Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
05.02.2016 15:45 -
Аааа и тоа сме го прецакали добре.
В едно село живял стар и много беден човек. Той нищичко си нямал и като умрял, оставил на единствения си син само едно повесмо.
Взел синът повесмото и тръгнал с него да си изкарва прехраната. По пътя се скъсали вървите на цървулите му. Извадил той повесмото и започнал да усуква връв. Усуквал и вървял, усуквал и вървял, и така стигнал до една много голяма река. Видял, че не може да я премине, и се спрял на брега да помисли какво да прави. Изведнъж от водата изскочило малко дяволче и го попитало:
— Какво правиш?
— Усуквам връв, не виждаш ли? — отвърнал бедният момък.
— А защо ти е тази връв? — рекло дяволчето.
— Да вържа реката!
— Да я вържеш? Защо да я връзваш? — зачудило се дяволчето.
— За да си я занеса у дома!
Дяволчето се гмурнало дълбоко във водата и отишло при баща си — стария куц дявол.
— Тате, един човек горе на брега усуква връв. Иска да върже реката и да си я занесе вкъщи!
— О, сигурно някой дявол, наш враг, го е накарал да направи това! — рекъл старият дявол. — А ние къде ще живеем? Аз съм вече много стар и без един крак, моето момче, затова тичай при този човек горе и му кажи, че искаш да се преборите — който победи, той ще вземе реката. Ти ще го надвиеш, аз знам, и няма да му позволим да ни отнеме реката!
— Добре! Ще направя всичко, което ми казваш, тате! — и дяволчето отново изскочило над водата.
— Ей, ела тука! Искам да ти кажа нещо! — рекло то.
— Какво? — попитал беднякът.
— Човече, ще вържеш реката и ще си я занесеш вкъщи само ако ме надвиеш!
— Добре! — отвърнал момъкът. — Съгласен съм, ще се преборим, ама ако дойдеш в моето село.
— Ще дойда — съгласило се малкото дяволче.
И дяволчето тръгнало. А той го завел в пещерата на един много страшен змей.
— Ти си дете на дявола, а аз съм голям човек. Затова те водя тук, при моето дете, при моя син, за да се преборите вие двамата, а аз ще ви гледам.
Изведнъж със силен трясък се задал змеят — очите му били огнени, а устата му бълвала пламъци. Дяволчето много се изплашило и избягало. Човекът се скрил от змея, а после пак отишъл на реката.
Малкото дяволче изтичало при баща си и рекло:
— Тате, страх ме е и не смея да си меря силите с този човек! Той има син, уж дете като мене, ама когато се зададе, гората започна да се превива и да искрят светлини.
Старият дявол много се зачудил, но казал на сина си:
— Тичай тогава при човека, моето момче, и поискай да хвърляте ябълки. Ти ще хвърлиш ябълката по-далеч и той няма да върже реката и да си я занесе вкъщи.
Дяволчето взело две ябълки и изскочило с един мехур над водата. А човекът седял и предял връвта.
— Ей, защо предеш тази връв?
— Ами да е по-здрава — отговорил беднякът.
— А защо ти е здрава връв?
— Да не се скъса, когато нося реката.
— Ще си я занесеш, ако хвърлиш по-надалеч от мен ей тази ябълка — казало дяволчето.
— Добре! Първо ти хвърляй!
Дяволчето хвърлило ябълката и тя паднала чак на другия бряг на реката. Човекът се направил, че хвърля другата ябълка, и бързо-бързо я скрил в джоба си.
— Видя ли, че хвърлих ябълката по-далеч от теб. Твоята ябълка се виждаше накъде лети и къде падна, а моята нито се видя накъде лети, нито къде падна.
Дяволчето се засрамило и веднага се потопило във водата. Отишло пак при стария дявол и рекло:
— Тате, този човек ме победи. Той хвърли ябълката си по-далеч от моята — не се виждаше нито накъде лети, нито къде падна.
— Наистина ли? — попитал старият дявол.
— Да, тате, и сега ще завърже реката и ще си я занесе у дома.
— Трябва да го помоля да не прави това — рекъл бащата. — Този човек ще ни остави без река, а ако е дявол, може и нас да отнесе.
Грабнал си старият дявол патерицата и — куцук-куцук — излязъл над водата. Човекът тъкмо се бил навел да си връзва вървите на цървулите.
— Защо връзваш реката? — попитал го дяволът.
— Да си я нося вкъщи! — отговорил човекът.
— Ама тя си е наша. Ние живеем в нея. Без дом ли ще останем?
— Ако живеете в тази река, ще бъдете мои роби — казал бедният човек.
Старият дявол дълго му се молел, а човекът се правел, че не го чува.
— Остави ни реката! Ще ти дадем една торба злато!
— Аз не съм за една торба злато. Хич няма да си правя труда да я нося.
— Две ще ти дадем и ще ти помогнем да си ги занесеш вкъщи.
Беднякът си замълчал и дяволът мигом се изгубил във водата. След малко изнесъл две големи торби, догоре пълни със злато.
Човекът си тръгнал, а дяволът след него едва-едва мъкнел торбите. Наближили селото. Старият дявол се изморил и седнал да си почине. А беднякът се замислил: „Ако го заведа у дома, ще разбере къде живея. Утре ще събере всички дяволи и ще дойдат да ми вземат златото.“ Зачудил се човекът как и този път да измами дявола и тутакси му хрумнало нещо. Навел се той над дявола, разперил пръсти и взел да го измерва колко е висок от здравия крак до главата.
— Защо ме мериш? — попитал старият дявол.
— Покрих си къщата с дяволски кожи, но ми трябва още малко, та си правя сметката дали твоята ще ми стигне.
Казал това беднякът, легнал и се престорил, че заспива, изморен от дългия път. Дяволът грабнал патерицата си и хукнал да бяга. А бедният човек отнесъл златото у дома си и станал богат.
Край
Взел синът повесмото и тръгнал с него да си изкарва прехраната. По пътя се скъсали вървите на цървулите му. Извадил той повесмото и започнал да усуква връв. Усуквал и вървял, усуквал и вървял, и така стигнал до една много голяма река. Видял, че не може да я премине, и се спрял на брега да помисли какво да прави. Изведнъж от водата изскочило малко дяволче и го попитало:
— Какво правиш?
— Усуквам връв, не виждаш ли? — отвърнал бедният момък.
— А защо ти е тази връв? — рекло дяволчето.
— Да вържа реката!
— Да я вържеш? Защо да я връзваш? — зачудило се дяволчето.
— За да си я занеса у дома!
Дяволчето се гмурнало дълбоко във водата и отишло при баща си — стария куц дявол.
— Тате, един човек горе на брега усуква връв. Иска да върже реката и да си я занесе вкъщи!
— О, сигурно някой дявол, наш враг, го е накарал да направи това! — рекъл старият дявол. — А ние къде ще живеем? Аз съм вече много стар и без един крак, моето момче, затова тичай при този човек горе и му кажи, че искаш да се преборите — който победи, той ще вземе реката. Ти ще го надвиеш, аз знам, и няма да му позволим да ни отнеме реката!
— Добре! Ще направя всичко, което ми казваш, тате! — и дяволчето отново изскочило над водата.
— Ей, ела тука! Искам да ти кажа нещо! — рекло то.
— Какво? — попитал беднякът.
— Човече, ще вържеш реката и ще си я занесеш вкъщи само ако ме надвиеш!
— Добре! — отвърнал момъкът. — Съгласен съм, ще се преборим, ама ако дойдеш в моето село.
— Ще дойда — съгласило се малкото дяволче.
И дяволчето тръгнало. А той го завел в пещерата на един много страшен змей.
— Ти си дете на дявола, а аз съм голям човек. Затова те водя тук, при моето дете, при моя син, за да се преборите вие двамата, а аз ще ви гледам.
Изведнъж със силен трясък се задал змеят — очите му били огнени, а устата му бълвала пламъци. Дяволчето много се изплашило и избягало. Човекът се скрил от змея, а после пак отишъл на реката.
Малкото дяволче изтичало при баща си и рекло:
— Тате, страх ме е и не смея да си меря силите с този човек! Той има син, уж дете като мене, ама когато се зададе, гората започна да се превива и да искрят светлини.
Старият дявол много се зачудил, но казал на сина си:
— Тичай тогава при човека, моето момче, и поискай да хвърляте ябълки. Ти ще хвърлиш ябълката по-далеч и той няма да върже реката и да си я занесе вкъщи.
Дяволчето взело две ябълки и изскочило с един мехур над водата. А човекът седял и предял връвта.
— Ей, защо предеш тази връв?
— Ами да е по-здрава — отговорил беднякът.
— А защо ти е здрава връв?
— Да не се скъса, когато нося реката.
— Ще си я занесеш, ако хвърлиш по-надалеч от мен ей тази ябълка — казало дяволчето.
— Добре! Първо ти хвърляй!
Дяволчето хвърлило ябълката и тя паднала чак на другия бряг на реката. Човекът се направил, че хвърля другата ябълка, и бързо-бързо я скрил в джоба си.
— Видя ли, че хвърлих ябълката по-далеч от теб. Твоята ябълка се виждаше накъде лети и къде падна, а моята нито се видя накъде лети, нито къде падна.
Дяволчето се засрамило и веднага се потопило във водата. Отишло пак при стария дявол и рекло:
— Тате, този човек ме победи. Той хвърли ябълката си по-далеч от моята — не се виждаше нито накъде лети, нито къде падна.
— Наистина ли? — попитал старият дявол.
— Да, тате, и сега ще завърже реката и ще си я занесе у дома.
— Трябва да го помоля да не прави това — рекъл бащата. — Този човек ще ни остави без река, а ако е дявол, може и нас да отнесе.
Грабнал си старият дявол патерицата и — куцук-куцук — излязъл над водата. Човекът тъкмо се бил навел да си връзва вървите на цървулите.
— Защо връзваш реката? — попитал го дяволът.
— Да си я нося вкъщи! — отговорил човекът.
— Ама тя си е наша. Ние живеем в нея. Без дом ли ще останем?
— Ако живеете в тази река, ще бъдете мои роби — казал бедният човек.
Старият дявол дълго му се молел, а човекът се правел, че не го чува.
— Остави ни реката! Ще ти дадем една торба злато!
— Аз не съм за една торба злато. Хич няма да си правя труда да я нося.
— Две ще ти дадем и ще ти помогнем да си ги занесеш вкъщи.
Беднякът си замълчал и дяволът мигом се изгубил във водата. След малко изнесъл две големи торби, догоре пълни със злато.
Човекът си тръгнал, а дяволът след него едва-едва мъкнел торбите. Наближили селото. Старият дявол се изморил и седнал да си почине. А беднякът се замислил: „Ако го заведа у дома, ще разбере къде живея. Утре ще събере всички дяволи и ще дойдат да ми вземат златото.“ Зачудил се човекът как и този път да измами дявола и тутакси му хрумнало нещо. Навел се той над дявола, разперил пръсти и взел да го измерва колко е висок от здравия крак до главата.
— Защо ме мериш? — попитал старият дявол.
— Покрих си къщата с дяволски кожи, но ми трябва още малко, та си правя сметката дали твоята ще ми стигне.
Казал това беднякът, легнал и се престорил, че заспива, изморен от дългия път. Дяволът грабнал патерицата си и хукнал да бяга. А бедният човек отнесъл златото у дома си и станал богат.
Край
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Не мога да простя! Никога!
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”