Освобождението на България от Руско робство

* Здравеопазването се комерсиализира и паралелно се влошава, изхождайки от фактора средна продължителност на живота, която в началото на 1970-те години се равнява на средните нива за Европейския съюз. През 1990-те продължителността на живота рязко спада и е много по-ниска от тази в ЕС и източно европейските страни от ЕС. Само за период от 15 години, средната продължителност на живота на българите спада със 7-8 години.

След анексирането на България от Евросъюза и особено след отпадане ограниченията за работа на българи в Западна Европа, голяма част от българските лекари се устройват на Запад като санитари, а останалите лекари в България работят на 2-3 места едновременно.

Но продължителността на живота рязко спада не само заради влошаване на здравеопазването и социално-битовите условия. Драстично се увличава и употребата на наркотици - според фондация "Friedrich Ebert", броят на наркоманите в България след 1990 г. се увеличава 1357 пъти.

В края на 1990-те България отделя 2,5% от държавния бюджет за здравеопазване. За сравнение - Куба отделя 10-12% от бюджета си за здравеопазване.

Според световната здравна организация за 1997 година България се нарежда на 92 място по резултати на лечението, и на 102 място, когато се включат фактори като ефективност на разходите и качество на образованието.

Доказано е, че средната продължителност на живота на населението спада с 5 до 10 години, в държавите които се ползват от "услугите" на Международния Валутен Фонд, което може да се сравни с последствията от окупация през време на война.

При пазарната икономика не пазара се настройва според нуждите на здравеопазването, а здравеопазването се настройва според нуждите на пазара.

Според ,"института за неолиберална икономика" пардон "института за пазарна икономика" и Ричард Ран обаче, продължителността на живота на българите скоро щяла да достигне 120 години и затова трябвало да се вдигне възрастта за пенсиониране (предаване по БНТ от 28.05.2010). А ООН през май 2013 год. препоръчва на гладуващите по света, да ядат буболечки.
Разликата между паразитите и Запада е,
че паразитите не убеждават гостоприемниците
си, че ще живеят 120 години.

* Броят на психичните заболявания се увеличава драстично - само до 2003 година в болниците са регистрирани 800 000 приема на хора с психични проблеми. Още в древността е било известно, че бедните боледуват два пъти по-често от богатите.

Въпреки това, ендогенните психични заболявания в България, на глава от население са по-малко, от колкото в Западна Европа.

Например в Германия психичните заболявания след 1990 год. са зачестили два-пъти. Но въпреки масовата безработица в източно-германските републики, психичните заболявания в бившето ГДР са мо-малко, от колкото в западните германски републики.

Характерно за българите е, че в условията на турбокапитализъм, голяма част от населението развива маниакалност. Маниакалните личности се десенсибилизират към проблемите на другите. Поведението им е безсрамно, егоистично и некритично.

Маниите при българите се простират от разкази за ходене на почивка в чужбина и познанства с проминентни личности от политиката и шоу-бизнеса, до грандиозни планове за инвестиране в недвижимост и дори закупуване на хотели и фабрики на Запад.

Маниакалността при българите се е превърнала в стеротип. От сутрин до вечер българските средства за масова (дез)информация повтарят до втръсване имената на знаменитости и цените на стоките, които употребявали. От сутрин до вечер българите повтарят видяното по телевизията.

Ако някой каже например, че си е купил обувки на разпродажба, става посмешище. Общоприетият стандарт е да разказваш, че ризата на гърба ти струва 15 000 долара и че боята за коса, която употребяваш, струва 500 долара. Маниакалността и деменцията при българите се тематизира във филма "Мисия Лондон" от 2010 година.

* Броят на сърдечноболните. По данни на доц. Йото Йотов, завеждащ отделение в Първа кардиологична клиника на МБАЛ "Св. Марина" във Варна, страдащите от сърдечна недостатъчност са се удвоили в периода 2003-2013 год. Главно вследствие исхемична болест, клапни пороци, но и при нелекувана хипертония.
Голяма част от населението нямат здравни осигуровки, посещават лекар само в краен случай и разбират, че имат сърдечна недостатъчност случайно, след прегледи при други специалисти, които ги насочват към кардиолог.

* Жилищни проблеми.
Според Минчо Бенов, ръководител на фондация "Хабитат България", в България има феномен "бедни собственици на жилища". "У нас само 69% от жилищата се обитават само от 1 семейство. Има около 130.000 жилища, където има по трима и повече обитатели в една стая, 55.000 жилища с четирима и повече обитатели в една стая."

Според проучвания на лидера на Зелената партия Александър Каракачанов и бившия независим депутат Минчо Христов, "през 2012 година принудителните продажби на имоти са 36.000. Т.е. 36.000 семейства са изхвърлени от домовете им, защото не могат да си плащат вноските".

Това ще рече, че около 120.000 българи са останали на улицата. Според Минчо Христов, числото на оставените без дом българи за година се е увеличило близо 5 пъти от 2009 г. насам, като общото число на изхвърлените на улицата между 2009 и 2013 г., е 300.000 души.

"[...]запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сиротна вдовица
и как теглят без дом дечица![...]"
Христо Ботев

http://www.aliceswonderland.eu/Alice-market-economy5-bg.html