ЖУРНАЛИСТА ТОДОР СТЕФАНОВ: Добро утро! Децата ви са изроди! Ние все още се правим, че не знаем какво се случва в българското училище

Добро утро!  Видяхте ли последното видео в интернет. Там вашата дъщеря беше бита и съблечена гола от вашите дъщери. На улицата. Ама на вас не ви пука. Това не е ваша работа. Това е работа на учителите. Те са виновни. Те не са възпитали вашите деца. Имам новина. Реалността в света на вашите деца е гадна. Ама вие не го знаете. Вие се кефите, че вашите деца са тия дето бият и ви е срам, че децата ви са насилвани. А трябва да е обратно.

Истината е, че реалността  в родното училище има и ужасна страна.

Тя е реалност на насилие, ужас и тормоз. С интернет тази реалност вече става публична. Вие виждате примери за това унижение, но се успокоявате, че това става с другите деца и си казвате, че това не може да стане с вашето.

Имам новина. То става и с вашето.  Мисля си, че вие подозирате за това, ама не искате да го приемете.

Имам въпрос. Защо след този случай всички говориха за насиленото момиче, а никой не говори за насилниците?

Отговорът е прост. Защото ние сме свикнали да защитаваме насилниците. Самите учители ги защитават. Но те не са виновни за това. Те работят в система, в която им се плаща за бройка ученици. Те вече не са просветители, а гледачи на добитък.

За тях е важно да имат повече овце, защото с тях идват повече пари. И една овца да бъде загубена, те губят пари. За това и насилниците се толерират . Но ние не можем да виним учителите.

И те имат деца. И тези деца искат да ядат сладолед и да играят на Айфон. Системата е такава, че учителите трябва да избират между честта и хляба.

 

 

Аз и вие знаем, че хлябът винаги е по-голям от честта.

Самият аз като журналист съм виждал как момче пребива друго момче в училище. И този побой не беше просто в стаята. Той беше публичен. Битото момче беше разнасяно из цялото училище, за да могат всички да видят, че го бият. Какво се случи с побойника ли? Ами, смъмриха го малко и обясниха, че пролетта не е време за изключване от училище. И така си беше. С други думи, той разбра, че насилието е безнаказано, а битото момче разбра, че е обречено да е жертва.

 

 

Ние несъзнателно учим децата си, че насилникът винаги има право, а жертвата трябва да бъде мачкана. За нас това, което се случва в училище е детска работа. Голяма работа! Закачат се там, посбили се малко. К’во толкова? 

Имам новина. В училищата ние отглеждаме емоционални изроди и емоционални  инвалиди.

Сигурно се чудите, защо дъщеря ви харесва мутри и защо се кефи като я удря. Ами, защото така сте я научили. Несъзнателно, разбира се. Само че тя в училище е видяла, как насилниците може да са тъпи, ама винаги им се разминава.

Как те винаги имат право. И свикват с идеята, че насилникът е  готин и почват да си мечтаят за него. Вие разбирате това, чак когато те почнат да се прибират у дома с насинени лица.

Вие сте родители, обаче ви е срам, когато детето ви е тормозено. Срам ви е, защото това значи, че то е слабо.  То обаче не е виновно, че е по-срамежливо или че не си пада по спорта и не помпа мускули.

Вие обаче се гордеете, когато детето ви е насилник, защото това значи, че е силно.

Кефите се, че дъщерите ви са слаби и красиви и тормозят дебеланите и грозните зубърки. В същото време ви е срам, че дъщерите ви са дебели и когато ги тормозят им се карате да отслабнат.

Лошото е, че момичетата вече са по-големи агресори и от момчетата. Тези, които са красиви, мачкат по-безличните. Така се появяват дълбоко потиснати жени, вярващи, че не стават за нищо и готови да се хвърлят на врата на всеки изрод, за да си повярват,  че са желани. В същото време се появяват момчета, които като мъже не смеят да заговорят жени, защото с години им е било втълпявано, че никой не ги харесва.

 

 

Имам и още новини.

Не очаквайте другите деца да защитят вашето. Училищният тормоз се характеризира с буквално мафиотски методи. Много деца не се страхуват толкова, че ще ги набие насилника, а се страхуват от неговите приятели. Те са заплашвани, че ако се обадят, други насилници ще ги засекат някъде по улиците и ще ги набият.  В същото време те виждат как насилниците са безнаказани. Има едни педагогически съветници, които по-скоро замазват проблемите, вместо да ги решават. Затова и в края на деня децата защитават насилника и мачкат още повече жертвата.  Тях просто ги е страх. Само че това не го знаете. Учителите го знаят, обаче им е удобно да не го виждат. На тях дори им е удобно да изключат жертвата, защото в повечето случаи насилниците са повече.

А това значи повече пари.

Ние учим децата си да стават насилници. В последния случай с тормозеното момиче, вероятно директорът на нейното училище с трепереща ръка ще подпише заповедта за изключване на насилничките, изчисляващ колко пари ще загуби училището.

 

 

Но той не е виновен за това. Виновни са тези, които създадоха тази абсурдна система.

Виновни сте и вие, защото не искате да знаете. В един репортаж родителите на тормозеното момиче завиха, че то се готви да се върне на училище.

Абе тия хора не разбират ли, че дъщеря им е претърпяла върховно унижение. Те не разбират ли, че дъщеря им ще трябва да го измива. Може да й се наложи да го измие, като си легне с някой, който да я защитава.

Някакъв момък заяви, че подобна гавра не се случвала за първи път на момичето.  Само че никой не е знаел.

Да ви светна. Дъщерите ви правят секс на по 14 години не защото са влюбени, а по-скоро защото някой ги тормози. Кара ги да се чувстват аутсайдери. И за да не са аутсайдери, си разтварят краката, най-често пред някой насилник.

 

 

Накрая момичетата се бият за насилника, защото която е с него, е силна.

В такъв свят живеят вашите деца. Но вие не искате да го знаете. Дано не го научите в социалните мрежи. Ние трябва да научим децата си, че насилието се наказва, а не да ги пазим от наказание, оправдавайки своята незаинтересованост. Ние не  бива се срамуваме от това, че тормозят децата ни, а трябва да ги разберем и да им покажем, че има справедливост.


прес.bg/%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE-%D1%83%D1%82%D1%80%D0%BE/

 

Как разбра авторът, че аз съм дивак, който "се кефи" ако неговото дете бие и "не му пука", за другите деца, и смята, че "възпитанието е работа на училището"? Как разбра, че ако не аз, то ние, т.е. българите, сме такива диваци?
Авторът не знае ли кво има в интернет (освен ТВ новините)? Аз да му кажа.
Дъщеря ми работи до изнемога и е в постоянен стрес, защото всяка седмица уволняват някой колега. Синът й често "се забавлява " сам с телефона. Улавям го, че гледа два "филма": Двама души без край бият, душат и давят трети, без думи и друга фабула. В друг "филм" ДЕЦА се бият по същия начин. Видя ли авторът, как у нас шизофреник рита възрастна жена ПО СЪЩИЯ НАЧИН по който в Германия нашия циганин ритна румънската проститутка? Харесало му е на болния...