Най-активните НПО-та в България в последните години се превърнаха в пета колона в държавата ни. Работят и завладяват публичен терен, като се финансират от чужбина, и то богато, публично посочват своите избраници – протестърите. И са толкова активни в натиска над политическите процеси в България, че им се приписват уличните протести срещу правителството “Орешарски”, въздействие върху кабинета “Борисов 2”, дори се стигна до натиск върху политики на настоящия кабинет – например правосъдната реформа. Публично бе обявено, че героично подалият оставка министър на правосъдието Христо Иванов, недоволен от активността на съдебната реформа, съвсем легално получил финансиране, и то от 1 милион и 300 хиляди лева от фондация “Америка за България”, за да продължи промените в съдебната система. Не знам защо това не звучи като компромат както към бившия министър, който явно е пионка в нечия “справедлива” реформа, нито за финансираните от чужбина НПО-та в България? Във всеки случай е срам за един български министър, който отрито показва, че е на чужда ясла! Този въпрос би могъл да бъде решен с мониторинг и нов закон, но при всяко положение такава практика е твърде уязвима дори в европейски и всякакъв международен контекст.

Неправителствените организации се основават в полза на обществото и никъде в закона не е допуснато основната субсидия да е чуждестранна. Внедряването отвън на “справедливост”, реформи и други подобни поставя държавата в кризи и винаги има публично неприемане. Тук немалка роля играят избраните представители на тези чужди пари и интереси. Антоанета Цонева, Асен Генов, Красимир Кънев, меко казано, не са публично приети и защитават неприемливи каузи. Колкото и да дразнят, българите трудно ще приемат, че е редно да се боядисват паметниците, да се носят бурки и да се защитават правата на роми, когато те се гаврят с портрет на Левски. Явно обществото ни не се поддава на тези техни “международни” стандарти. А и тези, дето дават парите, вече виждат, че подобна акция трудно върви. Че тези, на които са я поверили, издишат… Въпросът е това ли са НПО-тата, които трябва да има една демократична България, в която именно те да изразяват гласа на гражданите. Така този глас се оказва непредставен, настоящите НПО-та видимо нарушават демократичния диалог. Този наложен модел явно трудно ще продължи, тъй като внушенията на Красимир Кънев от Хелзинкския комитет – че носенето на бурки било като това на дънките, стават арогантни. И затова в интернет стои петиция за закриване на Хелзинкския комитет, като е наричан антибългарски.