Почивните бази и станции на властта са тъмна Индия – не се знае кой лапа и пие в тях, но сметката я плащаме всички ние.

Необходима е незабавна тяхна приватизация!

7 лв. и 50 стотинки на вечер в активния морски туристически сезон е цената на нощувка на служител от МВР в комплекса на ведомството – “Лазур” в Несебър. И в другите бази на МВР цените са подобни.  В друго ведомство – това на регионалното развитие цените са още по-ниски – само петарка на човек!

Има и по-високи цени. Например може да почивате в стая с изглед към морето в комплекса АДИС – “Холидей ин” край “Ривиерата” във Варна за 52 лв. – с включен в цената пълен пансион, ДДС, туристическа такса, паркинг място. На върха по скъпотия е резиденция “Евсиновград” – 180 лв. Обаче в активния сезон тя е резервирана за най-висшите представители на най-висшите власти у нас, а както знаем, за част от тях почивката е напълно безплатна, ако ще цената да е и 10 000 лв. на нощ.

Разбира се, почивките в по-луксозните станции на властта ще са възможни на такива цени само ако сте служител на съответното МВР – вътрешно или външно, или ако се уредите като външен турист, понеже имате свой човек в администрацията.

Тези и др. факти са отбелязани в доклада на експертна група на Световната банка по проект, финансиран от ЕС – №BG05SFOP001-2.001-0009.  Той разглежда дейността на 160 такива обекти със социални и/или представителни функции.

Няма да представям целия доклад (186 стр.). Но ще отбележа, че според него загубите от оперативната дейност на базите на властта са 22 милиона лева годишно.  Ще отбележа, че експертите са нямали достъп до значима част от необходимата им информация.

Ще акцентирам на отбелязаното в доклада (цитат): “10. Обектите с представителни и социални функции на централната администрация не са длъжни да изготвят подробни отчети на разходите и отчитат само оперативния си излишък или генерираните загуби.”

Аууу!  Явно тези обекти не са в България, а в някаква “Марсиания”, щом за тях не само българските закони и счетоводни правила, но и общоприетите в света не важат.

Факт!  Все пак всеки такъв Доклад е и компромис с властта, затова не в основния текст, а на стр. 22 под линия е записано, че (цитат):  “Обектите, които не са търговски дружества не са длъжни да прилагат стандартните счетоводни правила на туристическия сектор, а счетоводни процедури, които водят до изкривена картина на тяхното финансово изпълнение.”

И т.н., и т.н., и т.н.

Пародоксът е, че в условията на нещо като полудив капитализъм у нас за определени категории служители продължава да съществува социализмът.  И макар че докладът констатира ( отново под линия), че “почивните станции са инструменти за прилагане на марксисткото трудово законодателство”, той не отива по-нататък от тази бележка.

Затова аз не споделям философията му.  В условията на капитализъм – па бил той дори и скандинавска социалдемокрация, властта НЯМА МЯСТО В ТУРИСТИЧЕСКАТА ИНДУСТРИЯ!  ВЪОБЩЕ НЯМА! НИКАКВО!  Иначе си имаме социализъм, но за избраници в условията на капитализъм. А популярно казано – тази държавна политика с тези почивни бази е тарикатлък на гърба на всички нас!

Единствената свястна препоръка, която обаче липса в Доклада, е НЕЗАБАВНО ДА СЕ ПРИВАТИЗИРАТ ТЕЗИ ПОЧИВНИ СТАНЦИИ, В КОИТО НЕ СЕ ЗНАЕ КОЙ ПИЕ, НО МУ ПЛАЩА ЦЯЛОТО ОБЩЕСТВО.  И в разпореждане на властта да останат само няколкото представителни обекти!

Изненадан съм, че екипът на Световната банка не е препоръчал това дори в някоя бележка най-отдолу, под черта на някоя от страниците на четивото.  Явно натискът върху него е бил голям, да не кажа брутален.

Григор Лилов, Фейсбук