Още преди години насочихме вниманието към хиперзвуковото ракетно оръжие на Русия и САЩ. В условията на новата студена война именно хиперзвуковото оръжие става решаващият фактор за абсолютно всичко.

Върху него САЩ започнаха да градят новата си стратегия на „мигновения глобален удар“. Русия отговори, че ще намери адекватен отговор. Значи, трябваше да бъдат изпреварени във въоръжаването, както стана по времето на СССР в средата на 70-те години, когато се появиха съветските уникални ракети със среден и малък радиус на действие „Пионер“.

По-просто казано новата тежка междуконтинентална ракета „Сармат“, която ще бъде въведена на въоръжение в близките 2 години, обърка всички планове на Пентагона. САЩ и НАТО са в шах, защото тази и други подобни ракети, които се разработват в неядрения вариант, са именно онова оръжие на „мигновения глобален удар“, с което САЩ отдавна плашеха целия свят. Но САЩ се оказаха неспособни да създадат за своя глобален удар ракета с нужните характеристики – далечина, скорост, точност и надеждност, а „изостаналите“ след 1990 г. руснаци за своя отговор я създадоха и сега могат да нанесат подобен удар срещу САЩ.

Целият свят вече знае, че такова оръжие Москва има в неядрено въоръжение. В ядрения вариант на „Сармат“ за нанасяне на неприемливо поражение на САЩ е напълно достатъчна само една ракета.

Какво всъщност е хиперзвукът? Това е способността на всеки материален обект – самолет или ракета, маневриращ в атмосферата със скорост поне пет пъти надвишаваща скоростта на звука, така нареченото число на Мах, равно на 331 метра на секунда.

Във военната област това отдавна е постигнато. Междуконтиненталните балистични ракети летят със скорост 25 Маха. Но това правят в Космоса, т.е. в безвъздушно пространство на височини, в които няма въздух и съпротивление на въздуха и има възможност за аеродинамично маневриране и управление на полета.

Военните самолети това правят на височина от 20 до 25 километра, а космическите апарати – на височина не по-малка от 140 км /параметрите на ниската орбита/. Промеждутъкът от височина между 20-25 и 140-150 км се оказва недостъпен за военно използване. Но именно този диапазон на височината – достъпен само за хиперзвукови летателни апарати, е с фантастични перспективи за бойната ефективност.

Защо хиперзвукът е толкова важен за военните? Отговорът е прост и се съдържа в три думи – скорост, точност, неуязвимост.

Хиперзвуковата ракета, летяща с огромна скорост, може да порази всяка точка на планетата в течение на един час, като, благодарение на своето качество да маневрира и коригира курса на време на целия полет, може да удари целта с точност до един метър.

Движейки се в плазмен облак ракетите остават максимално скрити и абсолютно невидими за системите за противоракетна отбрана. Никаква ПРО на САЩ. Заради това тези ракети превъзхождат всички образци оръжие, в това число и термоядрените боеприпаси.

Хиперзвуковият полет е незабележим не само за съвременните средства за радиолокация. В обозримо бъдеще даже не се предвижда създаването на средства за прехващане на подобни ракети.

Заради това, както заяви вицепремиерът на Русия Дмитрий Рогозин, със своето значение за стратегическата военна борба, този хиперзвуков пробив може да се сравни само със създаването на атомната бомба.

Това означава, че налице е нова стратегическа ситуация в света с огромно превъзходство на Русия над САЩ. Появата на серийните образци на хиперзвуковото оръжие ще извърши във военното дело истинска революция. Първият, който въведе на въоръжение тези летателни апарати, ще получи по същество абсолютното оръжие, което ще решава всякакви стратегически задачи за кратко време и с минимални разходи. Ще може бързо и безнаказано да унищожи военно-политическото ръководство на всяка страна, например на САЩ, което не само няма да има никаква отбрана, но и няма да усети кога ще се изпари. Същото се отнася и за инфраструктурата на държавното управление и ключовите военни и икономически обекти.

По-просто казано – за един момент може да бъде обезглавен всеки противник и да бъдат парализирани неговите способности за съпротива и ответен удар.

САЩ отдавна водеха мащабна разработка на принципно нови средства за военно-въздушно космическо нападение, като имат намерение на рубежа на 2020 г. да преминат към използването на принципно нов клас въоръжение при доставянето на високоточни бойни глави до целта. На първо място става дума за развитието на хиперзвукови балистични ракети, както в ядрен, така и в конвенционален вариант.

Но американците, въпреки старанията си, не успяха да създадат даже експериментален прототип на това оръжие. Но руснаците успяха да създадат не само прототип, но и пълноценен образец, който е готов за влизане в серийно производство.

Това разбраха и в САЩ и паниката е тотална.

За света победата на руския хиперзвук мина почти незабелязано. Бяхме сред малкото медии, които написаха, че на 21 април 2016 г. в Оренбургска област за проверка на хиперзвука в летателен апарат беше изстреляна балистична ракета и изпитанията са били успешни. След това дойдоха уточненията – пускът е бил от полигона Домбаровский на серийна ракета РС-18Б Стилет, като е изпробван хиперзвуков боен блок за тежката междуконтинентална балистична ракета от новото поколение – Сармат, която ще замени РС-18 Сатана.

Реално това означава, че в световните стратегически ядрени сили стана революция.

В ядрен вариант една такава ракета Сармат е достатъчна да нанесе гарантирано на САЩ неприемливи поражения. А в неядрен вариант Сармат ще стане супероръжие, съчетаващо колосалната скорост на междуконтиненталната балистична ракета с точността на попадението на съвременните крилати ракети. Става дума за това, че бойните блокове на балистичните ракети, даже на най-съвременните, имат кръгово отклонение /т.е. радиусът на кръга, в който попада блокът с вероятност 50 процента/ 220-250 метра. А радиусът на кръга, в който бойната глава попада с вероятност 99 процента е три пъти по-голям. Но маневриращата хиперзвукова бойна глава на Сармат ще може гарантирано да удари цел с точност до няколко метра. Хиперзвуков удар с точност до няколко метра!

Своята цел Сармат ще може да атакува даже през Южния полюс, т.е. от направлението, на което американците нямат никаква инфраструктура за противоракетна отбрана.

Новата руска ракета ще базира в стационарна шахта, която остава боеспособна даже ако се окаже в огнената полусфера на близък ядрен взрив. Точността на най-съвременните междуконтинентални ракети е такава, че за гарантирано унищожение на руската шахта с вероятност до 99,8 процента този кратер трябва да има радиус не по-малко от 750-840 метра. Но за образуването на такъв кратер е нужна много мощна бойна глава, много по-мощна от онези, които сега имат повечето американски ракети. Освен това съществува и комплексът за активна защита на шахтите срещу навлизащи бойни глави на вражески ракети. Особеността на този комплекс е в това, че поразяването на въздушните обекти става с метални стрели и топчета с диаметър 30 мм на височина до 6 км. Те се изстрелват с огромна начална скорост до 2 км/сек и създават над защищавания обект истински железен облак. Достатъчно е да се каже, че в един залп се съдържат до 40 000 поразяващи елемента, т.е. комплексът може да се счита за „противоракетна артилерия“ за близко действие.

Първите такива комплекси, разработени още в началото на 90-те години, бяха изпробвани на камчатския полигон Кура, срещу реални бойни глави на ракетата Сатана. Целта беше унищожена.

РС-28 Сармат е революционна по своите възможности ракета. Разбира се, тя не се появи на просто място. Още СССР разработваше бойни блокове на ракетите с индивидуални двигатели за маневриране в Космоса и със специални аеродинамични повърхности за планиране в атмосферата на крайния участък на траекторията. За първи път такава технология беше използвана при бойните блокове на Сатана. Тя беше приета на въоръжение през 1990 г. и получи шифъра 15Ф178.

Всеки такъв блок още тогава съчетаваше свойствата на безпилотен космически кораб и хиперзвуков самолет. Всички свои действия, както в Космоса така и по време на полета в атмосферата, този апарат изпълняваше автономно и сам определяше оптималните параметри на движението.

Вътре в главата на Сатана се намира много сложен агрегат, така наречената платформа за разпръскване, която след излизането на главата на ракетата извън пределите на атмосферата, започва да изпълнява редица програмирани действия за индивидуално насочване на намиращите се в нея бойни блокове.

В резултат, в Космоса се построяват редици от реални ядрени заряди и лъжливи цели, които в началото също се намират на платформата. В главата на Сатана например от 14-те „седящи места“ 10 са заети от бойни блокове, а 4 – от касети с многобройни имитатори, предназначени за измама на вражеските радари. И, докато тези радари се мъчат да разберат къде е реалната цел, а къде е лъжливата, всеки боен блок са Сатана излиза на траектория за попадение в зададената точка на Земята. Всеки от тях е снабден с двигатели за маневри в космическото пространство и с плоскости за управление на полета в атмосферата.

Първият пуск на този блок за Сатана беше през април 1988 г. След това последваха още шест пуска. В резултат ракетният комплекс 15Ф178 беше приет на въоръжение на 23 август 1990 г. Но след разпадането на СССР работата беше прекратена.

След десет дълги години Путин възобнови разработките. Същите технологии, но с усъвършенствани бойни възможности, бяха използвани на новите ракети – най-напред на Топол-М, а след това на Ярс и Булава, за да се стигне сега до Сармат.

Подобно изявление направи през ноември 2006 г. тогавашният министър на отбраната Сергей Иванов. Той съобщи за успешните опити с принципно нова бойна глава за отечествените балистични ракети. Става дума за блок, който може самостоятелно да маневрира, избягвайки всякакви средства за противоракетна отбрана. Новият блок е унифициран и е приспособен, както за морските ракети Булава, така и за сухопътните ракети „Топол-М“, като една ракета може да носи да шест такива бойни глави.

Това означава, че в сравнение с бойните блокове на съветската „Войвода“ новите руски хиперзвукови бойни глави съществено подобриха и разшириха параметрите за маневриране, едновременно намалявайки своите масогабаритни характеристики. По-просто казано тяхната маневра стана по-енергична и по-широка, а размерите и теглото – по-малки.

При Сармат нещата ще са още по-силни. За сметка на това, че тази ракета лети не по класическа балистична, а по ниска траектория, времето за долитане до целта се съкращава, а хиперзвуковата маневрираща бойна глава ще лети в атмосферата доста по-дълго, но от своя страна ще увеличи възможностите за своето бойно използване. Но най-главното е, че новият боен блок на Сармат /американците го наричат Ю-71, а руснаците 4202/ е управляем по време на цялата траектория на своя полет. А ако това е наистина така, ако руснаците са успели да решат тази най-сложен проблем за дистанционно управление на бойната глава, летяща в атмосферата в плазмен облак с колосална скорост, точността на нейния удар може да се сравнява с точността на GPS или на Глонасс, т.е. до няколко метра. Повтаряме, това е ракета, която лети в плазмен облак, като подводното супер-торпедо Шквал.

При такава точност не е нужен нито ядрен, нито даже обикновен заряд. Бойният блок може да бъде чисто кинетичен с проста бойна глава. Без никакво взривно вещество вътре в нея. При тегло на тази глава например от 1 тон, а Сармат ще може да носи до десет тона полезен товар, и при тази колосална скорост, с която тази глава ще удари в земята, ефектът ще е равен на взрив от стотици тона тротил и гарантирано ще унищожи всяка цел на повърхността или под нея, защитена от многометров слой железобетон.

Шах и мат за САЩ и НАТО и за всеки, който поиска да атакува по някакъв начин Русия.

Всичко това означава, че след въвеждането на Сармат Москва, даже без използването на ядрено оръжие, ще получи уникалната възможност за глобален изпреварващ удар, т.е. да унищожи на Земята всяка цел с известни координати в течение на 30-40 минути.

С ядрено въоръжение Сармат ще нанесе гарантирано неприемливи унищожения на САЩ с минимално количество ракети.

Още в началото на 60-те години тогавашният секретар на отбраната на САЩ Роберт Макнамара въведе понятието за „гарантирано унищожение на противника“. Според неговия критерий това означава нанасяне на ядрен удар, при който ще загинат от една четвърт до една трета от населението и ще бъдат разрушени две трети от промишления потенциал на вражеската страна“.

За гарантирано унищожение на СССР Макнамара считаше за достатъчно да бъдат взривени на неговата територия до 400 термоядрени заряда с мощност по един мегатон всеки. От своя страна Комитетът за стратегически оценки на САЩ заяви, че убийството на американската нация може да бъде постигнато с взривяване на нейна територия само на една 100-мегатонна съветска ракета.

След разпадането на СССР в Пентагона родиха поредната концепция за неприемливите унищожения. Това е удар, с който може гарантирано да се спре противника от каквито и да било враждебни действия. Именно този поглед на Вашингтон за достатъчността на неговия стратегически потенциал днес е основата за ядреното възпиране на Москва. Засега обаче никой не може смислено да обясни какво в САЩ разбират под този термин. Неприемливи може и да са последствията от масиран ядрен удар или даже от взривяване на един ядрен заряд на територията на противника.

От друга страна всички експерти твърдят, че прагът на неприемливите щети за САЩ е много по-нисък отколкото преди 20-30 години, защото днес те имат много по-сложна държавна и финансово-икономическа структура, на която е по-лесно да бъде нанесен смъртоносен удар. Така например за гарантирано унищожение на САЩ, според формулата на Макнамара, в случай на използване на тежките руски ракети Сатана ще са достатъчни и десетина бройки. А за нанасяне на неприемливи щети е достатъчна и една.

Да се докаже това може с прост приблизителен разчет, от който ще се разбере защо американците нарекоха съветската тежка ракета Воевода, именно Сатана.

Днес в САЩ една трета от населението живее в три гигантски мегаполиси. Североизточният е от Бостън до Вашингтон, където живеят не по-малко от 50 млн. души. Езерният, около големите езера от Чикаго до Питсбърг, с не по-малко от 35 млн. И Калифорнийският – от Сан Франциско до Сан Диего с не по-малко от 20 млн. Зоната на тези мегаполиси относително е малка, тяхната обща площ е само 400 000 кв.км, но на тях се произвежда повече от половината американски БНП.

Значи, за унищожението на тези райони и тяхната инфраструктура са достатъчни 10-12 ракети Сатана. Русия днес има на въоръжение около 50 такива ракети и да ги прехванат не могат нито сегашните, нито бъдещите американски противоракетни системи.

И така, според американски данни, при взрив на ядрен боен блок с мощност 1 мегатон в радиус 10 километра ще са убити и ранени веднага, без да се броят онези, които ще умрат от радиацията, епидемията, липсата на медицинска помощ, 50 процента от хората. По този начин площта на поражението на една Сатана може да е 314 кв. км. Значи, с една ракета, носеща 10 бойни блока може да се покрият 3140 кв.км, а с десет – 31 400 кв.км. Това е зона на пълно унищожение. Ако се добави зоната, която след взрива ще бъде унищожена в не по-малко от 25 процента, зоната ще се увеличи до 56 000 кв. км. А това вече са 15 процента от цялата територия на мегаполисите. Ако се отчете, че целта на руските ракети ще бъдат най-важните инфраструктурни обекти центровете на държавното, административното и финансово-икономическо управление може да се предположи, че тази инфраструктура ще бъде унищожена напълно. В пара ще се превърнат Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго, Филаделфия, Лос Анжелис и Сан Франциско.

Ядреният взрив има и други поразяващи фактори – мощен електромагнитен импулс, унищожаващ цялата електроника, проникваща радиация, радиоактивно заразяване и т.н. Заради това, в течение например на месец след ядрения удар, на цялата територия на американските мегаполиси ще настъпи тотална гибел на населението.

Всеки ще се спасява както може, което ще доведе до тотален хаос и до война всеки срещу всеки. Да не забравяме, че в ръцете на американците днес има 270 милиона единици огнестрелно оръжие, т.е. толкова, колкото е населението на страната.

Това означава, че за гарантирано унищожение на САЩ ще са достатъчни само 10-12 руски Сатана, като всяка от тях може да донесе до САЩ един тежък термоядрен заряд с мощност 20 мегатона или десет леки маневриращи бойни глави с мощност не по-малко от 750 килотона всяка. А за нанасяне на неприемливи щети е достатъчна само една руска ракета Сатана.

Новата Сармат ще е даже по-ефективна.

Какви са изводите от този най-важен процес в областта на световното въоръжаване, т.е. въвеждането на хиперзвуковото ядрено оръжие?

На първо място, Русия си върна безспорното лидерство в областта на стратегическите ядрени въоръжения, даже по-силно, отколкото по времето на СССР. Оттук нататък всеки опит на САЩ, НАТО или друга държава да постигнат военно превъзходство над Русия е обречен на неизбежен провал.

Това означава, че военната победа над Русия, както и по времето на СССР, става невъзможна. Всичко това в обозримо бъдеще ще превърне Русия отново в лидер на съпротивата на имперското глобализиране и в защитник на традиционните ценности на всички народи пред глобалната агресия на Запада. / Красимир Иванджийски