Но това не го прави българин, а по-скоро потвърждава характеристиката му на чужденец.

Някои казват – чуждопоклонник.

Няма страна по света, в която да няма хора, които да харесват произведения на руската литература (на съветската по рядко се срещат).

Нормално е да има и любители на руската музика. За руската водка – спор няма. Мералии бол.

Не съм чул да има „фили” на руския спорт, но защо да няма? Много повече обаче има състрадание към злата и тежка участ на руския народ. Към трагедията му да попадне под болшевишка окупация. Болка и страдание за милионите загинали руснаци в Сталинския ГУЛАГ.

Жалост към тези граждани на Русия, които заради къшея хляб и бутилката водка, са забравили, че са хора и са свикнали да търпят безмълвно своите тирани – комунисти и кагебисти.

Но всички, които се интересуват, четат или гледат нещо от Русия, не са русофили и мисъл дори не им минава да се нарекат така. Те просто са любознателни хора.

Затова и казвам, че само у нас има една особена човешка порода, която е готова България да хули, а Русия да обича, родината ни да клевети – нейните политици, военни, учени, творци, спортисти, а да се кланя безкритично на азиатската Московия.

Вчера един приятел във Фейсбук ми обясняваше, че това нашенско русофилство има връзка с факта, че някога българите, както и мокшите – племето от което родословно се извеждат днешните московци, са от Азия.

И че на мокшински език Москва означавало „мръсна река”. Но във Фейса какво ли не може да прочете човек.

Не знам как е, но със сигурност знам още от първо отделение, че нашият кан Аспарух е повел българите към Европа, на Запад и е избрал едно много хубаво място за нас, което днес е свещената българска земя. Явно първооснователят е бягал по-далеч от Азия.

Не така обаче мислят русофилите. В тяхната кръв има нещо мокшинско, московско. При някои то е като слабо ручейче.

При други – истинска „мръсна река”.

Но спор няма – русофилството е чуждопоклонство и дори омраза към българския народ. Русофилът е чужденец в България дори, когато сам не съзнава това. Разбира се, ние българите, като истински европейци, а и членове на Европейския съюз, сме толерантни хора. Приемаме различието. Опитваме се да го разберем. Но все пак, не трябва да позволяваме чужденците русофили да ни се качват на главата.

Дори и свободата не е безгранична. Тя свършва там, където започва свободата на другия, на човека до тебе. А русофилите прекрачват тази граница като се намесват грубо и по мокшински в българските дела, опитвайки се да наложат в тях чуждото, руското, азиатското. Някой би допълнил – комунистическото, защото у нас именно московците налагаха комунизма.

И вероятно те заразиха с този бацил и някои българи, които днес за жалост все повече се държат като чужденци.

Русофили-чужденци!»