Москов има нови идеи как да ограничи ползването на Спешна помощ от граждани.

Не става ясно какво ще се случи, ако обаждащият се е в състояние, което възпрепятства речта. Друг казус е кой ще носи отговорност, ако спешността на даден случай бъде определена погрешно: когато диспечерите категоризират някое обаждане като неизискващо бърза реакция, те ще трябва да разчитат на субективната си оценка от получените отговори.Нова инициатива на министър Петър Москов цели да ограничи сигналите към Спешна помощ. Предстои да бъдат въведени т.нар. протоколи за спешност (триажи). Те представляват въпросници, които трябва да определят дали случаят изисква да бъде изпратена линейка веднага, или може да почака. В зависимост от отговорите пациентът ще попада в една от три категории за спешност, което ще определи дали и кога към него да се насочи екип на Спешна помощ.

Възможно е и новата система да увеличи средната продължителност на разговорите с операторите на спешния телефон.[И да увеличи и без това високата смъртност] От проект на медицински стандарт за спешна помощ, разработен за МЗ, се вижда, че прокарваният триаж изисква задаването на между 8 (в случай на давене) и 20 въпроса (при проблеми по време на бременност).

В деня, в който здравният министър обяви мярката, мъж почина на улицата, тъй като повиканата линейка била насочена към погрешен адрес. Първоначално от спешна помощ обвиниха за грешния адрес жената, подала сигнала, но прослушването на записите разкри, че сигналът е подаден коректно. Грешката е допусната от диспечера, предал адреса, като дори има опит за прикриването ѝ чрез преправяне на протокола.