Индустрията на България-Преди и Сега 

-Стандартът не беше средноевропейски - имаше тежък дефицит на стоки, неразвита сфера на услугите, ограничения на придвижването, избора на месторабота, привилегии и т.н.
-Външният дълг беше около 12 милиарда и като процент от БВП беше по-голям от сегашния.
-Безработицата беше скрита - раздути щатове, много ненужни партийни функционери, военни, милиционери и т.н. Реалната безработица беше около 25-30%.
-Престъпността не беше особено ниска - масово се крадеше от ТКЗС/АПК, заводи, учреждения и т.н. Особено тежките престъпления наистина бяха по-малко.
-Употребата на наркотици беше минимална.
-Имаше много неефективни предприятия постоянно работещи на загуба с остаряло оборудване, недостатъчно подготвен персонал и т.н. Перспективните предприятия не можеха да обновяват техниката си и да закупуват резервни части и също изоставаха. За съжаление след 1989г. се затриха и много перспективни заводи наред с неефективните.
-Износът беше основно по линия на СИВ и се изнасяше предимно не особено добра, морално остаряла продукция.
-Внасяше се също остаряло оборудване от СССР и Румъния, рядко по-читаво от Унгария, Чехословакия и ГДР и рядко западно.
-Средното специално и висшето образование имаха излишни политически дисциплини, твърде много лекционен материал и недостатъчно индивидуални и групови задачи, курсови проекти, лабораторни занятия и т.н. За съжаление след 1989г. освен премахването на политическите дисциплини не се направиха никакви подобрения само псевдореформи, ако не броим отделни усилия на преподаватели.
-Здравеопазването страдаше от недостиг на съвременна апаратура и лекарства. Сега са трудно достъпни за повечето хора.
-Армията беше силно раздута и трябваше да се съкрати наполовина. За поддържане на численост младите хора бяха третирани 2 години и повече по-зле от осъдените за леки престъпления в общежития открит тип - само 1.50лв заплата за редник, 3.50 за фазан и курсант срещу 15лв за лек режим и 10 за общ режим, по-малки отпуски, тормоз и т.н.
-Имаше произвол.