На 18 март 2014, поне де факто, Крим се присъедини към Русия. До днес политици, анализатори и юристи са разделени по въпроса дали анексията на Крим представлява акт на агресия и военна инвазия над суверенна държава или е въпрос на национална сигурност и юридически акт на обединение.

Ще проследя и ще изследвам събитието през призмата на тези, които не са съгласни с действията, предприети от Русия, както и през погледа на онези, които одобряват и подкрепят руската реакция. Ще изложа и собствената си гледна точка, подплатена със съответните аргументи.

 

 

РЕТРОСПЕКТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ СЪБИТИЯТА

 

 

Украинската революция се провежда в Киев  в периода 18-23 февруари 2014 година. Тя е кулминация на непрекъснати протести, които започват на 24 ноември 2013 година и чийто повод става решението на президента Янукович, взето на 21 ноември 2013 година, да суспендира, но не и да отмени приготовленията на Украйна за подписване на търговско споразумение с Европейския съюз в полза на изграждането на по-тясно сътрудничество с Русия.

Русия има свой обединителен политически и икономически проект, включващ Русия, Казахстан, Беларус, и разбира се Украйна – Евразийският икономически съюз. Западът съзира във възникването на едно такова политическо и икономическо формирование свой бъдещ съперник.

В началото на декември 2013 г. протестиращи окупират кметството в Киев и площад Независимост, известен като Майдан Незалежності, който е превърнат в палатков град.

На 17 декември  2013 г. Русия обявява, че ще купи $15 милиарда от украинския дълг и ще намали с 30% цената на газа за Украйна. САЩ и ЕС обвиняват Русия за оказване на натиск върху Украйна, докато Русия обвинява Запада в изнудване на Украйна.

На 22 януари 2014 г. двама души от протестиращите загиват от огнестрелни рани по време на сблъсъци със службите за сигурност. Протестиращите щурмуват множество правителствени сгради в Западна Украйна. Няколко дни по-късно премиерът Азаров подава оставка. Междувременно, Върховната Рада (Украинският парламент) заявява, че никой не би бил преследван, ако протестиращите напуснат окупираните правителствени сгради, но те отхвърлят предложението.

Независимо от това,  между 14-16 февруари 2014 г. 234 граждани, арестувани по време на протестите, са освободени, а протестиращите напускат кметството на Киев. Два дни по-късно, на 18 февруари 2014 г., протестите започват отново, а насилието достига своя връх. 18 души загиват, включително 7 полицаи. Стотици са ранени. През следващите два дни загиват още 88 души. Неидентифицирани снайперисти стрелят както по протестиращите, така и по служителите на реда.

На 21 февруари 2014 г. се подписва споразумение за разрешаване на кризата в Украйна между президента Янукович и лидерите на опозицията в присъствието на външните министри на Франция, Германия, Полша, както и на специалния представител на Руската федерация, призоваващи за „незабавно прекратяване на всички форми на насилие и конфронтация.“ Споразумението призова за възстановяване на Конституцията от 2004 г., както и за  конституционни реформи. Също така, президентските избори следва да се състоят не по-късно от декември 2014 година. Предвидено е да се проведе и разследване на насилието по време на протестите. Двете страни следва да се въздържат от агресия и да положат усилия за нормализиране на живота в цялата страна. Незаконните оръжия да бъдат предадени на Министерството на вътрешните работи в рамките на 24 часа.

На 22 февруари президентът Янукович лети за югоизточна Украйна. Междувременно, въоръжените демонстранти нахлуват в сградите на президентската администрация. Два часа по-късно парламентът отстранява Янукович от власт, който след преврата, с помощта на руските служби и специалните части, бяга в Русия. Насрочват се нови президентските избори за 25 май 2014 година. Радата назначава председателя на парламента Олександър Турчинов за временен президент, а Арсений Яценюк за министър-председател. Издава се заповед за арестуването на Янукович. САЩ и ЕС признават новите власти в Украйна, докато Русия осъжда преврата и счита правителството за нелегитимно. Временният президент предупреждава за опасност от сепаратизъм поради факта, че етническите руснаци в Югоизточна Украйна са против преврата и отказват да признаят новата власт.

На 27 и 28 февруари проруските въоръжени групи завземат ключови сгради в Симферопол, Крим. Руски части без отличителни знаци превземат основното летище на Крим.

На 1 март президентът на Руската Федерация Владимир Путин иска от руския парламент разрешение за използване на руски войски в Украйна „във връзка с извънредната ситуация“ в Украйна“ до нейното нормализиране.

На 16 март 2014 г. се провежда референдум относно статута на Крим и град Севастопол. Въпросите са два: 1. Дали Крим отново да се обедини с Русия, или 2. Да се възстанови Кримската Конституцията от 1992 г., осигуряваща по-широка автономия на републиката в състава на Украйна. 96,77% от избирателите гласуват за  обединението с Русия, а избирателната активност е 83,1%.

 

Крим в Русия

На 18 март 2014 г. Владимир Путин отправя искане до Федералното събрание  за разглеждане на Конституционния закон за създаването на два нови федерални субекта в рамките на Руската федерация: Република Крим и град Севастопол, както и за ратифициране на договора за присъединяване на Крим и Севастопол към Руската федерация.

На 21 март руският президент подписва федерален конституциоанен закон „за приемането на Република Крим в Руската федерация и създаването на нови федерални структури“ – Република Крим и град от федерално значение Севастопол. Едновременно с това Путин утвърждава ратификацията на Договора за приемане на Крим в Руската Федерация.

На 2 април Владимир Путин подписва указ, съглосно който Република Крим е включена в състава на Южния военен окръг.

 

 

I. АНЕКСИЯТА НА КРИМ Е НАРУШЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО. РЕФЕРЕНДУМЪТ Е ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОНЕН

 

 

Според украинското правителство, САЩ, ЕС и по-голямата част от страните в ООН, Руската федерация нарушава международното право, игнорирайки териториалната цялост и политическата независимост на Украйна, основаваща се на Устава на ООН, член 2 (3): „Всички членове уреждат международните спорове с мирни средства по такъв начин, че световният мир и справедливостта да не бъдат заплашени“, както и на член 2(4): „В международните си отношения всички членове се отказват от всякаква употреба на насилие, насочена срещу дадена държава или несъвместима с целите на Обединените Нации“.

Освен нарушението на Устава на ООН, Русия нарушава и Меморандума за гарантиране на сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразспространяване на ядреното оръжие (Будапещенски Меморандум), подписан от Украйна, Руската федерация, Обединеното кралство Великобритания, Северна Ирландия и САЩ през 1994 година.

Според Будапещенския Меморандум, “Руската федерация, Обединеното кралство Великобритания, Северна Ирландия и Съединените американски щати потвърждават ангажимента си към Украйна, в съответствие с принципите на Заключителния акт на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа, да зачитат независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна“.

В допълнение, Русия нарушава и Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Украйна и Руската федерация, подписан през 1997 г. В съответствие с член 3 от Договора, двете държави следва да изградят своите отношения „на основата на принципите на взаимно уважение, суверенно равенство, териториална цялост, неприкосновеност на границите, мирно уреждане на спорове, неупотреба на сила или заплаха със сила, в това число икономически и други начини за оказване на натиск, право на хората свободно да се разпореждат със съдбата си, ненамеса във вътрешните работи, спазване на правата на човека и основните свободи, сътрудничество между държавите, честно изпълнение на поетите международни задължения, а също и другите общопризнати норми на международното право“.

Съгласно член 6 от същия договор, „всяка една от Високодоговарящите се страни да се въздържа от участие в или подкрепа на каквито и да е действия, насочени срещу другата Високодоговаряща се страна, като се задължава да не сключва с трети страни каквито и да е договори, насочени срещу другата страна. Също така, никоя от страните не трябва да позволява нейната територия да бъде използвана в ущърб на сигурността на другата страна“.

Споразумението за Черноморския флот между Русия и Украйна от 1997 г. също се разглежда като нарушено. В съответствие с параграф 1, член 6 от споразумението, „Военните формирования следва да осъществяват своята дейност в местата на постоянна дислокация в съответствие със законодателството на Руската федерация, да зачитат суверенитета на Украйна, да спазват украинското законодателство и да не допускат намеса във вътрешните работи на Украйна“.

В съответствие с параграф 2, член 8 от същото споразумение, „Военните формирования провеждат учения и други мероприятия по бойна и оперативна подготовки в пределите на учебните центрове, полигони, позиционни райони и райони за разсредоточаване, стрелбища и, с изключение на забранените зони, в рамките на определените зони на въздушното пространство, както е договорено с компетентните органи на Украйна“.

Въпреки споразумението от 21 февруари, Русия започва придвижване на голям брой бойна техника, включително 30 бронетранспортьора, като ги разполага в различни райони на Крим и Севастопол.

Придвижването на бронираната техника се извършва без разрешението на украинските власти. 16 броя БТР-80 от състава на 810-та бригада oт морската пехота на Черноморския флот на Руската федерация (Севастопол) се придвижват в посока населените места Кача (Северно от Севастопол), Гвардейское (Симферополски район), както и в самия град Севастопол. Руските войски от базите в Крим се разполагат  в Севастопол.

Споразумението между Кабинета на министрите на Украйна и Правителството на Руската Федерация относно използването от силите и средствата на Черноморския флот на РФ на въздушното пространство на Украйна и въздушното пространство над акваторията на Черно море, подписано през 1999, също се разглежда като нарушено. Съгласно член 2 „Обучения и проверки на дежурните сили за противовъздушна отбрана (ПВО) на Черноморския флот, свързани с използването на въздушното пространство, намиращо се под отговорността на Украйна, се провеждат без да се затварят летищата на Украйна, съгласувано с Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна и в съответствие с режима и условията, установени от украинския център за планиране и използване на въздушното пространство на Украйна и управление на въздушното движение на Украйна“. Съгластно член 3 “Гарантирането на безопасността на полетите във въздушното пространство, за което е отговорна Украйна, се осъществява чрез взаимодействие между органите, отговорни за организацията на обслужването на въздушното движение на Украйна и командните пунктове (пунктове за управления) на Черноморския флот“.

Нарушавайки споразумението и държавната границата на Украйна, на 28 февруари на летище Гвардейское (Украйна), от базите си в Псков и Таганрог (Русия), се приземяват и разтоварват 4 военнотраспортни самолета ИЛ-76МД, без каквото и да е координиране с украинските служби за граничен контрол. Допълнително, още 10 самолета ИЛ-76МД, излетели от територията на РФ, се приземяват на летище Гвардейское. Също така, на летището Кача (Украйна) на Въоръжените сили на РФ, както и на летище Гвардейское кацат 10 хеликоптера на ВС на РФ, които незаконно пресичат държавната граница на Украйна, избягвайки граничния контрол.

 

Референдумът в Крим се счита за нелегитимен. На 14 март 2014 г. Конституционният съд на Украйна обявява за противоконституционна резолюцията на парламента на Автономна република Крим „За провеждане на всекримски референдум“ от 6 март 2014 година.

Според Конституцията на Украйна, „суверенитетът на Украйна се простира над цялата нейна територия; неразделна част от суверенитета е целостта и неприкосновеността на територията на Украйна в рамките на сегашните й граници“.

Съгласно член 73 от Конституцията на Украйна, „всички промени на територията на Украйна трябва да бъде разрешени единствено чрез всеукраински референдум“. В допълнение се твърди, че референдумът не е бил необходим поради факта, че украинското правителство е изразило готовността си да се срещне с Кримската власти, за да обсъдят исканията им за по-голяма автономия. Освен това, на 25 май 2014 г. в Украйна са нарочени президентски избори, на които всеки гражданин на Украйна ще има възможност да изрази своята воля.

Русия твърди, че етническите руснаци в Крим са в опасност. Поради тази причина САЩ, ЕС, ОССЕ и ООН настояват за изпращане на международни представители в Крим, за да се наблюдава ситуацията там. Въпреки това, Русия не подкрепя инициативата: руското министерство на отбраната започва мащабно военно учение в непосредствена близост до източната граница на Украйна, допълнително дестабилизирайки ситуацията.

Според Кремъл решението, взето от Никита Хрушчов през 1954 г., е историческа несправедливост, защото е против интересите на Русия. Въпреки това, търсейки „историческа справедливост“, Русия в буквалния смисъл може да дестабилизира не само региона, а света. Започвайки с Аляска, продадена на САЩ през 1876 г., Русия би могла да реши да преразгледа всички договори и споразумения, подписани до 1991 г., когато Съветският съюз се разпада. В исторически план, нацистка Германия оспорва Версайския договор, въз основа на една и съща историческа несправедливост.

Според противниците на референдума, същият се провежда под чужда военна окупация, а това компрометира легитимността на референдума, както и неговата достоверност пред международната общност.

Накрая, тъй като руснаците не са коренните жители на Крим, те нямат правото на самоопределение и независимост. Според украинското министерство на външните работи, руснаците не са сред коренното население на територията на Украйна днес, а напротив: именно украинците са един от народите, принадлежащи към исторически коренното население на полуострова, докато руснаците са диаспора, т.е. заселват се на полустрова впоследствие, идвайки от чужбина.

 

 

II. РУСИЯ НЕ НАРУШАВА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО. РЕФЕРЕНДУМЪТ Е ЛЕГИТИМЕН

 

 

„Преди Крим беше придаден на Украйна според съветските закони, по-точно, според законите на [комунистическата] партията, без да се питат хората, и сега хората са решили да поправят тази грешка. Това трябва да бъде приветствано, вместо да се обявяват санкции“ – Михаил Горбачов.

Нахлу ли Русия в Украйна, нарушавайки нейната териториална цялост?

През 2003 г. САЩ провеждат операция „Шок и ужас“ („Shock and awe”) срещу Ирак. Операция на НАТО „Съюзна сила” („Allied Force“) или, както я наричат САЩ, „Благородна наковалня“ („Noble Anvil“) срещу Сърбия е проведена през 1999 година. По същество, и двете операции са инвазия. И в двата случая има съпротива от страна на нападнатите страни. Има многобройни жертви. Причинени са огромни разрушения . През 2014 г. Русия е обвинена в агресия и инвазия срещу Украйна. Въпреки това, не е представено нито едно доказателство, свидетелстващо бойни действия между украински и руски войски – нямаше въоръжена съпротива, нямаше жертви, нямаше разрушена инфраструктура.

Какви са предпоставките, които определят руската реакция? Това е превратът в Украйна, който бе извършен с подкрепата на САЩ.

Превратът, бидейки по природа противоконституционен, извършен от радикални националисти (неонацисти), не само довежда до юридически вакуум, но и представлява  реална заплаха за живота на онези, които не го подкрепят. По време на протестите, както и след извършването на преврата, ултрадесните, както и извършилите преврата обявяват, че руският език, руските герои, руските празници, включително и 9 Май (Ден на победата над нацизма) ще бъдат забранени. Въоръжени радикали окупират Върховната Рада и изгонват депутатите, които не са съгласни с преврата и новото статукво. В допълнение, неонацистите от „Десен сектор“ започват набирането на бойци, които да сформират така наречения „влак на дружбата“, и да бъдат изпратени в източните региони, включително в Крим, за да смажат онези, които отхвърлят преврата и не приемат новата власт.

 

Русия няма разрешение от Съвета за сигурност на ООН, за да се намеси в Крим с цел защита на етническите руснаци там. Още в началото на член 12 от Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Русия и Украйна обаче, се казва следното: „Високодоговарящите се страни гарантират защитата на етническата, културната, езиковата и религиозната идентичности на националните малцинства на своя територия и създават условия за насърчаване на тази идентичност. Всяка Високодоговаряща се страна ще гарантира правото на лицата, принадлежащи към националните малцинства, индивидуално или съвместно с други лица, принадлежащи към национални малцинства, да се изразяват свободно, да запазят и развиват своята етническа, културна, езикова или религиозна идентичност и да поддържат и развиват своята култура, без да стават обект на всякакви опити за асимилация против волята им“.

Грубото нарушаване на правата и свободите на етническите руснаци, включително и рускоговорящите украински граждани, оправдава от правна гледна точка действията на Русия. Освен това, САЩ използват същата причина, за да предприемат военна интервенция в Панама (1989) и Гренада (1983), а НАТО да нападне Сърбия (1999). Русия има още един аргумент: в съответствие с Конституцията на Украйна, отстраняването на президента Виктор Янукович е незаконно, което де юре означава, че Янукович е все още законният президент на Украйна. Една седмица след преврата, на 1 март 2014 г., той изпраща писмо до президента Путин, в което настоява Русия да се намеси с цел стабилизиране на обстановката и защита на населението: „Призовах президента на Русия, Путин, молейки го да използва въоръжените сили на Руската федерация, за да установи легитимност, мир, законност и ред, стабилност и защита на народа на Украйна“.

Съгласно член 108 от Конституцията на Украйна съществуват четири казуса, при чието наличие президентът на страната може да загуби властта – оставка, медицинска неработоспособност, импийчмънт или смърт. Върховната Рада не отстранява президента Янукович от власт: на 22 февруари 2014 г., парламентът гласува т.нар. „доброволно оттегляне на президента на Украйна от изпълнение на конституционните му задължения и определяне на предсрочни избори за президент на Украйна“. За да се приеме това „доброволно оттегляне“, са необходими 337 гласа от 449, докато в случая гласуват 328.

Относно войната срещу Сърбия през 1999 г. НАТО заявява, че интервенцията в Косово е в резултат на големия брой жертви сред цивилното население преди началото на бомбардировките, докато в Крим няма жертви, които да са предпоставка за интервенция от страна на Русия. Отново през 1999 г. предполагаемите (набедените за) доказателства за етническо прочистване, упражнявани от сърбите над етническите малцинства, са причина за НАТО да започне 78-дневни бомбардировки над Сърбия, убивайки преди всичко цивилни и унищожавайки най-вече невоенни цели, като използва за тази цел забранени от ООН боеприпаси (касетъчни бомби, обеднен уран). Операцията от международна правна гледна точка е незаконна, а обосновката на операцията се базира на фалшифицирани твърдения.

За разлика от гореспомената незаконна военна интервенция, довела до хиляди убити сред мирното население, руските въоръжени сили в Крим без да убиват никого и без да разрушават нищо, изиграват ролята си на възспиращ фактор: именно руските войски предотвратяват събития като масови убийства на мирно население на 2 май 2014 г. в град Одеса, или като въздушните рейдове на 2 юни 2014 г. над град Луганск. Срещу руските войски в Крим няма съпротива, няма нито една престрелка между руски и укрански военнослужещи, няма нито една жертва.

Западът обвинява Русия за нарушаване на задълженията й по силата на Будапещенския меморандум от 1994 година, докато единствено Русия, още от самото начало на протестите в Киев, прави всички възможно да намери мирно решение на обществено-политическата криза в Украйна. В същото време, според Меморандума, задълженията не са само за Русия, но и за другите основни играчи – САЩ и Обединеното кралство. Тези три държави са длъжни да гарантират суверенитета на Украйна. В действителност, по време на протестите както САЩ, така и ЕС нарушават Меморандума, като заплашват няколко пъти властите на Украйна с употреба на санкции – икономически натиск над суверенна държава. Освен това, западните пратеници присъстват по време на събитията на площад „Независимост“ в Киев и открито подкрепят размириците, представени като „мирни протести“.

В допълнение са направени изявления от САЩ и ЕС, че избраният по законен начин президент Янукович не е легитимен държавен глава. Спонсорираните и организирани от САЩ протести, както и превратът в Киев, подкрепян от САЩ и ЕС, са грубо и директно нарушение на Будапещенския  меморандум и погазват независимостта и суверенитета на Украйна.

 

 

III. ПОЗИЦИЯТА НА АВТОРА

 

 

 

„Самият аз съм почти наполовина украинец. Израснал съм със звуците на украинската реч. Обичам нейната култура и искрено желая успех на Украйна, но само в рамките на реалните й етнически граници, без да заграбва руски области.  И не под формата на „велика сила“, концепцията на която украинските националисти са заложили… упорито раздухващи Русия в образа на „враг„. Обявяват се войнствени лозунги, а украинската армия се индоктринира с пропагандата, че войната с Русия е неизбежна.“ Александър Солженицин

 

 

Референдумът в Крим не нарушава международното право. Също така твърдя, че Крим има стратегическо значение и неговият контрол е въпрос на национална сигурност за Русия.

Беше ли референдумът легален?

„Нека си припомним Удроу Уилсън, който обявява правото на всеки народ на самоопределение и държавност. Или [да си припомним] президента Клинтън, който не се поколеба да използва военна сила, за да се опита да убеди Слободан Милошевич в правото на косовските албанци да създадат държава.“ Сергей Хрушчов

По време на изборите в окупираните Ирак и Афганистан, боевете между САЩ и бунтовниците не спират. Нещо повече, множество импровизирани взривни устройства (ИВУ) отнемат живота както на служители от силите за сигуност, така и на цивилни. Независимо от това, изборите са признати за законни и са наречени „триумф на демокрацията“ въпреки насилието.  Днес всички ние сме свидетели на този „триумф“ в Ирак и Афганистан. Можем да прибавим и Либия. Поне Сирия, благодарение на намесата на Русия, все още има шансове да се измъкне от окончателното си  „демократизиране“.

Що се отнася до референдума в Крим, дори преди да се проведе, САЩ, ЕС и НАТО (като папагали) обвиняват Русия, че използва войска в принуждаване на хората да гласуват. Факт е, че по време на референдума не е изстрелян нито един куршум, не е произведен нито един изстрел, а напротив, хората празнуват завръщането си в Родината. Международните медии, включително и западни, излъчват случващото на живо. Независимо от фактите, референдумът се счита за незаконен, поради руската „окупация“ на Крим.

Според Конституцията на Украйна референдумът в Крим е незаконнен, но същото се отнася и за правителството в Киев, което идва на власт след преврат. В допълнение, независимостта на украинската съдебна система бива компрометирана, след като „петима съдии са били уволнени, четирима съдии назначени, а останалите на пейката са заплашени с наказателно обвинение 36 часа преди Кримския референдум“.

Създаденият от Киев прозорец на правна уязвимост (window of legal vulnerability), се превръща в прозорец на възможност (window of opportunity) за Крим. За да бъде проведен референдумът в сигурна среда, Крим и Севастопол искат от Русия да гарантира сигурността и защитата им чрез своите въоръжени сили. Руските войски в Крим са в съответствие със Споразумението между Руската федерация и Украйна за параметрите на разделянето на Черноморския флот от 9 юни 1995, определящо дислокацията на руските военни бази на територията на полуострова, числеността на личния състав, количеството на въоръжението, както и калибърa на оръжейните системи. Допълнителнителният личен състав и техника, които Русия разполага в своята база в Украйна, са в съответствие със Споразумението. Броят на руските военнослужещи и количеството въоръжение са дори по-малко от предвиденото в Споразумението – Русия е обвинявана, че на полуострова се намират 16 000 руски военнослужещи, когато според Споразумението Русия има право да разположи в Крим 25 000 военнослужещи.Следователно не може да става дума нито за инвазия, нито агресия от страна на Русия на територията на Украйна.

През 1954 г., с цел да се улесни изграждането на водонапоителен канал от Украйна до Крим, е взето решение за бюрократично и административно прехвърляне на Крим от Русия към Украйна. Въпреки добрите намерения, решението за предаване на Кримска област и Севастопол към Украйна е без всякаква конституционна обосновка – нещо повече – решението е взето в разрез и в явно нарушение както на Конституцията на Русия, така и тази на Съветския Съюз. Според двете конституции, волята на руските граждани трябва да бъде изразена в референдум.

Вместо референдум, Президиумът на Върховния съвет на Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) и на Президиумът на Върховния съвет на СССР вземат решение, въпреки че и двата органа нямат юридическото право да променят границите на републиките в СССР. Де факто, решението е взето еднолично от Никита Хрушчов. Решението е незаконно. И все пак, в рамките на единна страна – СССР – такъв незаконен акт не носи огромни последици за гражданите на РСФСР, но след разпадането на Съветския съюз „милиони хора си легнаха в една страна, а се събудиха в различни такива, превръщайки се за една нощ в етнически малцинства в бившите съветски републики“.

В Крим борбата за независимост и обединение с Русия започва веднага след като кримчани разбират, че са станали част от друга страна. Първият референдум, проведен някога в СССР, е този в Крим. Датата е 20 януари 1991 г. Избирателите са попитани дали искат да се възстанови Кримската автономна съветска социалистическа република (КАССР), елиминирана през 1945 г. 81,37% от всички гласоподаватели участват в референдума. 93,26% от избирателите отговарят положително. Като цяло, това е 75,89% от общия електорат. Резултатите от референдума принуждават Украйна да приеме закон „За възстановяване на Кримската автономна съветска социалистическа република“ на 12 февруари 1991г.

 

На 17 март 1991 г. КАССР участва в първия всесъветски референдума относно бъдещето на СССР. Въпросът е: „Смятате ли, че е необходимо запазването на Съюза на съветските социалистически републики, като обновена федерация от равноправни суверенни републики, в които правата и свободата на индивида от всякаква националност ще бъдат напълно гарантирани?“ Гласуват 79,34% от всички кримски граждани, имащи право на глас. 87,60% гласуват за запазването на СССР, което прави 69,51% от целия електорат. В Украйна за съхраняването на СССР гласуват 84,70% от участвалите в референдума, което прави 66,90% от електората. На 4 септември 1991 г. Висшият съвет на Крим приема Декларация за държавния суверенитет.

На 1 декември 1991 г. в Украйна се провежда референдум относно Акта за обявяване на независимост на Украйна. Въпросът е следният: „Подкрепяте ли Акта за обявяване на независимост на Украйна?“  90,32% от участвали в референдума гласуват за независимост, което е 76% от общия електорат в Украйна. В Крим участват 67,50% от избирателите. 54,19% от гласувалите подкрепят независимостта – те са едва 36,58% от електората в Крим.

Въпреки че 1/3 от имащите право на глас в Крим подкрепят Акта за независимостта на Украйна, формално референдумът се отнася за Украйна, а не за Крим, тъй като, както вече стана ясно, Украйна възстановява (12 февруари 1991) КАССР, т.е. отделен субект. На 19 юни 1991 промяната е отразена и в Конституцията на  Украинска ССР от 1978 г., тъй като Украйна все още е в състава на СССР. Освен това, в точка 1 от Декларацията за държавния суверенитет на Крим (4 септември 1991) се казва, че „от името на народа на Крим има право да се произнася единствено Върховният Съвет на Републиката. Най-важните държавни въпроси, свързани с развитието на републиката и взаимоотношенията й с другите републики се изясняват на всенародно обсъждане или референдум“.

При вземане на решението за излизане на Украйна от СССР е нарушен член 3 от Закона на СССР „Относно реда за решаването на въпроси, свързани с напускането на съюзна република от състава на СССР“ (№ 1409-1 от 3 април 1990), който гласи следното: „В съюзна република, имаща в състава си автономни републики, автономни области и автономни окръзи, референдумът се провежда отделно във всяка автономия. Народите на автономните републики и автономни образувания запазват правото си на самостоятелно решение по въпроса за оставане в СССР или в състава на напускащата република, както по отношение на своя държавно-правен статут“. Това означава, че в КАССР следва да се проведе отделен референдум за оставане в състава на СССР или напускане заедно с Украинска ССР. Тоест референдумът е невалиден, тъй като същият е проведен в нарушение на все още действащото тогава законодателството на СССР, което поставя под въпрос и самия статус на Украйна като суверенна държава.

На 16 март 2014 г. в Крим се провежда референдумът. Гласуват 83% процента от имащите право на глас. От тях, 96,7% гласуват за отделяне от Украйна и обединение с Русия. 135 представители от 23 страни наблюдават референдума и единодушно потвърждават, че не са били регистрирани съществени нарушения и че всеки е имал възможността да гласува свободно, без какъвто и да било натиск.

Решението за референдум в Крим се позовава на Устава на Обединените нации относно правото на народите за самоопределение.

Както е добре известно, самоопределението на Косово е прието за законнно: на 22 юли 2010 г. Международният съд, който представлява основната съдебна власт на ООН, заключава, че „в практиката на Съвета за сигурност няма обща забрана по отношение на декларациите за независимост… Общото международното право не съдържа приложима забрана на декларации за независимост… Декларацията за независимост от 17 февруари 2008 г. не нарушава общото международно право“.

След референдума в Крим, в обръщението си към Русия, президентът Владимир Путин привежда цитат от заявлението на САЩ пред Международния съд на ООН, направено на 17 април 2009 г.: „Декларациите за независимост често може и да нарушават вътрешното законодателство, но това не означава, че нарушават на международното право“. Ако това изявление на САЩ е легитимно за Косово (а исторически Косово е сърцето на Сърбия), където не се провежда никакъв референдум, защо то да не не е валидно и за Крим, имайки предвид факта, че полуостровът е част от Русия от 1783 г., т.е. само 7 години след приемането на Декларацията за независимост (1776) от Континенталния конгрес, когато тринадесетте американски колонии биват обявени за нова нация, наричащи себе си Съединените американски щати. Ако САЩ  имат правото да се отделят от Британската империя, това означава, че Крим има абсолютно същото право да се отдели от Украйна.

Коренно население ли са украинците в Крим, както министерството на външните работи на Украйна твърди?

Киевска Рус – първата източна славянска държава, основана от княз Олег през 882 г., когато Киев е обявен за столица. Стара Велика България е основана от хан Кубрат в 632 г., т.е. 250 години по-рано. Държавата ни тогава включва по-голямата част от Югоизточна Украйна, както и значителна част от руския Кавказ днес. Крим, освен Симферопол и Севастопол, е част от българската държава. В периода от 7 до 10 век съществуват над 300 прабългарски селища на Кримския полуостров. Днес три кримски региона използват предимно българския език. Въз основа на историческите факти, твърдението на украинското министерство на външните работи, че украинците са един от четирите исторически автохтонни народи на полустрова, не съответства на истината. Нещо повече, това е опит за историческа фалшификация, с която ние, българите, нямаме право да се примиряваме, въпреки политическия курс на държавата ни.

Крим – въпрос на национална сигурност за Русия.

На 17 май 1990 г. в Брюксел седмият генералния секретар на НАТО Манфред Херман Вьорнер, заявява в речта си: „Самият факт, че ние сме готови да не разполагаме войски на НАТО извън територията на Федерална Република Германия, дава гаранции за сигурност на Съветския съюз… Ние очакваме Съветският съюз да не ни възприема като военен пакт, насочен срещу него или дори да го заплашва“. Въпреки обещанията, НАТО се разширява, достигайки границите на Русия.

Това, което САЩ, умишлено или не пропуснаха, е проявата на емпатия – както американският военен стратег Джереми Коткин казва – да се разгадаят руската психика и възприятия, за да се отправи поглед към историята и геополитиката, но през очите на Русия. Ето защо експанзията на НАТО на изток следва да се погледне през призмата на Русия. В такъв случай възникват три реторични въпроса: Защо НАТО се разширява? Ако Алиансът не е срещу Русия, защо тя не е поканена да се присъедини към НАТО? Ако противоракетната отбрана на САЩ в Европа не е срещу Русия, тогава защо САЩ и ЕС отказват да работят заедно с Русия за създаване на обща система за противоракетна отбрана? Тези три основни въпроса са днешната ябълка на раздора. Западът или не може, или просто отказва да види очевидното.

По време на Студената война страните от Варшавския договор представляват буфер между Западна Европа/НАТО и Съветския съюз. За четвърт век непрекъснатото разширяване на НАТО унищожи тази буферна зона. Това според Русия е заплаха за националната й сигурност, както и за нейните жизнени интереси. И, както е по време на Оранжевата революция в Украйна през 2004 г., след преврата през 2014 г. Русия се почувства застрашена от по-нататъшно разширяване на НАТО чрез евентуалното приемане на Украйна – да не забравяме, че по време на преврата бойни кораби на американските ВМС навлизат в Черно море. Тези действия се възприемат от Русия като непосредствена заплаха.

Започвайки с президента Джордж У. Буш, Вашингтон изразява волята си да покани Украйна и Грузия в НАТО. Русия възприема украинската криза като заплаха, при това не без основания – от 1991 г. Украйна и Русия имат трудности по разделянето на Черноморския флот. Въпреки договора, подписан през 1995 г., Украйна нарушава неговите условия няколко пъти, многократно заявявайки, че ще го прекрати. След Оранжевата революция в Украйна през 2005 г. президентът на Украйна Виктор Юшченко заявява, че статутът на Черноморския флот на Русия следва да бъде ревизиран. Освен това, директорът на украинските тайни служби по това време е Олександър Турчинов (както вече споменахме, след преврата през 2014 г. той е назначен от Парламента за временен президент на Украйна), който отива още по-далеч, заявяваййки, че присъствието на Черноморския флот на Русия в Крим е против националните интереси на Украйна. През 2008 г. украинското правителство дори не позволява на руския флот да отпразнува своя празник.

По време на управлението на Юшченко Украйна заявява, че наемът за обектите, които Русия ползва, ще бъде увеличен 25 пъти, достигайки $ 2.5 милиарда. Руското общество възприема всичко това като русофобска политика – те трябва да се чувстват гости там, където са единственият стопанин от 1783 г. Русия се почуства унизена и предадена от Украйна. Години наред именно несигурният статут на Черноморския флот на Русия е основната пречка за модернизирането на флота и инфраструктурата в руските бази на полуострова.

В крайна сметка, след като САЩ подкрепят преврата в Украйна, Русия не може да си позволи да рискува Украйна и Крим да се присъединят към НАТО. Рискът за Русия е твърде висок – да се се откаже от своя историческа част, населена предимно с етнически руснаци, която да попадне в ръцете на САЩ, би било не само само пряка и непосредствена заплаха за Русия и за руското общество – едно такова действие, или по-скоро бездействие, не просто ще бъде възприето като проява на слабост, а ще бъде възприето като престъпление – предателство от страна на държавното ръководство, изоставящо на произвола на съдбата милиони етнически руснаци. Това би довело до протести, включително и до военен преврат – последиците биха били непридвидими и катастрофални, при това не само за Русия.

За руснаците огромната част от днешна Украйна е руска земя, а Крим е руски извън всякакво съмнение и дискутиране, нещо повече – за тях Крим е свещена земя. Там през 988 г.  княз Владимир Велики приема християнството. Не случайно в интервюто за документалния филм на Владимир Соловьов „Президент“ (2015), Владимир Путин, заявява, че главен мотив за решението на въпроса за Крим е съдбата на хората там: „Казвах им тогава на моите партньори (има се предвид САЩ и ЕС – бел.авт.), че за нас хората са жизнено важен въпрос… Най-важното нещо за нас беше да се разбере какво искат хората, които живеят в Крим. Какво искат те? Искат да останат в Украйна? Или искат да са с Русия? Ако хората искат да се върнат в Русия и не искат да бъдат управлявани от неонацисти и крайни националисти и бандеровци, то ние нямаме право да ги изоставим“.

Ако Украйна се присъедини към НАТО, Черноморският флот на Русия в Крим ще бъде принуден да напусне, а неговото място ще заеме флотът на САЩ. Въпреки че Русия притежава брегова линия по Черно море, районът е много уязвим по отношение на морска блокада в случай на конфликт, докато Крим предоставя на Русия абсолютен контрол над Черно море. Ако Русия загуби този контрол, тя ще загуби възможностите си за бързото разполагане на кораби в Средиземно море, което изключително много ще затрудни присъствието на руски кораби в източното Средиземноморие (през 2014, военноморската база в Сирия е чисто логистична, което я прави уязвима, особено на фона на гражданската война в Сирия). Присъствието на руския флот (подводен и надводен) в региона е сериозен геостратегически и геополитически аргумент, което Русия доказа на практика два пъти: през 2013, при разубеждаването на САЩ да предприеме въздушна операция срещу режима на Асад, както и при провеждането на военната операция в Сирия.

Освен това Русия би била далеч по-уязвима по отношение на стратегията на САЩ за глобален и мълниеносен удар с конвенционални крилати ракети – ако крилата ракета е изстреляна от района на Средиземно море, особено от акваторията на Черно море, времето за реакция на ПВО/ПРО системи на Русия ще бъде значително по-малко, а вероятността за успех от страна на САЩ – значително по-висока. Ето защо, непосредствено след преврата, Русия  разполага на полуострова брегови ракетен комплекс К-300П “Бастион”с противокорабни ракети, покривайки огромната част от Черно море, като по този начин защитава не само Крим, но и Черноморския флот на РФ. Русия разполага комплекса така, че същият да бъде видян от космоса – на военнополитически език това е ясен сигнал, имащ възпиращ ефект и адресиран към САЩ – свидетелстващ за решимостта на Кремъл да защити националната безопасност и интереси на Русия.

По същото време американският ескадрен миноносец с управляемо ракетно въоръжение USS Donald Cook е вече в Черно море. Според командващия на Черноморския флот на РФ адмирал Александър Витко, USS Donald Cook плава в посока на полуострова. Тогава радиолокационната станция “Монолит-Б”, която е част от комплекса „Бастион“, прихваща американския кораб, принуждавайки го да смени курса си и да се насочи към Босфора.

И накрая, ако Украйна стане членка на НАТО, на нейна територия ще бъдат разгърнати елементи от американския противоракетен щит, което ще подкопае ефективността на руското ядрено възпиране, значително намалявайки успеха на руските ядрени сили при евентуален ответен удар. Ето защо Русия разглежда противоракетната отбрана (ПРО) на САЩ не като елемент на отбраната, а като елемент от цялостна офанзивна система, предназначена да бъде използвана срещу нея.

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

 

Именно „агресивният и триумфаторски подход към Москва“, както и нарушаването на „стратегическото обещание, дадени на Москва“, чрез по-нататъшно разширяване на НАТО към границите на Русия, както и чрез едностранното оттеглянето от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от 1972, които Москва разглежда като „крайъгълен камък в нейната ядрена сигурност“ довеждат дотам, че Русия да възприема украинската криза като пряка заплаха за националната си сигурност. Кремъл разглежда преврата в Киев като репетиция за планиран преврат в Москва. Всъщност, въпросът за ПРО е далеч по-важен за Русия, отколкото разширението на НАТО. Както президентът Путин признава, „решението за Крим е частично продиктувано от това“.

Руският президент продължава: „Ние бяхме готови за най-неблагоприятното развитие на събитията“, като това включва и привеждане на ядрените сили в бойна готовност в случай на военна намеса на трета страна. И още: „Не знам, как вие (има се предвид САЩ и ЕС – бел.авт.) ще защитавате своите интереси, но ние, защитайваки ги, сме готови на всичко… Не защото искаме нещо да „отхапем“ или откъснем, даже не защото Крим има стратегическо значение в региона на Черно море, а защото това е елемент на историческа справедливост. Смятам, че постъпих правилно и не съжалявам за нищо“.

 

Погледът на военния експерт от дистанцията на времето към смисъла на събитията в Крим в глобалния Пъзел, който днес се вижда по-ясно; аналогията с Косово, Ирак, Афганистан… Но най-вече Крим – стратегическият полуостров, пазещ в себе си ключа за съвременните геополитически решения, за прилагането на военни стартегии и за приоритетите на националната сигурност. Ключ към историческата съдба – не само като наследство, но и като бъдеще. Не само за Русия и Украйна, но и за Европа и света.

Иван Запрянов е военен експерт по отбрана и сигурност. Завършва Националния Военен Университет „Васил Левски” – В. Търново, специалност „Войсково разузнаване“. Служи в бригада „Специални сили“. През 2004-2005 участва в мисията за следвоенно възстановяване на Ирак в състава на 4-ти пехотен батальон. През 2010 е в мисията на ISAF в състава на 18-ти български контингент в Афганистан. Дипломира се в Командно-щабния колеж на Университета на Морската пехота, Куантико, САЩ. През 2014 завършва магистратура „Анализ на отбраната“ във Военноморското следдипломно училище в Монтерей, САЩ. Преминал е курсовете „Подбор и обучение на оператори от специалните сили“ и „Граждански дейности“ във Форт Браг, Северна Каролина, САЩ. Завършил е Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий“.

 www.memoriabg.com/2016/04/26/kliuchut-krim/

 

Истината - Крим е бил винаги руски преди Хрусчов "да го подари". Да оставим настрана тоя морален акт (да подариш хора-роби) НО Украйна става член на ООН без Крим да е още "неин". Така че кой какво иска моля?!?
Да не си мислите, недай боже, че Сталин го изпразни от татарите че, да го даде на неофашистите? Ба си!! Ехооо, НАТО-трол