2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Елизавета е ижорка. Тя учи на ижорски език всички желаещи чрез интернет. Снимка: Олег Скрипник
„И тогава в небето лети огнен черпак, който гребе от чуждото щастие“, с драматична интонация възкликва Никита – мъж с черна коса на трийсетина години, който е потомствен ижор. Чучелото на горския дух – кукла в ижорска народна носия, която е наблизо – смирено го слуша заедно с десетина ученици. Занятията на ижорския музей в село Вистино (на 104 км западно от Санкт Петербург) биха учудили доста един неподготвен човек.
Ижора е малоброен финско-угорски народ в Русия (общо в страната живеят 50 малки коренни народи, според официалното преброяване), който коренно населява балтийското крайбрежие. От някога могъщото племе, за чийто суров нрав през XII век е писал самият римски папа в своя була (няколко латински мисионери, опитали се да покръстят езичниците в своята вяра, били жестоко убити), сега са останали само няколкостотин души. Многобройните войни и политически трусове на най-новото време тласнали ижорската култура на крачка от изчезването.
При все това, ако решите да огорчите ижорите с разкази за тяхното бедствено положение, то те искрено ще се учудят. Ето защо.
Двуезичен указател в центъра на Вистино. Снимка: Олег Скрипник
Как изглежда селският живот
Вистино е де факто центърът на ижорската култура – чисто село с асфалтирани пътища. Спретнати селски къщи с прозорци, украсени с дърворезбовани рамки (наличники), малки овощни градини. Някои от къщите са с повече етажи, типично за градските постройки, а в двора имат дървени кладенци. „А само преди няколко години в селото нямаше нито една ограда“, въздъхва Зинаида, която живее тук от 1935 година.
Не е в традицията на ижорците да се ограждат един от друг, но близостта на голямо пристанище е повод да бъде повишена сигурността. Пък и някои куриозни случки (като историята за малък лос, опитомен от някой шегаджия и изпотъпкал десетки градини) също не са повод за радост. Тук не са редки и къде по-малко дружелюбни зверове: лисици, мечки и белки. Нека асфалтовият път да не вкарва в заблуда пристигащите тук – селото е заобиколено от гъста гора. Миналата година дори се наложило вестинци да грабнат оръжие и да повоюват с нагла глутница вълци, нападнали селото.
Между другото, рядко може да се види ижор с оръжие. Ижорците не са ловци. Затова пък риболовът винаги е бил тяхно основно занятие, почти свещенодействие. За морето сътворявали песни и предания. Жените плавали с лодки наравно с мъжете. Дори канелът (националният струнен инструмент), според легендата трябвало да успокоява със звуците си бушуващата Балтика.
Зинаида. Родена е в ижорско семейство. Като дете е преживяла войната, ужасите на германската окупация и концлагера. Дълго е работила като рибар и неведнъж е рискувала живота си при силни бури. Снимка: Олег Скрипник
Само че строителството по тези земи на голямото търговско пристанище Уст Луга сериозно затруднило плаването на малки лодки в залива.
„Вече две години няма кой да празнува Деня на рибаря. Замениха го с Деня на ижорската култура. А каква ти ижорска култура без рибари“, оплаква се една от бабите.
Неотдавна ижорските младежи започнали да се обединяват в рибарски кооперативи, което дава надежда, че този поминък ще се възроди. Сега повечето вистинци работят в пристанището и всички имат малки стопанства. В свободното си време ходят в клуба и на стадиона. По заветите на предците живее само 33-годишният рибар Алексей: изхранва семейството си с натурално стопанство, а от съвременна техника използва само мобилния телефон.
Култура и религия
Както гласи преданието, ижорът говори три пъти в живота си – крещи при раждането, казва „да“ на сватбата и охка преди смъртта. Това е затворен и вглъбен в себе си народ, който продължава до голяма степен да се придържа към езическата традиция.
„Дали вярваме в духове? Ние... не ги отричаме“, усмихва се Никита. „Нашият свещеник енергично се бори с това, но нима е толкова лесно да се откажеш от традицията?“
Никита. Овладял е до съвършенство ижорския език, който започва да учи, когато вече е възрастен. Сега учи децата си на ижорски език и работи като екскурзовод в музея. Пее във фолклорния ансамбъл. Снимка: Олег Скрипник
Този народ истински упорства в съхраняването на културното си наследство. Ентусиасти водят в Петербург курсове по ижорски език, а държавата помага с издаването на учебници и финансира единствения краеведски музей във Вистино, където ижорските ученици изучават родния си език.
В един ъгъл на музея има няколко гърнета, останали от детския майсторски клас по грънчарско изкуство. Тук се учат и да шият, да готвят, да правят дърворезба, да тъкат и дори да строят.
Дори сега, когато територията, на която живеят ижорци, се е ограничила до няколко села, старите обреди и предзнаменования продължават да играят важна роля. Местните жители били покръстени още през Средновековието, но езическите обичаи са силни и до днес. Елхата например се украсява за сватба. И по тази причина окачват елхата на тавана. В последния си път човек също е изпращан от елха – с елхови клонки постилат пътя до катафалката. Роднините на покойния пазят тези клонки 40 дни, а след това ги изгарят.
„Пишат, че сме почти асимилирани“, казва Елена Кострова, директор на музея. „[В действителност] ние не вадим на показ традициите си, това е прекалено лично нещо. От града, разбира се, човек няма да види това, трябва да поживее с нас по-дълго“.
bg.rbth.com/travel/2016/05/11/ne-otrichame-duhovete-kak-zhivee-malkiyat-narod-izhora_592021
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”