Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
03.02.2016 10:27 -
Българи срещу Рептили 1:0
Автор: koshava
Категория: Други
Прочетен: 879 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2016 10:53
Прочетен: 879 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 03.02.2016 10:53
Някога змейовете живеели по земята сред хората. Имали криле и дълги опашки и носели дрехи от блестящи люспи, които огрявали всичко наоколо като слънцето. Ходели дори по седенките и там се задявали с момите. Когато някоя хубава мома сядала до змей, тя му казвала:
— Юначе, прибери си опашката, че да не я настъпя!
Имало ли някъде война, змейовете ставали съвсем невидими и тръгвали да се бият. На която страна помагали, тя побеждавала. Хората обаче изнамерили барута и змейовете един по един се изгубили. Тогава по света се появили и умни и хитри люде, които се биели и побеждавали не със сила, а с ум и хитрина.
Само един змей останал да обикаля земята и да ходи сред хората. Веднъж последният змей срещнал един от тези умни и хитри хора — дядо Трак, и му казал:
— Побратиме, щом си толкова юнак, можеш ли да стиснеш желязото така, че да пусне вода? Аз мога!
— Добре де! — рекъл дядо Трак. — И аз мога.
Взели едно черясло[1]. Дядо Трак казал на змея да започне пръв. Стискал змеят черяслото, стискал го, ала колкото и да бил силен, ни капка вода не капвала. Тогава дядо Трак рекъл:
— Чакай сега и аз да го стисна!
И като хванал здраво черяслото, потекла бяла вода. Змеят много се зачудил. Той не видял, че хитрият старец имал в ръката си прясно сирене и затова от желязото потекла бяла вода.
Тръгнали двамата заедно на път. Вървели, вървели и стигнали до една натежала от плод череша. Змеят почнал да си къса череши и да ги яде, а дядо Трак не можел да ги достигне и само се въртял наоколо и гледал. Змеят привел високите клони на черешата, за да може и дядо Трак да си хапне от вкусните плодове. Ала щом се наял, змеят пуснал клоните, дядо Трак литнал и се намерил от другата страна на дървото.
— Какво правиш, побратиме? — попитал змеят.
— Прескочих черешата, за да хвана заека, който побягна ей натам.
А дядо Трак бил паднал в един трънак, откъдето изскочил заек и побягнал през глава из полето. Змеят пак повярвал на хитрия старец.
Последният змей и дядо Трак си починали и отново тръгнали на път. Вървели, що вървели, стигнали до една гъста гора. Змеят бил страшно изгладнял.
— Побратиме, хайде да заградим тази гора и да изловим всичко живо! — рекъл той.
— Дадено! — съгласил се старецът.
Змеят взел да носи големи пънове и да прави ограда, а дядо Трак само запълвал с малки чуканчета дупките, които оставали между пъновете. Змеят заградил цялата гора, а хитрият дядо Трак запушил дупките.
Щом всичко било готово, змеят влязъл в гората и се хванал да лови зайци, сърни, вълци, лисици, мечки и диви кози и да ги трупа накуп. По някое време се огледал за дядо Трак, не го видял и почнал да го вика. Викал, викал и след малко чул в далечината гласа на стареца. Докато змеят кладял огън под един голям явор, дядо Трак пристигнал гордо с две малки сврачета в пазвата си:
— Виж, побратиме, аз ловя хвъркати! Не е юначество да ловиш онова, което ходи по земята, ами това, което лети! — казал човекът.
Змеят се запретнал да дере животните, а на дядо Трак рекъл:
— Ти пък иди да донесеш вода, побратиме!
Дядо Трак тръгнал за вода. Напълнил един казан, опитал се да го повдигне, но не успял. Зачудил се дядо Трак какво да стори. И решил да направи вадичка от извора надолу към огъня.
Змеят чакал, чакал, пък му додеяло и тръгнал да търси дядо Трак. Стигнал до извора и видял, че дядо Трак човърка с клечка земята, за да прекара водата до огъня.
— Помислих си, че един казан няма да стигне, и затова исках да докарам повече вода — рекъл старецът.
Змеят нарамил пълния казан и тръгнал към огъня, а дядо Трак вървял след него с ръце в джобовете.
Двамата сварили и опекли всички заловени животни и седнали да се нахранят. Змеят започнал да яде змейски, юнашки, дядото пък вземал голям къс месо и щом се заглеждал нанякъде змеят, той го хвърлял през рамо и взимал друг къс.
Заситили се змеят и дядо Трак. Започнало да се мръква и змеят поканил дядо Трак да нощува у тях.
Отишли те в къщата на змея. Змейовата майка постлала на госта да спи в пруста. Щом човекът си легнал, змеят разправил на старата змеица за своите преживявания с дядо Трак.
— Тоя човек е по юнак от мене! — рекъл й той.
— Ами що не вземеш да го убиеш, додето спи? — посъветвала го змейовата майка.
— Тъй и ще сторя — зарадвал се змеят.
Хитрият старец обаче чул целия разговор. Натрупал в постелята си камъни, покрил ги със завивката и се скрил.
През нощта змеят взел най-тежкия си боздуган и отишъл в пруста. Приближил се до постелята на дядо Трак и заудрял с все сила. Удрял, удрял, докато всички камъни станали на прах. След това рекъл на майка си:
— Майко, този човек наистина е по юнак от мен! Като го удрях, той искри изпускаше!
А дядо Трак стоял и слушал на външната врата. На сутринта змеят излязъл от стаята си и що да види — дядо Трак жив и здрав лежал в постелята си.
— Добро утро, побратиме! — казал човекът.
— Ти откъде дойде? Аз нощес нали те убих? — зачудил се змеят.
— Мене никой на този свят не може да ме убие, защото съм кален — рекъл дядо Трак.
— Като е така, хайде да калиш и моя син! — казала змейовата майка.
— Да го каля, ама ще може ли да изтърпи? — попитал дядо Трак.
— Ще изтърпя всичко, само и само да стана като тебе и никой никога да не може да ме убие!
— Добре тогава! Напълнете два големи казана с вода, сложете ги на огъня да кипне водата и ми дайте най-голямата бъчва.
Взела старата змеица два големи казана, а когато водата завряла, донесли на госта една бъчва. Той рекъл:
— Влез сега в бъчвата, побратиме!
Змеят на драго сърце влязъл. Дядо Трак запушил бъчвата с канелката и излял врялата вода и от двата казана отгоре му. Змеят взел да се гърчи и надал страшен вик, но старата змеица му рекла:
— Търпи, синко, търпи! Трябва добре да се калиш!
Дядо Трак затворил бъчвата и отгоре и казал:
— Нека стои така до вечерта и тогава ще го извадим!
И лукавият старец си отишъл. Змейовата майка чакала ли, чакала той да се върне, за да отворят бъчвата, и щом се стъмнило, не издържала и сама я отворила — и що да види — змеят станал на пихтия.
Така бил погубен и последният змей на света. Оттогава те изчезнали и нито един от тях не се е появявал сред хората. Може и да ги има някъде, но са се скрили много надалече и хората не могат нито да ги срещнат, нито да ги видят.
Бележки
[1] Дебело желязо, с което се чукат сол, пипер, жито. — Б.пр. ↑
Край
http://chitanka.info/book/5768-bylgarski-narodni-vylshebni-prikazki
— Юначе, прибери си опашката, че да не я настъпя!
Имало ли някъде война, змейовете ставали съвсем невидими и тръгвали да се бият. На която страна помагали, тя побеждавала. Хората обаче изнамерили барута и змейовете един по един се изгубили. Тогава по света се появили и умни и хитри люде, които се биели и побеждавали не със сила, а с ум и хитрина.
Само един змей останал да обикаля земята и да ходи сред хората. Веднъж последният змей срещнал един от тези умни и хитри хора — дядо Трак, и му казал:
— Побратиме, щом си толкова юнак, можеш ли да стиснеш желязото така, че да пусне вода? Аз мога!
— Добре де! — рекъл дядо Трак. — И аз мога.
Взели едно черясло[1]. Дядо Трак казал на змея да започне пръв. Стискал змеят черяслото, стискал го, ала колкото и да бил силен, ни капка вода не капвала. Тогава дядо Трак рекъл:
— Чакай сега и аз да го стисна!
И като хванал здраво черяслото, потекла бяла вода. Змеят много се зачудил. Той не видял, че хитрият старец имал в ръката си прясно сирене и затова от желязото потекла бяла вода.
Тръгнали двамата заедно на път. Вървели, вървели и стигнали до една натежала от плод череша. Змеят почнал да си къса череши и да ги яде, а дядо Трак не можел да ги достигне и само се въртял наоколо и гледал. Змеят привел високите клони на черешата, за да може и дядо Трак да си хапне от вкусните плодове. Ала щом се наял, змеят пуснал клоните, дядо Трак литнал и се намерил от другата страна на дървото.
— Какво правиш, побратиме? — попитал змеят.
— Прескочих черешата, за да хвана заека, който побягна ей натам.
А дядо Трак бил паднал в един трънак, откъдето изскочил заек и побягнал през глава из полето. Змеят пак повярвал на хитрия старец.
Последният змей и дядо Трак си починали и отново тръгнали на път. Вървели, що вървели, стигнали до една гъста гора. Змеят бил страшно изгладнял.
— Побратиме, хайде да заградим тази гора и да изловим всичко живо! — рекъл той.
— Дадено! — съгласил се старецът.
Змеят взел да носи големи пънове и да прави ограда, а дядо Трак само запълвал с малки чуканчета дупките, които оставали между пъновете. Змеят заградил цялата гора, а хитрият дядо Трак запушил дупките.
Щом всичко било готово, змеят влязъл в гората и се хванал да лови зайци, сърни, вълци, лисици, мечки и диви кози и да ги трупа накуп. По някое време се огледал за дядо Трак, не го видял и почнал да го вика. Викал, викал и след малко чул в далечината гласа на стареца. Докато змеят кладял огън под един голям явор, дядо Трак пристигнал гордо с две малки сврачета в пазвата си:
— Виж, побратиме, аз ловя хвъркати! Не е юначество да ловиш онова, което ходи по земята, ами това, което лети! — казал човекът.
Змеят се запретнал да дере животните, а на дядо Трак рекъл:
— Ти пък иди да донесеш вода, побратиме!
Дядо Трак тръгнал за вода. Напълнил един казан, опитал се да го повдигне, но не успял. Зачудил се дядо Трак какво да стори. И решил да направи вадичка от извора надолу към огъня.
Змеят чакал, чакал, пък му додеяло и тръгнал да търси дядо Трак. Стигнал до извора и видял, че дядо Трак човърка с клечка земята, за да прекара водата до огъня.
— Помислих си, че един казан няма да стигне, и затова исках да докарам повече вода — рекъл старецът.
Змеят нарамил пълния казан и тръгнал към огъня, а дядо Трак вървял след него с ръце в джобовете.
Двамата сварили и опекли всички заловени животни и седнали да се нахранят. Змеят започнал да яде змейски, юнашки, дядото пък вземал голям къс месо и щом се заглеждал нанякъде змеят, той го хвърлял през рамо и взимал друг къс.
Заситили се змеят и дядо Трак. Започнало да се мръква и змеят поканил дядо Трак да нощува у тях.
Отишли те в къщата на змея. Змейовата майка постлала на госта да спи в пруста. Щом човекът си легнал, змеят разправил на старата змеица за своите преживявания с дядо Трак.
— Тоя човек е по юнак от мене! — рекъл й той.
— Ами що не вземеш да го убиеш, додето спи? — посъветвала го змейовата майка.
— Тъй и ще сторя — зарадвал се змеят.
Хитрият старец обаче чул целия разговор. Натрупал в постелята си камъни, покрил ги със завивката и се скрил.
През нощта змеят взел най-тежкия си боздуган и отишъл в пруста. Приближил се до постелята на дядо Трак и заудрял с все сила. Удрял, удрял, докато всички камъни станали на прах. След това рекъл на майка си:
— Майко, този човек наистина е по юнак от мен! Като го удрях, той искри изпускаше!
А дядо Трак стоял и слушал на външната врата. На сутринта змеят излязъл от стаята си и що да види — дядо Трак жив и здрав лежал в постелята си.
— Добро утро, побратиме! — казал човекът.
— Ти откъде дойде? Аз нощес нали те убих? — зачудил се змеят.
— Мене никой на този свят не може да ме убие, защото съм кален — рекъл дядо Трак.
— Като е така, хайде да калиш и моя син! — казала змейовата майка.
— Да го каля, ама ще може ли да изтърпи? — попитал дядо Трак.
— Ще изтърпя всичко, само и само да стана като тебе и никой никога да не може да ме убие!
— Добре тогава! Напълнете два големи казана с вода, сложете ги на огъня да кипне водата и ми дайте най-голямата бъчва.
Взела старата змеица два големи казана, а когато водата завряла, донесли на госта една бъчва. Той рекъл:
— Влез сега в бъчвата, побратиме!
Змеят на драго сърце влязъл. Дядо Трак запушил бъчвата с канелката и излял врялата вода и от двата казана отгоре му. Змеят взел да се гърчи и надал страшен вик, но старата змеица му рекла:
— Търпи, синко, търпи! Трябва добре да се калиш!
Дядо Трак затворил бъчвата и отгоре и казал:
— Нека стои така до вечерта и тогава ще го извадим!
И лукавият старец си отишъл. Змейовата майка чакала ли, чакала той да се върне, за да отворят бъчвата, и щом се стъмнило, не издържала и сама я отворила — и що да види — змеят станал на пихтия.
Така бил погубен и последният змей на света. Оттогава те изчезнали и нито един от тях не се е появявал сред хората. Може и да ги има някъде, но са се скрили много надалече и хората не могат нито да ги срещнат, нито да ги видят.
Бележки
[1] Дебело желязо, с което се чукат сол, пипер, жито. — Б.пр. ↑
Край
http://chitanka.info/book/5768-bylgarski-narodni-vylshebni-prikazki
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Не мога да простя! Никога!
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”