Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Постинг
20.05.2016 16:00 -
Не мога да простя! Никога!
- Не мога да простя, - каза тя – Не мога да забравя.
- Прости... – помоли я Ангела – Прости, ще ти стане по-леко.
- За нищо на света – стисна устни тя. – Това не може да бъде простено. Никога!
- За отмъщение ли жадуваш? – обезпокоен я попита той.
- Не, няма да отмъщавам. Аз съм над това.
- Тогава искаш сурово наказание?
- Не знам какво наказание би било достатъчно.
- Рано или късно всички плащат за своите решения. Но всички плащат... – тихо каза Ангела.
- Да, знам.
- Тогава прости! Махни този товар от себе си. Сега си далече от хората, които са те наранили.
- Не. Не мога. И не искам. Няма прошка за тях.
- Добре, твоя работа, - въздъхна Ангела. – И къде смяташ да пазиш обидата си?
- Тук и тук. – докосна тя сърцето и главата си.
- Моля те, внимавай много, - каза той – Отровата на обидата е много опасна. Може да се превърне в камък, който да те завлече към дъното. Може и да възпламени гняв, който изгаря всичко наоколо.
- Това е Камъкът на паметта и благородният Гняв – прекъсна го тя. – Но те са на моя страна.
И обидата се заселила точно там, където тя посочила – в главата и в сърцето й.
Тя била млада и здрава, изградила живота си, омъжила се, родила деца, създала приятелства. Понякога се обиждала и на тях, но прощавала за важните неща. Понякога се сърдела и се ядосвала, тогава пък те прощавали на нея. Имало от всичко по малко в живота й, но тя се опитвала да не си спомня за голямата обида в живота си.
Минали много години. И тя отново чула ненавистната дума „прости".
- Мъжът ми ме предаде. С децата постоянно имаме търкания. И парите не ме обичат... Какво да правя? – попитала възрастния психолог.
Той внимателно я изслушал, но през цялото време я разпитвал за детството й. Това не й харесало и тя непрекъснато се опитвала да насочва разговора в сегашното време, но той отново се връщал към детските й години. Тя се чувствала така сякаш психологът се разхожда из най-затънтените ъгълчета на паметта й, опитвайки са измъкне оттам дългогодишната обида.
И се съпротивлявала. Но така или иначе той видял всичко.
- Трябва да се пречистите, – заговорил той. – Вашите обиди са се размножили. Върху тях са се натрупали нови и нови обиди – като полипи на коралов риф. И този риф е станал препятствие на пътя на потоците от жизнена енергия. Затова вие имате и лични, и финансови проблеми. Този риф има остри краища, които нараняват нежната ви душа. А вътре в него са се настанили и оплели най-различни емоции, които отравят кръвта ви...
- Да, и аз имам такова усещане. Отвреме навреме съм много нервна, изпадам в депресия и дори понякога ми се иска да умра... Добре, трябва да се пречистя. А как?
- Простете за първата, главната обида, - посъветвал я психологът. – Ако изчезне фундаментът, и кораловият риф ще се натроши.
- За нищо на света! – възкликнала тя. – Тази обида е напълно справедлива. От всичко, което се случи, аз имам право да бъда обидена!
- Какво искате вие – да сте права или да сте щастлива? – попитал психологът.
Но жената не му отговорила. Просто станала и си тръгнала, взимайки със себе си и своя коралов риф.
Минали още няколко години. Жената отново била на преглед, само че този път при лекар.
Лекарят разглеждал снимките и изследванията, смръщил се и прехапал устни.
- Докторе, защо мълчите? – не издържала тя.
- Имате ли роднини? – попитал лекарят.
- Родителите ми починаха, с мъжа ми сме в развод. Имам деца и внуци. Но защо са ви моите роднини?
- Вижте, вие имате тумор в главата. – и лекарят й показал на снимката. – И съдейки по изследванията, туморът не е добър. Това обяснява постоянното ви главоболие, безсънието и бързото изморяване. Най-лошото при такива нови образувания е, че растат много бързо.
- Значи сега трябва да се оперирам, така ли? – попитала тя, изтръпнала от ужасно предчувствие.
Лекарят се смръщил още повече:
- Ето кардиограмите ви за последните години. Сърцето ви е много слабо. Сякаш е притиснато от всички страни и не може да работи с пълен капацитет. Може и да не издържи операцията. Затова най-напред трябва да излекуваме сърцето. А после...
Той не довършил изречението, но жената разбрала, че „после" може и да няма. Или сърцето няма да издържи, или туморът ще я довърши.
- Между другото, кръвните ви показатели също са лоши. Ще ви предпиша лекарства. – продължил лекарят. – Но и вие трябва да си помогнете сама. Трябва да приведете организма си в относителен ред и заедно с това морално да се подготвите за операцията.
- Но как?
- Положителни емоции, топли отношения, общуване с близки хора. В края на краищата може и да се влюбите. Извадете старите албуми със снимки, спомнете си щастливото детство...
Жената се усмихнала насила.
- Опитайте се да простите на всички, особено на родителите си, - неочаквано казал лекарят. – Това много облекчава душата. Имал съм такива случаи, когато прошката е правила чудеса.
- Нима? – иронично попитала тя.
- Знаете ли, в медицината има много помощни инструменти. Прошката също може да бъде лекарство. При това безплатно и без рецепта.
Да простиш или да умреш? Да умреш, но да не простиш? Когато изборът е вече въпрос на живот и смърт, трябва само да решиш в каква посока да гледаш.
Главата я болеше. Сърцето я стягаше.
„Къде смяташ да пазиш обидата си? Тук и тук." – спомни си тя.
Сега точно там я болеше. Обидата се беше разпростряла навсякъде. Но искаше още и още. Тя искаше да притисне стопанката си и да завладее цялото й тяло. Глупавата обида не разбираше, че тялото няма да издържи и ще умре.
И тя си спомни за главните виновници от детството си – майка й и баща й, които през цялото време или работеха, или се караха. Нищо не помогна – нито шестиците и грамотите в училище, нито изпълнението на всичките им изисквания, нито протестите и дори бунтът. А после се разделиха и всеки създаде ново семейство. Където се оказа, че няма място за нея. На 16 години я изпратиха в техникум в друг гард. Връчиха й билет, един куфар с дрехи и малко пари.
Тогава тя изведнъж порасна. И реши: „Никога няма да им го простя!"
Тя носеше тази обида през целия си живот и се закле, че тази обида ще умре заедно с нея. Както изглеждаше, май така и щеше да стане...
Но тя имаше деца, имаше внуци... и онзи вдовец от работата, който неумело се опитваше да я ухажва.
Не искаше да умре! Рано беше да умира!
„Трябва да простя! – реши тя. – Поне да пробвам..."
- Родители, прощавам ви за всичко, - неуверено каза тя. Думите й прозвучаха жалко и неубедително.
Тогава тя взе лист хартия и написа:
Уважаеми родители! Скъпи родители! Повече няма да ви се сърдя. Прощавам ви за всичко.
Усети горчивина в устата. Сърцето й се сви, а главата я заболя още повече. Но тя стисна химикалката още по-здраво и продължи да пише:
Прощавам ви. Прощавам ви.
Никакво облекчение. Усети само леко раздразнение.
- Не така, - прошепна й Ангела. – Реката винаги тече в една посока. Те са по-стари. Ти си младата. Те са били преди теб, ти си след тях. Те са те родили, те са ти дали възможността да се появиш на този свят. Бъди благодарна за това!
- Аз съм благодарна. – произнесе жената. – И наистина много ми се иска да им простя.
- Децата нямат право да съдят родителите си. Родителите не прощават. От тях се иска прошка.
- За какво? Нима аз съм им направила нещо лошо?
- Ти си направила зло на самата себе си. Защо държа тази обида толкова дълго в себе си? Защо непрекъснато те боли главата? Какъв камък носиш в сърцето си? Какво трови кръвта ти? Защо животът ти не тече като пълноводна река, а се процежда като пресъхнал ручей? За какво се бориш – за правдата си или за здравето си?
- Нима всичко това е заради тази обида към родителите ми? Това ли е, което ме разболя?
- Аз те предупреждавах – напомни й Ангела. – Ние винаги предупреждаваме – не трупайте обиди, не ги носете, не се тровете с тях... Но ако човек направи своя избор в полза на обидата, ние нямаме право да се месим. А когато направи избор в полза на прошката – тогава сме длъжни да помогнем.
- Все още ли мога да разруша този коралов риф? Или вече е късно?
- Никога не е късно да опиташ. – меко каза Ангела.
- Но те вече са мъртви! Как да им поискам прошка сега?
- Ти поискай прошка. Те може да те чуят. Може и да не те чуят. Но в края на краищата, ти го правиш за себе си.
- Мили родители, - започна тя. – Простете ми, моля ви, за това, че... Изобщо простете ми за всичко.
Тя говори известно време, после замълча и се заслуша в себе си. Никакво чудо не се случи – сърцето я стяга, главата я боли. Никакви особени чувства. Всичко си е както преди.
- Аз самата не си вярвам, - призна си тя. – Минаха толкова години...
- Опитай по друг начин, - посъветва я Ангела отново. – Превърни се отново в дете.
- Но как?
- Коленичи... и се обърни към тях, както в детството: Мамо, татко...
Жената се поколеба за миг и се отпусна на коленете си. Събра ръцете си, обърна поглед нагоре и произнесе: „Мамо, татко..." Очите й бяха широко отворени и неусетно се напълниха със сълзи. „Мамо, татко... аз съм... вашето момиче... простете ми.... простете ми!"
Тя се разтресе в ридания и сълзите рукнаха от очите й като река. А тя повтаряше и повтаряше: „Простете ми... Простете ми... Моля ви, простете ми... Нямах право да ви съдя. Мамо, татко..."
Мина доста време преди да секнат сълзите й. Омаломощена, тя стоеше на пода.
- Как си сега? – попита я Ангела.
- Не знам... не разбирам. Чувствам се напълно празна. – отговори тя.
- Прави това всеки ден в продължение на 40 дни, - каза Ангела. – Като курс на лечение. Като химиотерапия. Или, ако искаш, вместо химиотерапия.
- Да, да... Ще го направя. 40 дни...
В гърдите й нещо пулсираше, през тялото й сякаш премина огнена вълна. Може би това бяха отломките от кораловия риф...
За пръв път от много, много време, просто без причина, главата не я болеше.
Автор: Ирина Семина (Елфика) elfikarussian.ru
Превод: Gnezdoto
www.gnezdoto.net/pritchi-motivirashti-istorii/1946-ne-moga-da-prostia
Търсене
Блогрол
1. Не мога да простя! Никога!
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”