на инат почти, останах до теб.

Пренебрегнах себе си и доброволно,

завих сърцето с черен креп!

Не ти се сърдя, по детски звучи,

но ми се ще да бъде другояче.

В погледа самоиронията да мълчи,

за мен да станеш приказно... Юначе!

За миг поне юздите ми да хванеш,

тъгата с дързост да възпреш.

В живота знай, се помни само,

рамото, на което смело се подпреш!

10.01.24г.