Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
22.07.2016 11:13 -
Спрете Ердоган! Утре може да е късно
Реджеп Ердоган трябва да бъде спрян. Сега или никога. Утре вероятно ще бъде твърде късно. Той вече е абсолютно недосегаем на собствен терен. Турският президент може да бъде поставен на място само отвън. Желаещите не изглеждат много, а способните сред тях още по-малко. Ердоган не разбира от брифинги в Брюксел, няма страх от Париж, а в Берлин отдавна му угаждат твърде много. Нужен е различен подход. Ердоган разбира само от директна, агресивна и дори груба дипломация. Точно като неговата. Преди 8 месеца турската бойна авиация свали руски изтребител над границата със Сирия. Ердоган беше най-показваният по телевизията човек в онези дни. Само че самодоволната му физиономия изчезна бързо. Турция беше поставена на място от Русия. Владимир Путин удари Ердоган по слабото място – по джоба. Руският президент каза на хилядите си сънародници да не ходят в Анталия и останалите курорти в южната ни съседка. Плажовете в Турция опустяха, а в държавния бюджет се отвори пропаст.
Седмици по-късно Ердоган се разкая и извини, макар и само в писмен вид. Сега ситуацията е различна. Русия няма нужда да „втвърдява” още тона. Путин вероятно ще гледа отстрани как противниците му взаимно се отслабват и ще се намеси само в краен случай. Израел е твърде близо географски, а и отскоро двете страни заровиха томахавката по инициатива на Анкара.
ЕС изглежда твърде слаб, за да притисне Ердоган до стената. В Брюксел ще си траят, защото са зависими от Турция и нейната роля като преграда за бежанците. Остава само един кандидат и той е най-подходящият, но дали му стиска. Всички гледат към Вашингтон.
През последните месеци от своето президентство Барак Обама го играе умиротворител. Среща се с Кастро и прегръща ветерани от Хирошима. Накратко, спазва традициите на предшествениците си. Сега ще му се наложи да сменя курса и да удря. За предпочитане с чук. В последно време отношенията между САЩ и Турция видимо се влошиха. Причината за това е най-вече авторитарният стил на управление на Ердоган. Анкара започна все по-често да си позволява своеволия в Сирия и в битката с „Ислямска държава”. Постепенно така важните двустранни отношения се превърнаха в размяна на реплики и стават все повече делови и по-малко стратегически. Дни след неуспешния опит за преврат напрежението между Вашингтон и Анкара нараства. Ситуацията е на път да излезе от контрол. Деликатните коментари на Обама и първия му дипломат Джон Кери в първите часове след преврата показват, че в Белия дом едва ли щяха да съжаляват, ако пучът беше завършил с друг победител. Да не говорим, че вероятно в ЦРУ са знаели повече за намеренията на бунтовниците. Много от тях за завършили военни академии в САЩ и едва ли са закрили контактите си зад Океана. Но това е друга тема. Часове след неуспешния преврат Анкара си позволи нечуван тон спрямо Вашингтон. Представители на правителството заговориха за световна конспирация и обвиниха САЩ, че стоят зад събитията. Естествено думите не дойдоха лично от Ердоган – тактика напълно в негов стил. Само че той разполага с богат избор от послушни говорители. За американска следа в пуча намекна турският министър на… труда Сюлейман Сойлу. Скандалът беше въпрос на секунди, въпреки нелепия избор на говорител. Все едно шефът на Федералния резерв да коментира отбора на Турция за Европейското по футбол. Вашингтон реагира бързо. „Турция да внимава какво говори”, заяви Кери и за първи път от влизането си в Държавния департамент звучеше заплашително. Ердоган моментално успокои топката, поне по телевизията. Само че Кери беше дотук. Сега наред е началникът му и въпросът е: ще повиши ли най-после тон Обама? В момента двустранните отношения са драматично развалени. Администрациите на Обама и на неговия предшественик Джордж Буш отстъпиха няколко пъти пред желанията на Турция. Време е за рязка стъпка напред, а защо не 2 или 3. Обама вече показа „жълт картон” на Ердоган по време на срещата за ядрената сигурност в Ню Йорк през март. Американският президент отказа демонстративно да говори с колегата си. Това накара медиите да твърдят,, че „Обама се е отказал от Ердоган“. Сега това изглежда крайно недостатъчно и стопанинът на Белия дом трябва да покаже, че разполага с картон и с друг цвят. Този, който те гони от игра за дълго време. Само така Ердоган ще разбере, че е време най-после да се притесни. С какви средства за натиск разполага Вашингтон (Пропускам икономическата тояга, въпреки че тя е може би най-могъщата в днешно време)? Ердоган е солидно притеснен от напредването на кюрдските сили близо до границата си. Анкара възприема т.нар. Сили за защита на народа (СЗН) като сирийски клон на ПКК. Тоест гледа на тях като терористична организация. СЗН обаче получават все по-сериозна роля от Пентагона в битката срещу „Ислямска държава”. Ердоган вече поиска от Вашингтон да избере между Анкара и кюрдската милиция. Отговорът определено не му хареса. Няма и знаци Обама да промени позицията си, но може и още. Ако САЩ подкрепят все по-коментираната идея за независима кюрдска държава, това ще има шоков ефект върху Ердоган. Башар Асад вече намекна, че е склонен към леки териториални загуби срещу запазване на властта. Москва е на същото мнение. Ердоган може да бъде наказан и през НАТО. Турция е член на Алианса от 1952 г. Приемането й поражда серия от противоречиви преговори, в които САЩ имат основна роля. Евентуално зрелищно отлъчване звучи твърде смело, но ефективно. НАТО има сериозни изисквания за демократичност и върховенство на закона, които Анкара не изпълнява от години. Достатъчен повод за изгонване. Подобно решение ще се отрази сериозно върху позициите на НАТО на границата между Европа и Азия. Това обаче ще има в пъти по-солидни последствия за Анкара. Турската армия може и да е втората по численост в Алианса, но едва ли ще издържи дълго на фронта, особено сама срещу многобройните си врагове. Още повече, че трусовете сред турските военни няма как да не се отразят на боеспособността на Анкара. Комбинацията ИД+ПКК никак не звучи за подценяване. Другият „камък” в обувката на Ердоган също е ясен. Той е на 74 години, а последните 15 от тях живее в щата Пенсилвания. Бившият съюзник и настоящ враг на Ердоган – имамът Фетхуллах Гюлен – може би единственият турчин, който все още има някакви съпротивителни сили срещу властта в Анкара. Струва ми се, че само роднините на Ердоган вярват в участието на Гюлен в преврата. Но президентът няма как да не опита да се възползва от ситуацията и да удари основния си враг. Въпрос на време е Анкара да поиска официално екстрадиция на Гюлен и е много любопитно как ще отговори Вашингтон. Имамът има много добър имидж в САЩ. Движението му е смятано за реформаторско течение в исляма. Последното се застъпва за светско образование, за сътрудничество между църквите и диалог. Все „любими” теми на Ердоган. Гюлен отдавна е ябълката на раздора между Анкара и Вашингтон. Проблемът обаче беше, е и остава изцяло за сметка на Ердоган. И САЩ ще сгрешат, ако се лишат от това сигурно средство за натиск най-малко върху нервите му. Ще видим ли демонстрацията на мускули от САЩ към Турция? Дълго време Вашингтон беше воден от желанието да бъде спечелена Анкара или по точно от страха тя да не бъде загубена в твърде неподходящ момент. Тази политика ни доведе до настоящата ситуация. В Белия дом са наясно, че и в дипломацията е в сила системата: „дай, за да получиш”, но Ердоган трябва да бъде наказан, както и спрян постоянно и само да иска. В продължение на десетилетия САЩ свикнаха да разчитат на Турция като бастион на своите интереси в Близкия изток. Южната ни съседка още заема стратегическа точка, където се събират ключови глобални проблеми. Вашингтон и Анкара продължават да споделят много общи интереси, но ситуацията се промени. Ердоган вече си позволява да включи американските изтребители в „Инджирлик” в забранената за полети зона след преврата. По негова заповед дори беше прекъснат токът в базата. Ясен знак за това колко враждебни са хората на Ердоган към американския съюзник. Евентуално втвърдяване на тона към Анкара определено крие рискове. Сближаването на Ердоган с Кремъл винаги може да продължи. След десетилетия опити за присъединяване към Запада, той едва ли изключва да напусне старите съюзи, ако Вашингтон не му угоди отново. Разводът между ЕС и Лондон шокира САЩ, но един „Текзит” може сериозно да ги разтърси. Всичко сега е въпрос на преценка. Ердоган отдавна си играе с огъня и е време да пострада или по-точно някой да го опари. Във Вашингтон това го могат, но трябва да побързат. Въпрос на време е пламъците да напуснат границите на Турция и тогава щетите може да са непоправими. Анатоли Стайков за Хипотезиbultimes.com/sprete-erdogan-utre-mozhe-da-e-kasno/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Не мога да простя! Никога!
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”
