Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04 08:25 - Априлско въстание през 1876г.
Автор: koshava Категория: История   
Прочетен: 475 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Априлско въстание през 1876г.

Априлското въстание от 1876 година е масово въоръжено въстание на българите в Османската империя.

Избухва преждевременно на 20 април по стар стил в Копривщица и е организирано от Гюргевския революционен комитет . Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия.

Подготовка

Според изработения от Гюргевския революционен комитет план българските земи са разделени на 5 революционни окръга (като в 5-тия организацията е твърде слаба):

  • Търновски – с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов с помощници Христо Караминков (Бунито) , Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев;
  • Сливенски – главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Стоил войвода и Георги Обретенов;
  • Врачански – главен апостол е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков;
  • Пловдивски – главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски, по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов;
  • Софийски – на практика само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Никола Славков.
image

Знамето на панагюрските въстаници с лозунга „Свобода или смьрть“

Избухване

Въстанието е подготвено в разстояние на едва 1 – 2 месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни активисти на БРЦК, то не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи.

Единствено в IV окръг под ръководсвото на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание. Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието – Ненко Терзийски от Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

image

Калъчевият мост в Копривщица. Там е даден първият изстрел по време на Априлското въстание

Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

Ход на въстанието Първи революционен окръг

На 16 май от Румъния преминава чета от 20 души начело с войводата Таньо Стоянов Куртев. До село Хайдар четата се сблъсква с турски войски и башибозук и води първото си сражение. На 27 май се води бой близо до село Априлово. През нощта при проливен дъжд четата пробива обкръжението и се измъква на височината Куштепе, където е застигната от потеря и разбита.

В резултат провеждането на въстанието е осуетено от започналите масови арести и репресии. На 26 април са арестувани и по-късно обесени Георги Измирлиев и Иван Панов. Стефан Стамболов научава за провалите, но нито отменя въстанието, нито го оглавява. Някои от ръководителите се опитват да следват първоначалния общ план, който е повече четнически, а не масово въставане на цели селища, както се е замисляло в Гюргево и е осъществено само в IV рев. окръг. Самият Стамболов се скрива неизвестно къде и оставя въстанието в своя окръг на собствената му съдба. След три месеца той, се появява в Румъния и започва отново да агитира за незабавно подготвяне на следващо въстание в България.

На 29 април в селата западно от Търново сформират голяма чета (200 души) – четата на поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков – Бунито. Четата се отправя през нощта към Габрово и на 29 април достига Дряновския манастир. Манастирът е обкръжен от близо 10000 души редовна войска и башибузуци под командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена. На 7 май през нощта въстаниците правят опит за пробив, при който загиват по-голямата част от тях. Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието.

От Габрово и околните села е сформирана чета от около 400 души с войвода Цанко Дюстабанов. Четата се придвижва на запад и се включва в бойните действия в помощ на въстаналите села между Габрово и Троян. На 9 май четата е разгромена и оцелелите четници отстъпват в Балкана. На 11 май четата е окончателно разгромена след тежък ръкопашен бой под връх Марагидик. Цанко Дюстабанов е заловен и по-късно обесен в Търново. Трявна и околните села на 5 май образуват чета от 80 души с войвода Христо Патрев. След няколко сражения на 8 май води битка с редовна войска и е разбита. Селата между Троян и Габрово въстават масово и образуват свободна въстаническа територия. В продължение на близо две седмици въстаниците яростно отбраняват планинските боази водещи към селата, а след това и селата Батошево, Кръвеник, Ново село и събраните в тях жители на околните въстанали села и махали и са разбити след тежки сражения. В борбата им се притичва на помощ Габровската чета и една малка чета от Троян начело с Иван Книговезеца.

Втори революционен окръг

В Сливенския революционен окръг подготовката за въстание е слаба и е възприета четническа тактика.

На 3 май е сформирана чета комитетски дейци от Ямбол и Сливен начело със Стоил войвода. Начело на четата стоял военен съвет в състав Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и Георги Дражев. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов. На 7 май четата се насочва към селата Нейково и Жеравна които въстават и много селяни се присъединяват към четата (около 73 души). Завалява дъжд, който през нощта преминава в сняг, което подпомага потерите тръгнали след четата. На 9 май се води бой с потеря и редовна войска близо до Раково. На 10 май Стоил войвода с 11 души четници води тежък бой с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода Вратник. На 12 май в областта Сатмачешма – четата е обкръжена и заловена. След неравен ръкопашен бой Стоил войвода е съсечен, главата му набучена на кол и откарана заедно с другите въстаници в Сливен.

На 8 май в гората в Ягач до Чирпан е образувана малка чета от комитетски дейци под командването на Георги Тумбев, която се насочва към Средногорието, но почти веднага е разбита след сражение с турците.

Трети революционен окръг

Въстанието не избухва във Врачанско поради големия брой турски войски, съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия, и малодушието на местните комитетски дейци.

Действия по места

При започването на сръбско-турската война през юни избухва въстание във Видинско – в селата Ново село, Флорентин, Гъмзово и др. Въстаниците масово участват в четите на Михаил Никифоров, Станко Ангелов, Михаил Тепавски, Гено Михов и др. и дават много жертви, особено при боевете около Ново Село. Жителите на 18 села напускат родните си места и бягат в Сърбия и Румъния.

На 12 юни 1876 година част от четниците на Филип Тотю се отделят в нова чета и под командването на войводата Сидер Грънчаров навлизат в България по билото на Стара планина с цел да се присъединят към предполагаемото въстание. След многобройни сражения и последните групи четници окончателно са разбити в Троянския балкан.

Чета на Христо Ботев

БРЦК подготвя в Румъния чета, оглавена от Христо Ботев, чиято цел е да подпомогне въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността и наброява 205 души. За военен ръководител е определен Никола Войновски, който е имал чин подпоручик от руската армия. Знаменосец – Никола Симов-Коруто. Ботев се е погрижил чрез Димитър Горов да извести телеграфически френски и швейцарски вестник за българското въстание и за преминаването на въоръжен отряд от българи, които отиват да се бият за свободата на родината си.

На 17 май 1876 г. четниците превземат командването на парахода „Радецки“ и го заставят да спре до българския бряг при село Козлодуй, където слизат и параходът отплава без проблеми. С бърз преход се отправят към Враца, като до вечерта достигат до с. Бутан. Въпреки умората четата продължава марша и през нощта и до сутринта достига до моста около с. Оходен. След кратка почивка продължават към с. Баница, но там са пресрещнати от башибозук и черкези. Поради това четата се оттегля към височината Милин камък. Завързва се сражение в което към 14 ч. се присъединяват и пристигналите от Враца две роти редовни войски с две оръдия.

През нощта четата пробива обръча и до сутринта на 1 юни достига Веслец. Тук четата си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е състояло. Ръководството решава да се оттегли към Балкана. Следващата цел на четата е Косталевският мост, където според плана е трябвало да се съберат въстаниците от Долна и Горна Кремена и съседните села.

Призори четата достига района на връх Таушаница. Тук ги нападат два табура пехота, артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези. Съотношението на силите е около 10:1 в полза на турците. Ето защо четата се отправя към връх Вола и заема отбрана по височините Камарата, Купен и Околчица. През целия ден неколкократно са отбити атаките на противника. Вечерта боят затихнал и Христо Ботев заедно с щаба се събират около една скала, за да решат действията на четата за следващия ден. В това време с единичен изстрел е убит войводата.

Войновски е избран за негов заместник. Под негово ръководство четата води бой в района на село Лютиброд. Преследвана от потери четата на Войновски се добира чак до Троянския балкан. На 13 юли и в района на с. Шипково е разбита окончателно.





Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: koshava
Категория: Други
Прочетен: 581294
Постинги: 981
Коментари: 713
Гласове: 1079
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930