Кирил Философ и българската азбука

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.08.2022 23:50 - Един ползотворен ден

Автор: panazea Категория: Видео

Прочетен: 982 Коментари: 0 Гласове:

Няколко дена липсвах от вилата си и сега се разходих , за да огледам. На времето татко посадил една ранна круша и тя плаче , защото няма кой да събира. Отидох и събрах колкото можах. Направих от корите и семките компот , а от сърцевината - сладко. Излезнаха 5 бурканчета. Колкото толкова. Разходих се по двора. Закъсняли малинки дали плод и той изсъхнал на клончето. Няколко вишнички от младите фиданки , които ми е жал да отрежа и те решили да се отблагодарят. Водата е спаднала и много млади дървета са изсъхнали , та ги отрезах , за да ги разредя. Едното като се засилих да го огъна , се търкулнах по нанадолнището , но станах като куче и нищо ми нямаше. Разбрах , че по-полека с активността. Започнах да режа и скубя бурени , докато ми се разпадна хубавата градинска ножица от 100 години. Новите китайски не са хубави , но ще трябва да се задоволя с тях. На друга круша нещо шумолеше в клоните и гледам катеричката и тя събира круши , за да си ги суши за зимата. В небето си бърбореха лястовички. Сигурно се подготвяха за път. Няколко прекършени клона от другата зимна круша с неузрелите круши по нея , дали от бурята или от нечия чужда ръка. На пътя е слънце и камък се пука , а при мен в гората е прохладно и не се усеща. Моята внучка все ми казва: -Бабо , ще ми подариш ли твоята гора. Аз само се усмихвам и нищо не казвам. Имам трима внуци и искам заедно да тичат по баира , както съм тичала и аз на времето . Да се катерят по боровете и да се радват на простора! И да даде Господ заедно да живеят и да се разбират . Къщата е голяма и могат да се поберат всичките , заедно със семействата си . Нещо като последен спасителен пристан , когато светът стане толкова лош , че почваш да оценяваш , това което имаш. Така на времето моят прадядо е спасил всичките си 8 деца заедно със семействата им от бомбардировките в София. И макар да са останали бедни като църковни мишки , са останали живи , а други не са имали техния късмет , защото не са имали такъв предвидлив прадядо. И кръвта на моите прадядовци , всеки от които е направил чудеса за своето време и е отгледал голяма челяд, тази кръв вода не става и аз най-щастлива се чувствам като гледам как внуците растат и пълнят главичките си със знания , въпреки безпросветното време и изкривените човешки ценности! Това е здравият корен на живялите преди нас и оцеляли въпреки всичко ! Защото и тогава е имало дьонмета и мекерета , предатели и продажници , но дедите са успяли! Длъжни сме и ние да успеем и да предадем техния Завет! Панацея Sofia Ivanova -Хубава си, моя горо / You are beautiful, my forest https://www.youtube.com/watch?v=o0NJjhE9oqQ