ВЛАКЪТ НА ЛУДИЯ ГЕНЕРАЛЬ

… светът – за едного обител, за другиго е гнил бардак,

глупак със генералски кител ни кара в българския влак,

той ближе задници на Запад, и задник на Москва върти,

а пътят все така е грапав! – навред пустинни пустоти,

сегиз-тогиз сълзици рони, за своя мил народ скърби! –

овчици в конските вагони – към Кайро и Абу Даби,

тъй напоително си лафи със джендър-пичовете в ЕС,

във родния ни наркотрафик омацан до уши с петмез,

и кой да му забие шута? – народът спи, доволен шерп,

с фалшиви гербери на скута ще си гласува пак за ГЕРБ,

не знам защо роди ме мама? – безкраен български карък,

оглеждам се – и изход няма! – от този омагьосан кръг,

не искам родната ми стряха – България! – да тъне в кал,

и нека – който ще, да маха след влак със луднал генерал.

Валери Станков

6 февруарий 2018 г.

гр. Варна, 10, 00 ч.

 

Ха-ха-ха! Добра поетична творба.

И самият професар Гиндев прави същата гпешка - психо-феноменологично ОПИСАНИЕ на ВИДИМОСТИТЕ на действителността, без прчините. А причините са ВЪНШНИ. И като казваме "народът спи", прехварляме вината от външния терминатор на собствения си народ. Авторът не иска това, но това прави.