2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
Пиер Брис, незабравим като Винету
Имаше време, когато „торент” беше непозната дума, а 3D – непонятно измерение. Имаше време, когато дъвките бяха само „Идеал”, а филиите само с лютеница. Имаше време, когато 40-годишните бяха деца и тогава всички гледаха:„Винету“ – за пръв път Българската национална телевизия го излъчва през 1983 г. Сериалът е копродукция между Франция, ФРГ и Швейцария, а в главната роля е френският актьор Пиер Брис (Pierre Brice).
Още след първата серия малките зрители са омагьосани от вожда на апачите и неговия другар Ташунко Сапа. Едва ли докато снима „Винету“, Пиер е предполагал колко български деца са страдали, ако режимът на тока съвпадне с излъчването на поредния епизод! Едва ли днешните 12-годишни може да си представят каква драма е да изпуснеш филма, защото тогава „свалянето на торенти” просто не е съществувало! Манията по Винету е пренесла в жертва перата на не един петел от бабиния двор, а тогавашните пътуващи стрелбища биват окупирани от феновете в мига, в който изложат плакати с образа на Брис.
Пиер Луи Льо Бри е роден през 1929 г. в аристократично френско семейство. Като юноша постъпва във военноморско училище, а по- късно и в школа за морски пехотинци. Там младият Пиер моделира тялото, по което милиони момичета въздишат, докато гледат „Винету“. Дори под униформата красотата на Брис не може да се скрие и негова фотография става корица на военно списание. Позирането явно му се услажда, защото, връщайки се в Париж, приема за своя фамилия звучното Брис и се втурва в ангажименти като модел и манекен. Докато се пробва в киното, Пиер недоумява защо режисьорите предпочитат онзи хилав, сладникав и отчайващо неопитен Ален Делон. Факт е обаче, че Франция се влюбва в своя Делон и синеокият печели битката за роли пред аристократа със сиви очи. За Брис не остава нищо друго, освен да се примири с второразредни персонажи или да потърси славата извън родината. Той избира второто, улеснен от друг негов талант – Пиер е полиглот и спокойно борави с испански, немски, италиански, румънски и английски. Така започва да се снима в чужбина и толкова задобрява, че бива отличен в Берлинския кинофестивал. На афтър партито Брис се среща с продуцента Хорст Вендландт, който открива в него необходимото излъчване за ролята на магнетичния и благороден индиански вожд. Първоначално Пиер не е възхитен от идеята – Карл Май му е непознат; смята светлите си очи за коз и не се вижда в образа на мургав червенокож; и освен това историите за индианци не са толкова популярни в Европа. Всичко обаче се променя, след като екранният Винету изчита романите на създателя си и през 1963 г. излиза „Съкровище в сребърното езеро”. Манията по Брис добива такива размери, че в Германия той става по-известен от „Бийтълс“, а индианците от племето уинебаго го припознават като един от тях, кръщавайки го Мъжът Дъга. И досега немците го смятат за свой актьор, а славата си Пиер обяснява така: „ След две пагубни войни Германия имаше нужда от положителен герой и аз станах негово превъплъщение.”
До последните си дни на белия свят (1929-2015г.) Брис е щастливо женен за Хеле Крекел и макар на преклонна възраст активно пише стихове, сценарии и участва в редица тв предавания. Пиер остава любим в сърцата на феновете и заради своята благотворителна дейност – през 1995 г. със собствени средства купува 35 тона хуманитарна помощ за босненците, а през 2007-а е награден с ордена на почетния легион за успехи в областта на културата. Обичан в Германия, Испания и Италия, но остава непознат в родината си.
А докато, гледайки „Винету“, момчетата сънуват как се бият с мечка гризли и редят скалпове под леглото си, момичетата въздишат по „принцесешките“ рокли, русите букли, короната, невидимото наметало и най-вече по вълшебния пръстен на принцеса Арабела.
Ако „Арабела“ беше създадена през 2015 г., би била наречена: „култова фентъзи поредица“. Но тъй като българчетата я гледаха след 1980 г., за тях това беше просто „любимото
Петер Длухи и Яна Нагиова в „Арабела“
филмче“, давано по телевизията и пожелавано хиляди пъти в „Милион и едно желания“.Арабела е приказна принцеса, която заедно със своята сестра Ксения и вълшебника Виго попада в света на хората. Тук тя се влюбва в студента Петер, но по следите й тръгва злият магьосник Румбурак.Той иска да се ожени за нея и да превземе приказното кралство. Така започва историята, създадена от чешкия режисьор и сценарист Вацлав Ворличек. Чехите го наричат „крал на комедията“, а актьорите, които подбира за филма, са познати в цяла Европа. Някои от тях родителите гледат в, но за малчугани „Болница на края на града“ или „Жената зад щанда“те са важни: Яна Нагиова като Арабела, Дагмар Патрасова – Ксения, Владимир Длухи – Петер, и Иржи Лабус – Румбурак. Образите, които изграждат, са живи и до днес в съзнанието на бившите тийнейджъри, а сериите на „Арабела“ са едни от най-„дърпаните“ в торент сайтовете. Това, разбира се, не носи финансови дивиденти на създателите, но пък нищо не може да замени пламъка в очите на децата на тогавашните деца, които остават като залепени за монитора, докато следят приключенията на принцесата и Румбурак.
Актьорът, изиграл злия магьосник, сега е на 65 години и продължава да се снима и да пише сценарии. Иржи Лабус участва и в продълженията на филма – „Румбурак“ през 1985 г. и „Арабела се завръща“ през 1993 г. В цялата поредица се снима и Дагмар Патрасова. Дъщеря на чешки филхармоници, Дагмар освен с актьорство се занимава и с музика. Образът на капризната Ксения впечатлява както децата, така и татковците им и Патрасова е предпочитана за роли на провокативни и фатални жени. Тя е омъжена, има син и дъщеря, а наред с актьорската си кариера развива семеен бизнес в център за детски забавления.
„Арабела“ обаче се оказва последната голяма роля за главната актриса Яна Нагиова. Донякъде поредицата добива такава популярност именно заради невинната красота и приказното излъчване на Яна. Това обяснява ниския рейтинг на третата част, където я заменя друга актриса. След „Арабела“ словачката Нагиова се развежда с чешкия си съпруг и се омъжва за немец. Тя се премества в Германия и има три деца. Преди две години Яна и Дагмар отново влизат в светските хроники, за съжаление по тъжен повод. Двете се събират заедно в Прага, за да почетат паметта на Петер Длухи, който умира от рак през 2010 г.
И докато „Винету“ и „Арабела“ пренасяха децата в измислен свят на приключения и приказки, друг сериал ги накара да се влюбят в реално време и да подсвиркват с незабравимия рефрен от „Синьо лято“.
Героите от „Синьо лято“.
Музиката към испанския сериал е дело на Кармело Бернаола (1929-2002 г.), режисьор е Антонио Мерсеро, който за своите герои избира децата аматьори: Пилар Торес като Беа, Кристина Торес – Деси, Хуан Хосе Артеро – Хави, Хосе Луис Фернандес – Панчо, Херардо Гаридо – Кике, Мигел Анхел Валеро – Пираня, Мигел Ховен – Тито.
Сериалът се снима от 1979 до 1981 г. в Нерха, малко градче до Малага, а действието се развива няколко години след гражданската война в Испания. Може би за това духът на лятото е толкова свободолюбив, а темите, които обсъждат старият моряк Чанкете, художничката Хулия и бандата хлапета, вълнуват и до днес. Първата любов, правото на развод, превръщането на момичето в жена, диалогът между поколенията, замърсяването на морето – няма как юношата в комунистическа България да остане равнодушен. „Синьо лято“ е хит и в Чехословакия, Югославия, Полша, Франция, Португалия и дори в Латинска Америка. В родната Нерха жителите кръщават улици на всеки един от героите, а паркът музей, посветен на сериала, е посещаван от хиляди туристи. Суматохата около филма е толкова убийствена, че някои от участниците не издържат и завинаги се скриват от светлината на прожекторите.
Най-пострадала от вниманието на жълтата преса е Пилар Торес. По време на снимките тя се влюбва в мъж от екипа и макар че по- късно се омъжва за него, папараците не спират да коментират забранената любов между 20-годишното момиче и по- възрастния оператор. Това завинаги отказва екранната Беа от киното и понастоящем е медицински работник заедно със сестра си – Кристина Торес.
Славата се отразява пагубно и на Хосе Луис Фернандес. След „Синьо лято“ Панчо и Хави правят музикален дует, който има краткотраен успех. По-късно Хосе се замесва в наркоафера и макар семейството му да твърди, че вече е чист, жълтата преса винаги има едно наум.
Малкият Тито остава в родната Нерха и работи като рецепционист в хотел. Той е женен, има дъщеричка. С приятеля си Пираня и досега поддържат здрава връзка въпреки сериозните ангажименти на Мигел Анхел Валеро. Дебеличкият Пираня сега е елегантен преподавател по биоинженерство в университета в Мадрид.
Екранният Кике след „Синьо лято“ се снима в няколко реклами, но по-късно се отдава на фотографията. Единственият от бандата хлапета, който продължава с успешната си актьорска кариера, е Хуан Хосе Артеро – Хави. Той прие да се снима в римейк на „Синьо лято“, посветен на 30-годишнината от създаването на сериала.
„Синьо лято“ насочи вниманието на юношите към сериозните теми, но един друг герой ги накара само да се смеят.
В началото на 90-те Канал 1 излъчва американския сериал „Алф“ и с това постави началото на алфотреската в България. Изразите: „майтап бе, Уили“ и „няма проблеми“ трайно навлизат в разговорния речник, а диетата „от всичко по много“ става нарицателна.
Гордън Шамуей е извънземното, което се сгромолясва в гаража на земляните семейство Танер. Интелектуалецът Уили го нарича Алф – съкратено от „алтернативна форма на живот“. Съществото от Мелмак променя завинаги не само живота на Уили, Кейт, Лин и Браян, но и представата на зрителите за извънземно.
Алф е създаден от Пол Фаско и е излъчван в над 80 страни.
Самият Фаско разработва механичната 90-сантиметрова кукла и озвучава своя герой. За сцените, в които Алф е показван в цял ръст, е ангажиран унгарският актьор джудже Мичу Месарос. За зрителите остава скрит тежкият снимачен процес, който често продължава над 18 часа и в който куклата е задвижвана от сложна платформа, управлявана от трима души. Все пак усилията си заслужават, защото рейтингът на първия сезон надминава и най-смелите очаквания на екипа.И до днес жълтата преса в САЩ се занимава с Макс Райт, изиграл Уили Танер. Тази роля му носи небивала популярност и скандално видео, в което прави секс с мъже и взема наркотици. Разводът на Макс е неизбежен, а общественото мнение му оказва натиск, за да признае открито своята хомосексуалност. Екранната половинка на Уили – Ан Шедеин, приключва с актьорската си кариера и с брака си малко след финала на „Алф“. В момента тя отглежда дъщеря си и дава уроци по актьорско майсторство. Сбогом на киното казват и децата на семейство Танер – Лин (Андреа Елсън) дълги години се бори с булимия, от която я спасяват съпругът й и появата на малката й дъщеричка, а Браян (Бенджи Грегъри) е стипендиант на Академията по изкуство в Сан Франциско и категорично отказва да се снима.
Може би от цялата фамилия единствено самият Алф ще се окаже отново на екран. В момента се подготвя пълнометражна версия, в която ще се използват актьорска игра и реалистична анимация.
huligankata.com/%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82/%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%82%D1%83-%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%B0%D0%BB%D1%84-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-80-%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5.html
Американски инвеститор: пряко участие на...
Чао, сестра ми
Поздрави!
Така беше.
Благодаря за споменчето.
Чу
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”