Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2016 13:23 - Мисли на Димитър Христов Чорбаджийски(1890-1967) с псевдоним ЧУДОМИР-Жената само когато я лае куче и минава мост над мътна река, не мисли за мъж.
Автор: koshava Категория: Забавление   
Прочетен: 1118 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ако животните имаха разум, те също биха вършили глупости като хората.
Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.
Всички мъже обичат да разправят спомени за войните, защото тогава може най-много да лъжат в своя полза.
Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.
Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час.
Дорде открият таланта, заприлича на кранта.
Дори и котките се облизват, кога ги похвалят.
Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.
Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.
Една мъка ще занеса със себе си на оня свят — не можах да разбера тук, на земята, кое е ново и кое старо изкуство.
Жената само когато я лае куче и минава мост над мътна река, не мисли за мъж.
За богатия и дявола вари каша, а за бедния и в кървавицата има кости.
За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.
Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.
Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.
Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.
Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.
Кучето обича господаря си, а котката неговата къща.
Където има брак без любов — там има и любов без брак.
Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.
Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.
Не гребенът реши главата, а времето.
Никой не е по-силен от слабостите си.
Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.
Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.
Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.
Обичай ближния си, но остави жена му на мира…
Писателят-хуморист често улеснява задачата на философа. Той спомага да разберем човешката природа по един приятен начин.
Покаянието на лицемера е също така лицемерие.
Прекалено дългата почивка е ръждясване.
Първата и най-лошата от всички измами е самоизмамата.
Той е добър човек за своето място, само че още не е изкопано.
Той повишава гласа си, вместо да засили доводите си.
Хуморът е двулик Янус, който с едното си лице се смее на плача на противоположното лице.
Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като се надсмиваме над себе си, да се взрем по-дълбоко в себе си.
Човек, който обича да преяжда, копае своя гроб със зъбите си.
Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили. 

Преди 115 години в с. Турия, Казанлъшко, се ражда Димитър Хаджихристов Чорбаджийски, известен на всички с псевдонима си

 ЧУДОМИР - автопортрет                                                    Веселин Стоянов
image

На вълни прииждат поколенията и всяко, като в цигански катун, освен новите си дрехи и прически, модерните си идеи и автомобили, мъкне в каруцата си и новите декори, сред които иска да живее. Идва поколението, оглежда се и казва: "Какви са тия вехтории тука бе, джанъм?...", след което започва да разчиства.
Така поколенията разчистиха Тачовата фурна, Безистена в центъра, издълбаха дълбока дупка на мястото на градинката на читалище "Искра", удариха ключовете на кръчми, дюкяни и бръснарници, които някога бяха скромните декори на живота, който пък техните баби и дядовци така сладко обичаха... Но такава е вечната пулсация на времето. Ще минат години, ще дойде ново поколение, ще стовари и то целия си катун от суперфризери, аудио и визуална техника, ще инсталира компютрите си, големи сателитни чинии ще се затъркалят и, преди да седне да засърба от тези чинии чорбицата на световната културна програма, новото поколение ще се огледа и още по-свирепо ще завика:"Какви са сега тука тия боклуци?..." и ще почне тутакси да разчиства.
image


Сигурно познанието за тази пулсация е накарало Чудомир с мъдра ирония да нарисува върху малка чамова дъска, която години висеше в музея, един първобитен човек. Задачата на дъсчицата беше проста. Тя трябваше да онагледява пред посетителите като как е изглеждал първобитният човек. Години по-късно случайно се взирах в чертите на този, облечен в кожи и грабнал тояга човек и изведнъж, по небесно навярно просветление, в татарските скули и ниското чело, в провисналите мустаци и страхотната вътрешна убеденост, че този свят е създаден за негова лична употреба, аз видях Нашенеца...
Не минаха и няколко десетки хиляди години и Нашенеца вече носеше калпаче и дисаги, а между зъбите му тропаше глинена луличка. Ако пък беше гражданин, Нашенеца играеше моникс и имаше платен членски внос в читалището "Искра". А Чудомир търпеливо се вглеждаше в него, защото самият Чудомир беше голям и мъдър библейски творец, за него самото време течеше по друг начин, в други измерения...
image


Приседнал в своята тясна работилничка за хора, примижал с едното око заради вечната цигара, Чудомир критично оглеждаше Нашенеца, пристъргваше го тук и там, дялваше някъде, където имаше да се дялне, поотупваше го и му слагаше в пояса една "риба-шаран" и го провождаше "по живо и по здраво" да се пилее по света и да се диви на човешките измислици. На друг пък един навличаше протрито сетренце и го определяше като самонадеян полуинтелигент. На трети мушваше скритом някоя златна махмудия в джоба и онзи тутакси ставаше най-сърдит лихварин, а пък, когато на самия Чудомир му беше весело, той съвсем набързо си издялкваше едно човече, слагаше му на масата две-три килца винце и онзи веднага се напиваше като пожарникар.
С ей-такива хора се пълнеше тезгяха на Чудомир и, когато дъските на рафтовете започваха да се огъват, той вземаше всеки екземпляр поотделно, оглеждаше го критично, погалваше го със своя божествен дух на Творец и му казваше:"Живей, плоди се и прочие..." След което го пускаше сред декорите на този град, декори, които той предвидливо беше заселил с подплашени слугинчета, подофицери и попове, защото, както е известно, те са една особена категория хора и тях той правеше от друго тесто.
image

Но народът, нали си е калпав, веднага хукваше по кръчми и политики, по вестници и депутатстване. Тогава Чудомир въздишаше, защото знаеше, че такава е човешката природа и, за да не му е съвсем самичко на човека, и, за да има известен ред и справедливост, сядаше и създаваше на селянина селянка, за да има кой да копае царевицата и да плеви бобените вейки. На полуинтелигента му създаваше полуинтелигентка, за да могат те двамата пък да дадат цял интелигент. А на лихваря му даде лихварка, за да се научи и той какво е да имаш да даваш... И понеже самият Чудомир обичаше винцето, смили се той над пияницата и му даде само лоша жена, вярно - лоша, но поне не му пиеше от виното...
image


И докато се оглеждаше по рафтовете, умореният Чудомир усети, че някой подсмърча до него. Това беше чиновникът, държавният чиновник, за когото нищо не беше останало от държавната трапеза. Вечно подсмърчаш, промърмори тогава Чудомир и той също надникна към държавната трапеза. От спасители на Отечеството и кора хляб не беше останала. Тогава Чудомир съвсем се умисли, а сетне, в миг на просветление и вдъхновение от самия Бог, взе, че венча бедния чиновник за самата Държава. Понеже не беше много редно да се сключва брак, бил той църковен или граждански, между един човек и Държавата, защото знаем, че това води до тоталитаризъм, Чудомир нарече невястата на чиновника "домакиня", нави и ролки на главата, наметна и един закърпен пеньоар, изправи я до портата и я остави да се бори с кризата като кълне по цял ден съседките и примамва чуждите кокошки да снасят яйца в нашите полози.
Така беше...
image

Като свърши тази работа Чудомир поизтръска скута си, в който бяха нападали изрезки и трески от мъжки и женски кройки, позасмя се леко и каза: "Ами това е..." Погледа още известно време произведенията и, подкачи ги от тук и там, откъсна някой провиснал конец, завърза по-здраво потурите на един, засука на друг мустака, избърса някоя сълза и като се засмя, рече: "Е, хайде сбогом..." така направи Чудомир и ни остави да се щураме сами в този свят, сякаш сме венчани за някаква щуравица...
Ей го на - търговките раждат търговчета, адвокатите раждат адвокати, те пък плодят малки адвокатчета, ветеринарните доктори раждат ветеринарни докторчета, пощальоните раждат пощальончета, депутатите раждат депутатчета, лихварките раждат лихварчета и само селяните раждат пак селянчета - получи се някакъв цикъл на повторяемост, даже самата полуителигенция взе да ражда все полуинтелигенти, макар че от две половини трябва да се ражда едно цяло, поне така е по света...
Само си мислим, че се променяме.
Пулсацията е на равни интервали, с равна сила и равен материал. Сигурно това е разбрал мъдрецът Чудомир, докато се е ровил в останките от декори на толкова цивилизации, преминали по нашите краища. Монети, грънци и гробници, все декор, който се променя - ние се различаваме от Нашенеца по това, че знем да си служим с "Изи микс", но той пък е по-мъдър от нас, защото е измислил колелото.
Знаел ги е тези неща Чудомир и затова ни е сътворил една вселена от хора, а декорите е оставил да си сменяме сами - според времето и вкуса си, според пиесата и автора, според режима на демокрация. На нас библейски мъдрият човек ни остави скромната роля на сценични работници. Е, някои може и да стигнат до миманса, други да се прокраднат до второстепенна роля, трети пък да ги номинират за престижни награди, но истината е една - всички се раждаме във второ действие.
Всичко това носи радост човеку, но Чудомир винаги ще ни гледа с окото на Майстора от работилницата, присвито от цигарения дим, критично ще ни престъргва от тук и там, а ние все ще се озъртаме, без да сме сигурни дали сме точно от тази пиеса и дали вече не ни сменят декоритеЕ
Той знаеше много - най-главната Метрополия е в душата на човека. Без нея всичко останало е безнадежно дълбока провинция.
Прочие, беше прав...

21.03.2005




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: koshava
Категория: Други
Прочетен: 1747492
Постинги: 1229
Коментари: 1512
Гласове: 1943
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031