Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2018 10:14 - Елфическа поема
Автор: miri479 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1621 Коментари: 8 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

/разказ/

Беше началото на есента и прозрачна, синкава мъгла обгръщаше златокосите хълмове на престолния град, стелеше се над малките бели къщички и покриваше реката със свето причудливо сребристо одеяние. В тази късна и хладна септемврийска вечер, един уморен и прашен пътник прекоси границите на Лентиния – столицата на Моранското кралство, което вече двадесет години тънеше под игото на турлоните.

Конникът дръпна юздите и постоя за миг, мечтателно загледан в хълма Еднорог, над който величествено се издигаше дворецът на някогашните крале. Очите му изглеждаха тъжни и зачервени, сякаш пред тях се нижеха картини на отдавна отминали събития... Той се загърна още по-грижливо в наметалото си и препусна към кръчмата „Златогрив”, както му бе поръчал Валмонд. Нямаше представа какво ще го чака там... 

Пивницата вече се наричаше „Магически еликсир”, вътре бе полутъмно, задимено и неприятно. Арфите и флейтите изтръгваха красиви, ала някак зловещи и тревожещи душата звуци – мелодии, които извеждат на светло най-лошите мисли, скътани дълбоко в сърцето…

Валантен седна на една усамотена маса в дъното и си поръча силно питие. После предпазливо са огледа наоколо – в помещението се мяркаха само представители на турлонската кръв и техните слуги – тролите. Завоевателите бяха мрачен и войнствен народ, занимаваха се с магии и напоследък напълно бяха затънали в пороците и безчестието си… Лицата им бяха мургави, сурови и зли… Носеха винаги черни одежди, които правеха неприятните им физиономии още по-отблъсващи, а дългите, прави коси се спускаха като каски до раменете. Служителите пък бяха тъй противни, че дори те самите извръщаха поглед, доближаха ли някой от тях. В тази потискаща атмосфера, младежът се почувства още по-самотен, онеправдан и отчаян… Как щеше да успее? Защо Валмонд го изпрати на тази мисия? Не му ли пукаше за живота му? Не го ли обичаше като син? Както самият той го приемаше за баща… защото не познаваше друг баща, освен него.

Тогава забеляза на масата срещу себе си две жени – едната си беше от местните - и по дрехите и по грубо изсечените черти на лицето й се познаваше… Ала другата… изглеждаше като светъл лъч в морето от мрак. Определено не беше турлонка, още по-малко трол. Тя рязко се открояваше от останалите, както с облеклото, така и с поведението и вида си. Имаше снежно бяло лице с фини черти, малко детско изражение, подчертано от невинните трапчинки по бузите и брадичката. За разлика от другите посетители, момичето се понякога усмихваше и в дълбоките кафяви очи грейваше лъчезарният пламък на младостта. Носеше светлосиня рокля с бяла наметка, а кестенявите й къдрици бяха прихванати нагоре, падайки игриво върху бледите й страни.

„Елф, - помисли си радостно той, защото чертите й странно му напомниха за онези, която обичаше като майка... - Може би тя има да ми каже нещо”. Тогава взе е едно доста прибързано и необмислено решение. Приближи се тихо към двете дами, поклони се почтително и попита дали имат против да се присъедини за малко към компанията им. Турлонката го изгледа заплашително, а другата леко смутено, но като се взря в красивото моранско лице, едва забележимо под тъмната качулка, изведнъж в очите й блесна симпатия. Колкото и отслабнал да бе от дългото странстване, колкото и протрита да бе наметката на главата му, под нея се криеше гордо мъжко лице, с правилни, почти съвършени черти.

- Защо не Моргия – рече плахо тя, – пътникът ми изглежда напълно безобиден и никак не ме плаши.

- Добре – намусено отвърна приятелката й.

Той се разположи спокойно на стола срещу тях и загледа настоятелно по-красивата от двете девойки.

- Май не си тукашен? – запита подозрително мургавата жена, сбърчвайки плътните вежди под ниското чело.

- Пътувам от Врания . Търговец съм на платове – отвърна предпазливо той. – Името ми е Сгрун.

Подаде ръка и като се усмихна чаровно, между тънките му устни се разкриха ред хубави бели зъби. Два от страничните изглеждаха малко по-дълги от другите, но тази лека несъразмерност правеше лицето му още по-интересно и привлекателно.

- Аз съм милейди Елвира Епълтар – стеснително подаде ръка момичето.

- А аз херцогиня Моргия Струницин – представи се турлонката. – Може би ще ни покажете някои от Вашите стоки.

- За съжаление, продадох всичко, уважаеми. Сега се връщам назад. А и платовете не бяха достойни за знатни дами като вас.

- Разкажете ни за Врания , господине! – помоли Елвира. – Чувала съм удивителни истории за тамошната култура и обичаи.

Тъй като бе посещавал панаира на загадъчната южна страна, младежът описа с охота най-интересното, което бе видял у нея – древните паметници, християнските храмове и изящните творения на изкуството, живописната природа и причудливите гори... Вдъхновен от интереса на миловидната нова позната, той започна дори да си измисля и украсява. И докато тя го наблюдаваше с детински интерес, заслушана в приятния му глас, другата потъваше във все по-мрачно и неприятно настроение. Изведнъж тя се оживи, видяла нещо в дъното на кръчмата:

- Рад - извика властно и размаха ръка, – Рад, тук сме.

Валантен се извърна рязко, дочул познатото име и видя в кръчмата да влиза хубав русокос младеж с приятно и също тъй нехарактерно за мястото лице. Привлечен от сигнала й, новодошлият погледна към тях и почти затича към масата им, забелязвайки спътничката на Моргия.

Елвира му се усмихна бегло и отново впи очи в мистериозният "търговец". Тогава и рицарят се взря в лицето на странника и очите му неволно се разшириха, а устните с мъка преглътнаха възклицанието...Семейството на Рад бе единственото от Моран, на което Валмонд се доверяваше и даваше достъп. Познаваха се от деца и приятелят му знаеше кой е. Ако някой носеше послание за него, това трябваше да е именно Рад. Наистина постъпи неразумно като седна на маса с две непознати жени и разбираше на какво се дължат гневните искри в очите на русокосия.

- Това е господин Сгрун от Врания, предлага платове – представиха го двете благороднички.

- Приятно ми е – със спотаена въздишка рече Рад – Граф Мартандер.

Двамата се здрависаха приятелски, при което негова светлост успя да пъхне малка бележка в ръката на другия, плъзвайки предпазлив поглед към херцогинята.

- Ще бъдете ли така добър да ми покажете банята – помоли Валантен, – имам нужда да се освежа.

- Да, разбира се – стисна десницата му златокосият.

Те се изнизаха потайно измежду прииждащите тъмни като сенки лица.

- Какво Ви става? - попита изнервено графът, когато с облекчение затвориха вратата зад себе си.

Другият трескаво се взря в листа. Беше тайно послание на елфически и гласеше следното:

„Разбрахме, че Вашият настойник Ви е изпратил в Лентиния с мисия, но сега с безпокойство разбирам, че там е твърде опасно за Вас – шпионите на новия владетел са навсякъде в столицата. Трябва да се пазите. Рад ще Ви предаде бележката, той е единственият ни сигурен човек в града. Сега трябва да потърсите поддръжници в околностите на тамошния лес. Тръгнете към местността Гората на вещицата, в нея има малко елфическо селище, скътано в недрата на планината. Търсете господарката Емона и й покажете знака на слънцето. Унищожете писмото веднага, след като го прочетете!”

- Как Ви хрумна да се запознавате с турлонка точно в леговището на враговете!?! – не спираше възмутеният преносител на писмото.

- Заради милейди Елвира – прошепна заговорникът му, накъсвайки бележката на хиляди малки парченца. – Коя е тя, Рад? Не е ли елф от Скалистите долини?

- Не, тя е обикновена пленена моранка, също като мен – тихо отвърна на родния им език. – Завоевателите пощадиха неколцина благороднически семейства, за да им превеждат древните текстове, които да ги отведат към скривалището на оцелелия престолонаследник. Нейният баща – лорд Дреенед, бе верен на стария крал и отказа да встъпи в служба на присвоилия си царството владетел... дори пред опасността от смъртно наказание, не искаше да му се подчини... Ала и той бе пречупен, когато турлоните заплашиха да избият цялото му семейство... Даже и тогава, лордът просто се престори на примирен, никога не предложи на шпионите истинските си познания – пращаше ги по грешни следи в горите около Врания и Бренумиен. Никога не измени на клетвата си да служи вярно на... знаете. И дъщеря си обучи в преданост към стария крал и християнския морал. Макар да я посвети прилежно в преводаческия си дар, тя винаги е отклонявала преследвачите от истинските дири, подлъгвайки ги изкусно, заобикаляйки уловките им...

- Значи са наши поддръжници?

- Да, но не ми се иска да я замесваме, тя е твърде...

- Разбирам...

- Какво пишеше вътре? – обърна се към него графа, хвърляйки поглед към накъсаното писмо.

- Можеш ли да ме заведеш в Гората на вещицата? – овладя се Валанетен.

- Не, не познавам толкова добре околностите на Лентиния, но...

- Но аз ги познавам – чуха един трети, нежен глас в тъмнината...

Двамата изплашено се обърнаха... Зад тях стоеше милейди Елвира, със запалена свещ... Лицето й бе бледо, но решително.

- Какво чухте? – тревожно попита Рад.

- Достатъчно, за да разбера какво става – тя се усмихна. – Вие сте приятели на стария християнски крал... Защо не ми казахте, Рад? Баща ми винаги е вярвал, че има такива в пределите на Моран. Ние бяхме изгубили надежда, а се оказа...Моля ви, нека помогна, няма причина да се страхувате от мен!

Двамата се замислиха... Твърде късно бе да отричат истината. Вече оставаха само два пътя за бягство – да й се доверят, или... Но как да погубиш толкова крехко създание? Нима тя можеше да бъде шпионин на мрачния владететел?

- Моргия! – изведнъж подскочи графът. – Възможно ли и тя да ни е подслушвала?

- Не – отвърна уверено момичето, – следях я през цялото време,... в един момент станахте доста неразумни и... Сега говори с едни турлони...– посочи към кръчмата.

Жената наистина изглеждаше твърде заинтригувана от новите си събеседници, за да се занимава с тях.

- Ще можете ли да я залъжете? – пошепна Валантен в ухото й.

- Да – твърдо отсече. А после в очите й блесна щастливо пламъче – Ще ме вземете ли?

- Добре, милейди, Вие ще бъдете наш водач – замислено промълви младежът с наметалото...

- Благодаря.

Елвира изтича в пивницата.

- Дали постъпваме правилно? – запита Рад, сякаш задавеше въпроса на себе си.

- Не знам...

Видяха я и да прегръща развълнувано херцогинята, увещавайки я убедено в нещо... Видяха мрачната й приятелка да поклаща примирено глава... А после с непривична за народа й нежност, целуна доброжелателно милейди по бузата...

- Е, моят кон е вън, а вашите? – с леко преувеличена безгрижност попита девойката, когато завари двамата си нови спътници пред входа на „Магически еликсир”.

На тръгване, тя хвърли последен прощален поглед към излъганата си приятелка, в очите й се четеше болка и вина:

- Нали, ако престолонаследникът се завърне, няма да постъпи като новият ни владетел? – попита. – Няма да избие всички турлони, нали? Между тях има и добри хора. Никое същество не бива да бъде умъртвено, ако вече е неспособно да навреди.

- Да, милейди – съчувствено я погледна Валантен – престолонаследникът е син на светлината, не на мрака.

- Татко ми казва същото – засмя се девойката и го погледна доверчиво.

Той уверено скочи на Мълния, с царствен и премерен жест, като истински благородник.

Момичето се взря заинтригувано в животното.

- Това ли е конят Ви?

- Да, защо?

Тя не отговори...

/следва/



Тагове:   фентъзи,   разказ,   Елфи,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emelika - Интересно
24.03.2018 10:56
Очаквам продължението
цитирай
2. miri479 - Благодаря:)
24.03.2018 15:32
Благодаря много, ще го пусна скоро:)
цитирай
3. germantiger - 1
24.03.2018 17:38
Може да се напише твърде много по прочетеното, поне на мен ми хрумва премного.

Вкратце комплимента ще звучи така - прочетох всичко, не ми досади нито за миг, също очаквам продължението, но най-вече представих си почти всичко от написаното!

Мога да сравня това с фентъзи каквото чета нон-стоп и сме я да твърдя че чета фентъзи на световно ниво непревеждано на български. Написаното от теб може да отнеса към маса четено и познато от мен, а това - да отнеса и сравня написано в блог.бг към образци литература се случва адски рядко.
цитирай
4. germantiger - 2
24.03.2018 17:46
Не съм идиот като професор Вучков и нямам "литературна подготовка" - лаик съм и за това всичко следващо написано от мен може да е грешка, за това НЕ приемай твърде сериозно моите бележки оттук-нататък :)

- текста поне мен ме как да кажа - омайва, завърта, влиза ме в атмосферата описана от теб, а това е сериозен комплимент - не са много текстовете, които ме увличат

- поне според мен текста е написан като истинско фентъзи, такова каквото творят писатели в жанра, НЕ забелязах издайнически моменти или грешки отнасящи текста към днешния ден и битие, което често се среща у бол автори, за това браво на теб също

- имаш богат език, но НЕ претрупан - лексиката е пъстра, това е хубаво, но според мен НЕ си прекалила в описание или в пряка реч, имаш мяра, поне в този текст

- лично аз харесвам подобни моменти - ще те цитирам:
златокосите хълмове на престолния град
Той се загърна още по-грижливо в наметалото си
вътре бе полутъмно, задимено и неприятно
Ала другата… изглеждаше като светъл лъч в морето от мрак

в тези изрази и моменти, според мен има интимност, импулс за въобразжението да си досътворим образите, с малко думи си описала или насочила в много, в няколко от фразите ти има и буквално красота
цитирай
5. germantiger - 3
24.03.2018 17:55
Някои дребни НЕ забелжки, но нюанси, пак според мне:

много "В"-ъта станаха в имена - двама мъже, плюс област Врания
имената някак ги асоциирам към нещо френско и романско

зачервени очи е много неприятно ако напишеш кървави, дори това да е много различно, но пък е доста експресивно и подхожда на фентъзи

- Християнството тотално не ми пасва в този разказ - споменавайки нещо християнско просто пращаш читателя в неговите разбирания, клишета или истини и за християнското и го връщаш в нашия свят, като задаваш някакъв "проблем" евентуално в бъдеще на разказа

- за фентъзи е ок, но - ДА - младежа постъпва глупаво насочвайки се към една "човечка" :) в таверна или инн пълен с тези нечовеци

- две жени без мъж около тях в подобно място вещаят доста проблеми, особено за младеж без опит и в подобна "вражеска" среда

- в началото като характеризираш героя споменаваш, че се учвства ОНЕПРАВДАН - тотално според мен това е не на място - онеправдан след като конкретно спрямо него засега в ракза няма неправда, освен това онеправдана ще е цяла една "нация" или фентъзо кралство под тази чужда власт

- обикновено в живота и фентъзито, онеправдани се усещат персожани след някакви действия в които са въвлечени, а не отначало и не заради чуждо превзето кралство

извини ме, че писах толкова за квалификацията "онеправдан", но героя НЕ е лигльо нали, следователно драмата с онеправдаването трябва да я забрави, оебправдани са битите, робите или подчинените или бол други - действен персонаж обикновено изпитва гняв, ярост, мъст, опит за сдържан контрол итн

- разбира се, вземането на мома ;) в Гората на верщиците е непрактично, но да оставим това - проблема е, че героя трябваше да изрази ясна мъжка загриженост за нея, да се посборят вербално преди да тръгнат екипно, казано на шега :D
цитирай
6. germantiger - "рекапитулация"
24.03.2018 18:01
Разказа ти звучи като истинско фентъзи

това е комплиемтн, който рядко ще направя на текст в блог.бг - браво!

НАИСТИНА УВЛИЧА, АЗ СЪЩО СЕ НАДЯВАМ НА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

владееш в този случай както описание така и пряка реч и то чудесно с мяра

имаш пъстър език, създаваш както се казва атмосфера

имаш очи за красивото или фабулата между мъж и жена, хубаво е

и понеже си жена, нормално е да вложиш нерационалност в действията на героя, но чрез тези действия да го сближиш с момичето - разбираемо е, няма проблем, за фентъзи даже е добре

действието не бърза много, но въобще не е мудно, дори една идея е по-кативно, темпово, харесвам това

СПОРЕД МЕН ТИ УМЕЕШ ДА ПИШЕШ, МОЖЕШ И ИМАШ ТАЛАНТ, а и имаш дозата ирония, хумор който може да вплетеш в разказите си, защото ти обладаваш самоиронията, знам ;)
цитирай
7. germantiger - "с две думи"
24.03.2018 18:02
ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПИШЕШ И ТО АКО МОЖЕ СЕРИОЗНО, МЕТОДИЧНО и вярвай в себе си

можех да коментирам още поне 10 детайли, но и без това прекалих

след толкова много коментари се казва БЛАГОДАРЯ за мен, ей :D
цитирай
8. miri479 - Благодаря, Германтайгър:)
24.03.2018 19:15
Много мило, че си прочел началото на разказа и се надявам продължението да не те разочарова, ще помисля върху отчетеното от теб като минус, за да мога да го поправя евентуално, но нали разбираш, че понякога е трудно сам да се редактираш:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555854
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031