де Фирмиан, американски шахматист
• 1958 г. – Анджела Хюит, канадска пианистка
• 1959 г. – Кевин Спейси, американски актьор
• 1964 г. – Сандра Бълок, американска актриса
• 1966 г. – Анджело Ди Ливио, италиански футболист
• 1966 г. – Анна Рита Дел Пиано, италианска актриса
• 1973 г. – Кейт Бекинсейл, английска актриса
• 1982 г. – Дилайла Стронг, американска порно актриса
• 1985 г. – Гаел Клиши, френски футболист

• България – Професионален празник на служителите от национална служба „Жандармерия“ – Определен с Решение на Министерския съвет от 6 юни 2002 г.
• Гърция – Празник на село Алатопетра
• Куба – Годишнина от нападението на казармата Монкада (1953 г., начало на революцията в Куба)
• Либерия – Ден на независимостта (1847 г., от САЩ, национален празник)
• Малдиви – Ден на независимостта (1965 г., от САЩ, национален празник)
• САЩ – Национален ден на млечния шейк с кафе