Първата работа на Плевнелиев като президент беше да обещае на БАН допълнително 14 милиона лева.

***
Като стана дума за Преходниците, се сетих за мръсотиите напоследък около кандидатурата на Ирина Бокова.
Твърди се, че Стефан Тафров – посланикът ни в ООН – й правел някакви номера.
Външният министър Митов веднага го защити – а той обичайно си мълчи, дори да зачертаят България от картата на света.
Тафров е известен преходник.
Навремето Плевнелиев се видя с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и ни дари с една от типичните си главоблъсканици.
Шефът на ООН бил похвалил българите, които работят за организацията – генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, бившия външен министър Николай Младенов, който сега се старае като специален пратеник на ООН за Ирак, и въпросният посланик Стефан Тафров.
„Генералният секретар познава всеки един от българите – сподели тогава Плевнелиев с медиите. – И каза за тях: „Да, вие сте били активист по човешките права, заклет демократ; да, вие сте били министър, много талантлив; а вие сте президент, който много уважавам, затова ви каня да бъдете шести в списъка на говорещите, което е наистина голяма чест за България“.
Това го казва Плевнелиев с голямата чест.

***
Бан познавал тримата българи, които работили за ООН – Бокова, Младенов и Тафров, и не спестил похвалите си за тях.
Обаче в похвалите си споменава само двама от тримата.
Единият бил активист по човешките права и заклет демократ. Кой е той?
А другият от похвалените бил министър, много талантлив.
От тия тримата нито един не е бил никакъв активист, а пък на човешките права – съвсем.
Единият беше дребен плъх, който се подвизаваше във вестник – въпросният Тафров.
Другият – Младенов – беше добре охранено от Държавна сигурност червено сладурче, което се оказа сетне розово копеленце – в хубавия смисъл на думата, по-корав ренегат дори от Павлик Морозов.

***
А истината за „заклетите ни демократи“, за които говори г-н Бан, е, че 99 на сто се събудиха такива едва на 11 ноември 1989-а.
Такъв екземпляр е и Тафров, когото проф. Филип Панайотов коткаше в чудесния си вестник „АБВ“.
Той си беше едно кротко глухарче, което вятърът на „промените“ довя на сцената.
Един от полусуровите гевреци на „демокрацията“, напълно подходящ да извърти някаква интрига на Бокова.
Хванали са го със смъкнати гащи – не му е за първи път – но той упорито отрича.

***
Как сладко мистифицират миналото на тия хора!
Прехода направи от тях нещо, което и те не са сънували.
„Активист на човешки права“ – само един идиот може да нарече така дребната писарушка Тафров.
Мехурът на лъжите на Преходниците е стигнал чак до г-н Бан, ако той, разбира се, изобщо си дава сметка, какви ги говори.
Но пък и какво да каже на Плевнелиев – когато нашият човек има таланта да превръща във водевил всяко нещо, до което се допре.

***
И Кунева може да даде добър пример в процеса на декомунизация – като прокара една тангента от правия път на комунизма до една кривина в собствената си семейна история.
Интересно, след като и тя толкова настоява да се изучават престъпленията на комунизма, дали ще поиска в съответния учебник да намери място и жестокото потушаване на стачката на пловдивските тютюноработниците след Девети септември.
Твърди се, че роля в този подвиг има и човек, чийто име тя носеше известно време. Дали е вярно това?
Поне в този случай, Кунева не бива да се доверява на измекярите – в хубавия смисъл на думата.

***
Между другото, колкото повече ровичкат из учебниците и изхвърлят или редуцират творби на Ботев, толкова по-пищни стават възстановките на исторически събития – например, походът на Ботевата чета.
Накрая ще припознаят с указ на Плевнелиев някой самодеец-актьор, който играе несръчно ролята на поета, за самия Ботев.
Луда държава – в хубавия смисъл на думата.

***
А пък пак Плевнелиев – в хубавия смисъл на думата – който също се беше помъкнал към Околчица, каза, че през последните години тия походи ставали все по-многолюдни.
Този човек сякаш се е пръкнал на 10 ноември 1989 година.

***
Както казва Светлана Алексеевич в „Време секъндхенд“, битката е ясна: тя е между онези, които са си хвърлили комунистическите партийни книжки в четвъртък – и ония, които са ги хвърлили в петък.

***
Възхитително е нахалството на хора като „Госпожа Затвори Централа“.
Кунева гледа на вас като на идиоти.
И знае, че вие сте наясно с това.
Но си продължава с брюкселските плетки.
Ако дори един-единствен учител измежду тия 12 хиляди е повярвал на Кунева, със сигурност са му направили лоботомия, преди да влезе в зала „Армеец“.

***
Наскоро споменах за друг напън от реформата на Кунева.
Вече щели да наемат писатели, които да създават специални текстове за изпита на седмокласниците за гимназиите – и да разкарват от тях всички неразбираеми думи.
Тази година се оказало, че малките главанаци вече не знаели, какво означава думата/обръщението „другарю“.
Скоро всички обаче ще са наясно, какво означава „измекяр“ – в хубавия смисъл на думата.

***
/Вестник „Уикенд“, със съкращения/

***

Кеворк Кеворкян, Фейсбук