2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. mamkamu
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Как възникна „най-престижната награда в света“
Нейният родоначалник е Алфред Нобел, роден през 1833 г. През 1842 г. баща му заминал за Петербург, където се занимавал с разработването на торпеда. През 1859 г. на това дело се отдал вторият му син – Лудвиг Нобел. Алфред Нобел, след като семейството фалирало, се заел с изучаването на взривни вещества. С една дума цялото семейство се занимавало с производството на оръжие.
През 1862 г. бил извършен първият опит с динамит и била подадена заявка за патентоването му. В Швеция Алберт Нобел отворил завода „Нитроглицерин“ и основал своята промишлена група за производство на взривни вещества. След това била създадена мрежа от заводи в Европа.
В заводите на семейство Нобел избухнали няколко взрива; в един от тях през 1864 г. загинал най-малкият брат на Алфред – Емил, и още няколко работници.
От производството на динамит, други взривни вещества и от разработването на нефтените полета в Баку, в които Алфред и неговите братя Лудвиг и Робърт имали много важна роля, семейството натрупало голямо състояние.
През 1880 г. се състоял публичният сблъсък между Д. И. Менделеев и Лудвиг Нобел, който бил собственик на механичен завод в Петербург и шеф на нефтеното „Дружество „Братя Нобел“ – голям производител на керосин в Русия. В това производство бензинът и тежките остатъци се смятали за безполезни и се изхвърляли. Менделеев предложил те да се превръщат в масла, които били няколко пъти по-скъпи от керосина. Това нанасяло удар по нефтената империя на Нобел.
В. И. Рогозин поддържал Менделеев в дискусията с Л. Нобел и в съответствие с препоръките на учения започнал напълно да преработва нефт в построения на Волга завод, получавайки от него освен керосин и смазочни масла с добро качество. Полемиката се водела във времето, когато Л. Нобел имал думата в назначаването на градоначалниците в Баку, което затруднявало работата на руските индустриалци.
Последните години в живота на Алфред Нобел били белязани от редица скандали. Един от патентите си за бездимния барут Нобел продал на Италия и правителството на Франция го обвинило в кражба и закрило лабораторията му. След това последвало участието на А. Нобел в неуспешния опит да бъде прокаран Панамският канал. Съвременниците го наричали „кървавия милионер“, „търговец на барутна смърт“, „динамитен крал“.
През 1888 г. в един френски вестник се появил погрешно некролог на А. Нобел. Вестникарите го сбъркали с брат му Лудвиг, който починал преди това. В некролога се порицавало изобретяването на динамита.
Смята се, че този факт довел Алфред Нобел до решението да учреди награда, за да не остане в съзнанието на човечеството като злодей.
През ноември 1895 г. той подписал завещанието си в Париж, според което голяма част от състоянието му от 31 милиона крони влизало във Фонда на Нобеловата награда. С неговия капитал се присъждала награда на онези, които са създали най-много полза за човечеството. Предвиждало се наградата да се дава в пет сфери: медицина, физика, химия, литература и миротворчество.
Дейността на Комитета по присъждането на наградата е пълна с несправедливост. Гениалният създател на Периодичната таблица – Менделеев, не е получил наградата. Ролята на руските и съветските учени, откакто съществува Нобеловата награда, целенасочено се принизява.
До 2009 г. са получили Нобеловата награда 19 души от Русия; за този период Щатите имат 304 лауреати, Великобритания – 114, Германия – 100, Франция – 54.
Нобелови лауреати от Русия са: два пъти И.П. Павлов, И.И. Мечников, Н.Н. Семьонов – химия, Б. Пастернак – литература, Л. Д.Ландау – физика, А.И. Солженицин – литература, А.Д. Сахаров – за мир, П.Л. Капица – физика, М. С. Горбачов – за мир, и др.
Присъждането на Нобеловата награда за руснаци имаше и има чисто политически, антируски или антисъветски характер. М. Горбачов, който е в основата на разрушаването на Съветския съюз, се лекува, храни и чете лекции на Запад. Борис Пастернак не получи Нобеловата награда за нелошите си стихотворения , а за посредствения антисъветски роман „Доктор Живаго“.
Великите Лев Толстой и А. Чехов не бяха удостоени с честта да получат Нобеловата награда, а Иван Бунин, който значително им отстъпва като талант, я получи, вероятно защото емигрира от Русия и заради това, че е масон.
Ярък пример за литературните предпочитания на Нобеловия комитет през 2004 г. е присъждането на наградата за литература на австрийската писателка Е. Елинек, която страда от наследствено разстройство на психиката. Нейното творчество според критици е смесица от порнография и садизъм.
През 2009 г. наградата за литература е присъдена на германската писателка Г. Мюлер, авторка на книгите „Горещият картоф е топла постеля“, „Жената живее в сноп от косми“ и др. Вероятно Нобеловата награда вече се присъжда за заслуги в дебилизирането на населението.
Защо броят на американците – носители на наградата, е най-голям? В чии ръце се намират американските пари?
За никого не е тайна, че финансовите организации в САЩ се намират в ръцете на евреи, затова е голям процентът на евреите сред американците нобелови лауреати.
Нобеловата награда се присъжда от 1901 г. За икономика – от 1969 г. В общия брой лауреати евреите са: по физика – 26%, по химия – 19%, по медицина и физиология – 29%, по икономика – 38%“.
Присъждането на Нобеловата награда на Айнщайн се обяснява с факта, че той е бил десетилетия наред важна фигура в ционисткото движение.
Традиционната дейност на Нобеловия комитет е раздаването на пари и слава на свои хора. В областта на екологията наградата получил бившият вицепрезидент на САЩ А. Гор и член на еврейската община в САЩ, и то не за друго, а заради един посредствен филм.
Върхът на цинизма в работата на Нобеловия комитет е присъждането на наградата за мир през 2008 г. на бившия президент на Финландия М. Ахтисари, който е автор на проекта за независимо Косово, което беше по-най бандитския начин откъснато от Сърбия.
Същото важи и за присъждането на наградата за мир на бившия американски президент Барак Обама.
Докторът на техническите науки Ф. Ф. Менде пише в статията си „Сбъркани ли са Нобеловите лауреати?“, присъждането на наградата осигуряват „групировки, наречени научни школи; в голямата си част те се състоят от посредствености, кариеристи и псевдоучени, които не представляват никаква научна ценност. Целите, които те преследват, е господстващо положение в дадения отрасъл от знания с цел достъп до материалните ресурси. В техните задачи влизат също борба с инакомислието, максимална консервация на съществуващото положение в науката и потискане на всякакви нови идеи, които могат да навредят на тяхното господстващо положение“.
„Типичен пример е групировката… на академик В. Л. Гинзбург… Тя контролира всичките основни научни издания по физика в Русия… В борбата за власт и пари групировки от този тип прибягват до най-унизителните методи…“
За мислещите хора думата „нобелов лауреат“ не звучи гордо, защото тя означава принадлежност към определен мафиотско-масонски клан, нищо повече.
Още един цитат от статията на Ф. Ф. Менде: „Присъждането на Нобеловата награда вкарва учения в редицата на почитаемите, обожествяваните и неприкосновените. Този процес на канонизация надмина дори църквата, където канонизират само след смъртта. Може ли да се смята, че съществуването на такова явление в науката, като присъждането на Нобеловата награда, й носи някаква полза? Мисля, че много хора ще се съгласят, че този процес е далеч от обективността и справедливостта…“
Дейността на Нобеловия комитет не само е несправедлива, но и опасна, защото той участва във формирането не просто на лъжеелит, който, прикривайки се с високото звание лауреат на „най-престижната награда“, заема високи места в ръководството на науката, икономиката и политиката.
Всевластието на Нобеловия клан доведе до това, че световната наука беше вкарана в криза, което се проявява със снижаване нивото и ефективността на научните изследвания, които често се движат по инерция, не реагират на бързо променящата се ситуация в света, не решават насъщните жизненоважни задачи на човечеството. В тези условия науката престана да изпълнява основната си функция – да осигури на човечеството правдиви знания за заобикалящия го свят.
Нобеловият клан задушава талантливите учени в науката. В тези условия кой ще спасява човечеството от икономическия колапс, от надигащата се екологична катастрофа?
В. И. Бояринцев, доктор на физико-математическите науки
А. Н. Самарин, кандидат на философските науки
Л.К. Фионова, доктор на физико-математическите науки
Росица Тодорова,Издателство “Распер”
Спинкай, спинкай Юнак Балкански…
ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ В СЛОВАКИЯ
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”