Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2017 14:00 - Най-добре пазената тайна на Холивуд
Автор: koshava Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2336 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 04.09.2017 14:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Ако трябва да се избере основната характеристика, обясняваща поведението, навиците, културата (или липсата на такава), желанията, мечтите и изобщо „лайф стайла“ на Поколението У – то, без съмнение, това ще бъде неестественото вманиачаване по всичко произтичащо от Холивуд. Ориентирани към бързо натрупване на богатство, поддържане на охолен живот и считайки се за силно конвенционални – младите хора никога не са били по-лесно впечатляващи се от всичко, което виждат на екраните си. Или, по-скоро, от личностите, които виждат там. Музиканти, актьори и актриси, риалити звезди, YouTube и Vine сензации. Хипнотизирани като жертва, която дори не забелязва най-гротескното в целия този демоничен панаир на суетата.

 

Над 30% от хората във възраст между 15 и 30 при допитване заявяват, че „предпочитат виртуалната реалност пред действителния [си] живот“, като над 45% от тийнейджърите са „по-щастливи с онлайн образа си и смятат, че той е по-важен“. Проблемите, които произлизат от това вманиачаване са отдавна налице: депресии, проблеми с адаптивността, влошаване на академичните резултати, откъснатост и нарушаване на механизмите за привързване и изграждане на приятелства и връзки, пристрастяване към хардкор порно и практикуване на рискови модели на поведение, нарастване на броя млади хора подлагащи се на „модерни“ опасни за здравето процедури (като лабиопластика например, която поради популярността на порното е нарастнала петкратно след 2010 сред жените на възраст до 25).

Младите хора, а и хората изобщо, са силно впечатлителни и с охота прилагат в живота си всичко, което им се рекламира като полезно, приятно и „вдигащо стандарта им на живот“. Ако допреди десетина години приоритетите на едно средностатистическо семейство или млад човек бяха други, то сега се наблюдава неестествено вманиачаване в поддържането на определен лайф стайл подобен на този, който богатите и известните могат да си позволят. Нараства броят на семейства и двойки, които теглят кредити, за да могат да си позволят почивка до Малдивите или млади майки, които дърпат от семейния бюджет, за да си направят пластични корекции след раждането. Машината за правене на пари, захранваща се от човешкото его, никога не е била по-добре смазана. И хората никога не са били по-малко заинтересувани точно колко жалки и вредни за здравето и психиката им са, така наречените, модели за подражание в публичното пространство. А когато си толкова зает да се превръщаш в нещо противоестествено, ти убягва най-явното несъответствие в натрапваните [ни] публични образи.

Но преди да можем да вникнем в и оценим креативността на модерното изкуство във вида на performance arts на жени рисуващи с менструалното си течение или такива позволяващи зрителите да си зареждат телефоните от вагините им, артисти продаващи консервираните си лайна и потапящи разпятието с Христос в пикнята си, Ню Йорски галерии, в които посетителят влиза само след кто подпише договор, че „продава душата си“, художници рисуващи с кръв и сперма, световно гастролиращи театрални трупи тичащи в кръг и бъркащи си в анусите, щедро порнографски музикални текстове, клипове и филми, промотиращи разврата, некрофилията, канибализма, транссексуалността, както и редица други, кои от кои, по-извратени и безумни изпълнения– нека бегло хвърлим поглед върху „развитието“ на културата от нетолкова далечното ни минало, защото, както знаем – няма нищо ново под слънцето.

В момента най-влиятелните и големи медийни компании са мажоритрна собственост на евреи: CBS е притежание на Лари Тиш, който постави начело на ръководството Хауърд Стрингер, Ленърд Голденсън и Стю Блумберг; NBC е с директор Ленърд Гросман и Ървин Сегелщайн за генерален директор; Columbia Pictures и Tri-Star са ръководени от Джон Питърс и Джон Гюбер; Universal Pictures е ръководена от Лю Васерман – председател на притежаващата я MCA; Metro-Goldwyn Mayer се ръководи от Алан Лад; Paramount Pictures има за президент Мел Харис и Дебора Рошен за директор по комуникациите. И дори и някои от тези имена да имат благозвучно Американско звучене – това се дължи на факта, че на еврейските им притежали Талмуда разрешава до осем смени на името. По същия начин навремето столицата на България се сдоби с подходящия си за кмет Софиянски.

Единственият друг исторически период, когато средствата за медийно влияние, киноиндустрията и театърът са били в такава степен доминирани от еврейско присъствие и влияние, се наблюдава при Ваймарската Република. В своя труд ‘Germany and the Jewish Question’ Karl Wiehe посочва:

Към 1933, немските евреи бяха завзели индустриалното кино в много по-голяма степен отколкото театъра, при което популярността на същото надвишаваше в пъти всяко друго изкуство по това време.

Това води до значително отклонение в културния живот, навици и порядки сред германците благодарение на развлекателната индустрия. Хората се запознават с жанрове като музикалната комедия, бурлеската, фриволните танцувални шоута и всякакви други неморални спектакли, които с право спечелват славата на Берлин на най-развратното свърталища за времето си. Но начело на тези ‘форми на изкуството’, които развращават и разкапват немското общество, стоят само и единствено евреи. Еврейските сексолози Иван Блок и Магнус Хершфилд стават едни от „сексуално мотивираните личности“, които под предлога на фалшиви и скалъпени научни открития, започват да прилагат доводи за ползите и необходимост от порнографията. Тяхната пропаганда започва да противодейства на институцията на брака и светостта на този съюз.

Wiehe привежда следната притеснителна статистика: през 1931, 60% от всички филми са продуцирани и създаден от евреи, а 82% от всички сценарии са написани от евреи, които са едва 0.9% от населението на Германия. Това включва семействата на директорите, продуцентите, режисьорите, актьорите, сценаристите и критиците, които ‘в преобладаващата си част са евреи’. При по-задълбочено изследване на жанровете и заглавията на създадените филми – Wiehe отбелязва една закономерност: всичките се въртят около темата за секса (често засягащи нестандартни и извратени сексуални практики – нещо типично за евреите, които са дегенерати). По-популярни за времето си заглавия включват Moral und Sinnlichkeit, Was kostet Liebe, Wenn ein weib den Weg verliert, Sьndige Mutter (Das Buch des Lasters). Проституция, кръвосмешение, оргии – всичко това стават стандартни тематики в киното.

Чувствените наименования маскират порочното съдържание. Целта е всичко да се пропие с грях чрез цинична демонстрация на най-низшите сцени на сексуално извращение.

Karl Wiehe, Germany and the Jewish Question

Фриволните развлечения като бурлеска и танцувални шоута са едни от еврейските нововъведения. Всички театри и барове са съсредоточени в големи грaдове, като Берлин и са собственост на евреи. Други критици, също от еврейски произход, не пестят хвалебствия в печата по отношение на новия вид забавления включващ сладострастни танци, стриптийз и публична мастурбация. ‘Целта на това’ пише Wiehe ‘е целият смисъл на живота да се сведе до една нескончаема оргия на задоволяване на похотта. Целомъдрието и самодисциплината са осмивани като остарели порядки’. Неизбежно, през 1914тa година, това води до ‘преразглеждане на ценностите’ във Ваймарска Германия, при което всичко считано за добродетел до тогава (девственост, моногамия, вярност, сексуална и морална чистота) става срамно, смешно и жалко и обратното – всичко срамно и грозно – става (само)цел и мерило за подражание.

Някои от заглавията на филмите включват Zieh dich aus (Get Undressed); Tausend nackte Frauen (One Thousand Naked Women); Die Sьnden der Welt (The Sins of the World); Hдuser der Liebe (The Houses of Love); Streng Verboten! (Strictly Forbidden!);  Sьndig und Sьss (Sweet and Sinful).

Това поставя началото на „науката“ сексология, при което все повече сексуални дивиации получават публичност като легитимни, научно-обосновани състояния, произтичащи от ‘вродени и нормални човешки потребности’. За да се създаде ореол на академична обоснованост, се използва предимно Латински в описанията на всякакви извратени фантазии за зоофилия, копрофилия, некрофилия и хомосексуализъм с цел възбуждане на четящите публикуваните материали. Същите ненужно подробни описания фигурират и преведени на вулгарен немски на достъпен за масите език. Wiehe привежда дълъг списък от еврейски сексолози, които са съчинили множество порнографски трактати, замаскирани като научини трудове. Сред тях са Magnus Hirschfeld и Magnus Bloch, Ludwig Lewy-Lenz, Leo Schidrowitz, Franz Rabinowitsch, Georg Cohen, и Albert Eulenburg. Някои от техните най-емблематични трудове включват: Sittengeschichte des Lasters (History of Vice); Sittengeschichte des Schamlosigkeit (History of Shamelessness); Bilderlexikon der Erotic (Illustrated Lexicon of Eroticism); Sittengischichte des Geheime und Verbotene (History of The Secret and the Forbidden).

Част от „научните трудове“ публикувни от Берлинския Институт по Сексуални Науки от еврейския д-р Магнус Хиршфелд включват „Афродизиаци, Проституция, Сексуални катастрофи, Сексуална патология, Извращения“.  Хиршфелд се явява първият открит защитник на правата на хомосексуалистите и травеститите, като посочква 64 вида мъже – от стандартния мъжествен хетеросексуален самец до неестествено женствения гей и травестит. Това му спечелва прозвището ‘Айнщайн на секса“, като Хиршфелд също считал аборта за висше благо и бил почитател н кръвосмесителните и смесените расови връзки. Wiehe описва всички тези книги като „непотребни псевдо-научни публикации“, всичките до една написани от еврейски автори и публикувани от еврейски издатели:

Подобно на научни трактати, тези книги подават на хората информция под формата на „просвещение“ по отношение на опасни сексуални излишества. Под прикритието на науката, те подбуждат читателите към похотливи помисли и разпалване н низките им страсти. Основно вниманието е насочено към описанието на престъпници, проститутки и хомосексуалисти. При проверка на авторите и издателските къщи не се забелязва нито едно нееврейско име сред учстниците в създаването им.

Wiehe добавя, че мастурбцията, до този момент считана за голям порок в обществто на Ваймарска Германия, става особено популярна под ръководството на евреите. Д-р Max Hodan – еврейски Берлински медицински офицер е сред основните рзпространители на брошури за ползите от мастурбацията сред средната класа.

image

Струва си да се отбележи, че един от най-ужасяващите серийни убийци – Peter Kurten (Вампирът от Дюселдорф) – извършва всичките си престъпления именно в Германия в периода от 1925 до 1930. По този начин, дълго преди Джак Изкормвача, Ед Гейн, Тед Бънди и Чарлс Менсън – именно във Ваймарска Германия се поставя началото на обществения интерес към личността на серийния убиец – извор на скрити фантазии и опити да бъде ‘разбран’ и ‘разгадан’. Това е по време на разцвета на Ваймарската република, когато германският народ е напълно под еврейско господство и когато първата репетиция за последвалата през 60те сексуалната революция през 1960 г. е в разгра си.  Показателно е, че попитан за мотив за убийство, Kьrten посочва ‘желанието да се бори срещу потисническото общество’. Същото общество, в което серийният убиец ще се превърне в популярна икона, достатъчно, за да се постави началото на целия жанр на сензационните ‘булевардни романи’ за сексуални престъпления и криминални истории а ла Шерлок Холмс и Агата Кристи.

Този период е описван от няколко известни личности като храктеризиращ се с всякакви свободно достъпни извращения. По улиците свободно се движат и рекламират услугите си господарки търсещи роби, проституирщи деца на възраст 10-16 години, педераси, трансексуални и т.н. Британският историк Сър Артур Браянт описва „върволица от проституиращи деца пред Берлинските барове и хотели – собственост на евреи“. Клаус Ман – синът на известния немски новелист Томас Ман – при посещението си по време н хиперинфлацията описва ‘господарки, приличащи на амзонки предлагащи услугите си за 6 милиона марки и цигара и 10-годишни деца показващи удивителни трикове на гарата’. (бел. ред. по това време 4.2 милиона марки са равносилни на 1 долар). Групи подрастващи девойки, емигрирали от Съветския Съюз, намират нови кариери като доминаторки в Берлин. Малки момченца и момиченца са свободно търгувани в бардаците или поръчвани по телефона и доставяни на адреси с такси. Особено популярни били тандемите майка-дъщеря.

В книгата си Voluptuous Panic: The Erotic World of Weimar Berlin, Мел Гордън детайлно описва връзката между еврейските пари, еврейските бижутери и създаването на това пропаднало общество: общество, в което нито един германец не може да противстои на ширещата се морална проказа и изкуствено създадения култ към всякакви сексуални извращения и еротицизъм. Наблюдава се силна диверсификация на предлаганите ‘стоки’: от деца от двата пола до бремени жени, животни, травестити и хора с всякакви физически и умствени дефекти. Ситуация, която в момента силно напомня на достъпното порно онлайн, което отдавна е преминало всякакви граници.

Еврейски автори като Стефан Цвайг отбелязват със задоволство, че в сравнение с Древен Рим, където 14 от първите 15 императора са били хомосексуалисти, педерастията е била в пъти по-популярна в Берлин.

Всичко това има изключително голямо значение за разбирането и поставянето в контекст на последвалата сексуална революция в Америка, от която тръгна морална зараза по целия свят. В този смисъл Ваймарска Германия е била плацдарм за опитите на културните марксисти още тогава да прокарат идеите си, които впоследствие се превърнаха в основата на Западното общество. Именно през 1923 във Ваймарска Германия беше основан Университет на Франкфурт, финансиран от евреина Феликс Вайл, който впоследствие става Франкфуртската Школа.

С този исторически контекст, можем да обърнем поглед към Западните медии, култура и изкуство и да видим някои много интересни закономерности. Отдавна са наложени стандарти за авторитети по въпроси от всякакво естество – идеали за красота и сексапил, общоприети морални норми и сексуални практики, модни тенденции, степен на излагане на малолетни на сцени с насилие и еротика в киното, литературата и изкуството и културни норми за естетика. Повечето хора никога няма да се замислят защо някакъв образ им е систематично натрапван – те просто приемат, че фестивалът в Кан отразява най-заслужилите и талантливи актьори; че Fashion TV показва единствено жени с перфектни пропорции и мерки; че HBO не слага червена точка на новия сериал с откровено порнографски сцени, защото хората са твърде пуританско настроени и е време да приемем сексуалността във всичките й форми, а не да се срамуваме от нея. Размивайки или по-скоро – изтривайки изцяло всякакви граници за гротескно, редно и нередно, се стига до абсурда зле прикрити травестити да бъдат масово налагани като идеал за женска красота от филми, телевизии, реклами, билбордове и сериали. Което приближава обществото една стъпа към така желания джендърен спектър, където всички са бисексуални/пансексуални/асексуални или каквито там се (само)определят и „биологичният пол е социална измислица’. Но как точно беше постигнато това? Да погледнем това, което ни убеждават, че не съществува, а именно – биологичните разлики между мъжкия и женския пол.
image
 

 

Наред с първичните полови белези, които ни различават от срещуположния пол, много хора не са наясно с вторичните – някои от които са по-трудно забележими. Това е от особена важност, защото с все по-честите случаи на деца, започващи хормонална терапия (изразяваща се в приемане на хормонални блокери, за да се потисне естественото развитие на женския или мъжкия организъм по време на пубертера и приемане на ударни дози от хормона на срещуположния пол, за да се задейства формирането на вторичните полови белези), травеститите и изобщо – транссексуалните постигнаха удивителни резултати в мимикрията си. Ако хормоналната терапия започне още от момента на раждането, е възможно да се постигне впечатляващо евфеминизиране на момчето или маскулизиране на момичето. Въпреки това, има няколко остатъчни характеристики, които съвременната медицина и извратено въображение на индустрията не са в състояние да скрият все още.

  1. При жените показалецът е по-дълът от безименния пръст, а при мъжете е точно обратното и това е отбелязвано като единствената пренатална черта на половия диморфизъм при хората. Дори и след прекарана хормонална терапия, това съотношение се запазва, защото то е в резултат на тостестерона, който плодът е произвел in-utero. Затова и „жени“, като Мишел Обама, Жизел Бюндхен, Кайа Гербер, Серена и Венус Уилямс, Кейт Мидълтър, Принцеса Даяна, Никол Кидман, Ашли Грийн, Ума Търман, Кристен Стюарт, Кара Делевин, Анджелина Джоли, Шарлот Казираги, Принцеса Шарлин, Тейлър Момсен,  Камерон Диаз, Принцеса Стефани от Монако, Грейс Кели, Сигърни Уивър, Шанън Елизабет, Царица Летисия, Джаки Кенеди, Ел Макферсън, Джулиет Люис, Джейда Пинкет Смит, Мадона, Алисън Уилямс и много, много други не могат да скрият този си мъжки полов признак дори и при наличието на множество други пластични операции. Впрочем, факта, че те са започнали живота си като мъже, си проличава и в други вторични полови белези, като твърде широка челюст, отсъствие на ханш, съотношение рамена/ханш и други, но на това ще се спрем по-късно.
image image image image image image image image image

 

Телата на мъжете и жените следват определени пропорции, при които има строго съотношение между големината на главата и височината на човека. Височината при обикновена здрава жена е обикновено равна на 7 пъти дължината на главата, При жените съотношението между раменете и главата е обикновено 2, 2 и половина пъти равно на големината главата. При мъжете е 3. От това се получава и така наречената V форма на горната част на тялото при мъжете, при която раменната им кост е изнесена извън бедрената кост. Докато, дори при едри жени, няма как да се наблюдават по-широки рамена отколкото е ханша (колкото и едър да е той като при сестрите Кардашян например. Разбира се, с изключение на брата Кендал Дженър).

image image image image image image image image image image image
  1. Една от най-съществените разлики между мъжкото и женското тяло се наблюдава в средната част, а именно ханша. При жените линията на ханша е над пъпа, а при мъжете – под. В интерес на истината, това е едно от местата, където модерната медицина е достигнала най-голям напредък в заличавнето на половия диморфизъм. Чрез отстраняване на последните две плаващи ребра (операция, за която много Холивудски звезди признават) се постига оптическата измама на създаването на по-ясно изразен ханш при мъже, които живеят като жени. Другото условие е мъжът да остане изключително слаб, защото всяко натрупване на мускулна маса разкрива мъжката физика. Но дори тогава си проличава разликата във физиологията. Затова и най-критата част от тялото си остава средната част на торса – да се намерят снимки с изрязани бикини на много актриси и певици е почти невъзможно и много от тях внимателно подбират сценичните си дрехи.

 

Разбира се, тълпите от „верни“ фенове и специално обучени агенти не пропускат да се нахвърлят върху всеки, който отбележи тежи явни несъответствия, обвинявайки в сексизъм, расизъм и hate speech. Журналисти губят работата си когато критикуват мъжката физика на тенесистки като Серена и Венус Уилямс; хора несъгласни със състезания, в които транссексуални мъже се съревновават срещу жени (и разбираемо печелят) са наричани трансфоби и хейтъри. Холивудската звезда Джоан Ривърс „почина“ набързо в еврейската болница Mount Sinai в Манхатан по време на рутинна операция след като каза в ефир, че Обама е гей, а Мишел Обама е травестит. Самият Барак Хюсейн се обръща към ‘жена’ си с името Майкъл нееднократно пред публика. От друга страна, много от въпросните транссексуални звезди често са открито бисексуални и открито пропагандират отворените връзки, експериментирането със ‘собствения’ пол и излизането извън бинарния джендърен модел.

image image image
image image image Мъжкото тяло няма толкова ясно изразена ‘чупка’ в ханша – нещо, което индустрията скрива умело с позиране, подходящи дрехи и налагане на нови модели на ‘различна’ красота. На хората се внушава, че всяко тяло е различно и боди позитивизмът е да можем да приемаме тези разлики и да им се наслаждаваме. Но това просто не е така. Има обективни, неоспорими биологични различия между половете, които и след хормонална терапия, и след пластична хирургия, продължават да присъстват и да се забелязват. Освен медиите, киното и музикалния бизнес – другата индустрия, в която масово се подвизават транссексуални същества е модата. Неслучайно именно тази индустрия даде тласъка още през 80те на така наречените ‘супермодели’, повечето от които също са мъже, като Наоми Кембъл, Ел Макферсън и Линда Еванджелиста, за да наложи изключително странни (и нереални) стандарти на „женска“ красота – твърде висок ръст, големи стъпала на краката, твърде дълги ръце и слабост граничеща с анорексия – всичко това произтичащо от насилственотото позиране на скопени мъже като жени. Сега, когато вече прозорецът на Овертон е преместен достатъчно напред и цяло поколение израсна, вярвайки, че това бяха (са) изключително красиви жени, вече почнаха да демонстрират и окрити травестити като Сръбския модел Андрея Пейчич, който изглежда по-добре от редица жени, които ще срещнете на улицата.
image image image
image Бърз поглед върху златните звезди на Холивуд не разкрива по-добри резултати – пропорциите в ръцете, тялото и лицевата челюст не са в подкрепа на ‘женствения’ образ на Грета Гарбо, Джуди Гарланд, Катрин Хепбърн и дори идолът на хиляди – Грейс Кели. Но ситуацията никога не е била толкова отчайваща колкото сега. В момента звезди като Анджелина Джоли постъпват с децата си по същия начин, по който родителите им са постъпили с тях – разменявайки ролите на момчето и момичето. Нейният брат Джеймс Хевън има далеч по-нежна осанка и женствен профил от ‘сестра’ си – нещо, което се вижда в близнаците Нокс и Вивиант, а първородната й дъщеря Шайло е обличана и възпитавана като момче. Същото прави и Синди Крофорд, която представя сина си като Кайа Гербер, а дъщеря си – като момче. Но при по-близко вглеждане се виждат вторичните полови белези, които не са могли да прикрият.

image image image
image Синът на Лив Шрайбер и Наоми Уотс, синовете на Гуен Стефани и Гавин Росдейл, синовете на Мегън Фокс и Браян Остин и т.н. и. т.н. се подвизават облечени като момиченца и на обществото се внушава колко хубаво и прогресивно е това. Че сме стигнали до момент да можем да толерираме личния избор на децата. Проблемът е, че това е личният извратен избор на родителите им и педофилската сган в Холивуд, които освен, че издевателстват над хиляди невинни деца – се опитват да сексуализират и объркат всички останали. Никое дете не „избира“ друг пол нито на тригодишна, нито на шестгодишна възраст, нито преди пубертета, нито след. Няма повече от два пола. Полът не е спектър. Сексуалността не е спектър. Сексуалното привличане не е различно от джендърната ни личност.

image image image
image Движим се по наклонена поклост, която ни води към момента, когато все повече от звездите,с които сме израснали, ще се разкриват като транссексуални. Което ще повдигне една много интересна морална дилема – хиляди, може би дори милиони мъже, които са се чувствали сексуално привлечени от нещо, което са смятали за красива жена, ще преживеят разрива на мъжествеността си. Ще си задават въпроси като ‘Ако ме възбуждат мъже без дори да знам, че са мъже, възможно ли е да съм обратен?’ без дори да осъзнават, че не в това е същността на проблема. А във факта, че някой произвежда на конвейер травестити и ги бута във филми, музикални клипове, телевизионни предавания и сериали като мерило за красота и сексапил. Помийни еврейски сериали като Girls по HBO с Лена Дънам са особено опасни. Лаконично наречен ‘Момичета’, сериалът сваля гарда на зрителя, който не би си и помислил, че едното от ‘момичетата’ е травестит. Иронично, травеститът е най-атрактивното, привлекателно, желано и женствено ‘момиче’ Марни Мари Майкълс. Жените в сериала са нарочно поставяни в ситуации, които ги разкриват в отвратителна светлина, с висящи тлъстини и разплути задници докато Марни е винаги представян от най-добър ъгъл. Дори най-привлекателната жена Джеса е грозна в сравнение с травестита, който всички възприемат като едно от момичетата. И това е съвсем целенасочено.

image image image
image Налагайки слаби скопени мъже като идеал за женска красота, се постигат два резултата: създават се нереалистични критерии за физическа форма, към които милиони млади жени се стремят, развивайки анорексия или булимия (защото колкото и да лишава от храна, женското тяло не може да изглежда като мъжкото такова) и се объркват милиони млади мъже, чиято психика ще бъде съсипана, когато разберат, че са били сексуално привлечени от други мъже несъзнателно. Съответно, създавайки тези предпоставки, много повече хора ще са по-склонни да приемат налагането на полигамен, бисексуален модел за нормален, при който всеки може да „експериментира“ с който пол пожелае без последствия. Което, разбира се, не е вярно, защото самите евреи признават, че няма нищо по-разкапващо за което и да е общество от моралната поквара.
image

Абсолютно по същия начин стоят нещата и в порното, където масово актрисите са всъщност актьори с липсващи атрибути. Но тъй като много малко мъже се концентрират върху обяснените по-горе вторични полови белези по обясними причини, е много по-лесно да минат незабелязано. Но какви реални измерения в здравословен план има този феномен? Нарастване на броя на млади жени правещи си лабиопластика, избелване на анус, пластични корекции като слагане на силиконови импланти и липосукция – всичките от които имащи сериозни последствия в дългосрочен план. И, разбира се, нека не забравяме утрояването на „превантивните“ операции срещу рак на гърдата и яйчниците след като Анджелина Джоли се „подложи“ на операция за „отстраняване“ на гърдите и яйчниците, за да „не развие рак“ – едно от най-малоумните и гениални в простотата си маркетингови кампании на индустрията, при което хиляди жени доброволно започнаха да се самоосакатяват.

image image
image

Разбира се, изправени пред перспективата да признаят, че една тежка, човекомелеща машина осакатява хора физически, психически, морално и духовно, за да (ни) ги налага като модел за красота и подражание – повечето хора ще отхвърлят категорично подобни „теории“. За тях ще е по-лесно да продължават да се прехласват по новите модни тенденции в прическите, маникюра, фитнес режима, косите и излъчването на модели, актриси, кралски особи и всякакви известни хора вместо да зададат няколко уместни, но неудобни въпроси: ‘Защо децата на Кейт Мидълтън изобщо не приличат на нея? Зашо Уилям и Хари изобщо не приличат на Даяна? Защо Принцеса Стефани от Монако изобщо не прилича на Грейс Кели? Защо „дъщерите“ на Мишел Обама изобщо не приличат на нея?’ – въпроси, които имат отговори единствено ако отворим очи за транссексуалната реалност, в която живеем.

Ако процесът на морално разлагане веднъж даде толкова добри резултати във Ваймарска Германия – защо е необходимо да се променя каквото и да било? В крайна сметка, „за да се поквари една нация ефективно, процесът на деградация трябва да е постоянен и незабележим“. Когато всички са твърде заети с измерване на културата си в брой партньори, нестандартни сексуални практики, приемане на педофилското педерастко съсловие и допускането му до децата (ни) и толерантност към всякакви етноси целящи унищожението на белите християнски народи – остава твърде малко време, за да видим това, което винаги е било пред очите ни.

Advertisements

 https://anonybulgaria.wordpress.com/2017/09/02/holywood/comment-page-1/#comment-12523




 







Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: koshava
Категория: Други
Прочетен: 1746558
Постинги: 1229
Коментари: 1512
Гласове: 1943
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031