Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
26.01.2018 07:28 -
В глутницата никой не храни умиращите Липсата на палиативни грижи за терминално болните е последният стадий на оскотяването
В глутницата никой не храни умиращите
Липсата на палиативни грижи за терминално болните е последният стадий на оскотяването.
По повод решението на Върховния административен съд за отмяна на лимитите на болниците за 2015 г., спуснати от здравната каса в нескопосан, но сравнително ефективен начин да спазва що-годе бюджета си, бившият здравен министър Петър Москов коментира: "Болниците в България се управляват по търговския закон. Тоест един съдия има всичкото основание на света да гледа на една болница както на един магазин за гащи. И доколкото ние сме съгласни, че в този магазин държавни регулации и лимитации не може да има, то и съдилищата превеждат този текст от търговския закон и върху болниците".И още: когато наскоро начело на голяма държавна онкологична болница дошъл нов директор, той събрал работещите и освен останалите си идеи им поръчал да се държат любезно с пациентите и да им се усмихват. При рак пласебото не работи, но при рак психологическата подкрепа е от особено голямо значение. "За 800 лв. заплата няма как да стане", му отвърнали от залата. В частните болници обаче се усмихват, затова и имат все повече пациенти, объркани, уплашени и незнаещи какво се случва след няколко курса химиотерапия в държавните. Да, държавните болници са мощен източник на пациенти/клиенти на частните болници, защото упорито и може би умишлено държат пациентите си в пълно неведение какво се случва с тях и болестта им. Провеждат строго клиничната част от лечението по правилата, но пациентът няма как да го знае, защото няма кой да му го обясни. И естествено след няколко месеца започва да търси алтернатива, защото не вярва, че го лекуват правилно. Отива в частната болница, където правят същото, но му говорят и му се усмихват, а към здравната каса отчитат значително по-скъпи лекарства.
Адът съвсем не започва в края, когато около 18 000 души годишно в България стигнат до терминално състояние. Започва още с поставянето на диагнозата
и държането на болния в тотална несигурност, без обяснения какво му се влива, защо, какъв вид е ракът му, какви са прогнозите, с липсата на възможност да попиташ когото и да било. Отношението дори не е грубо, то е никакво - като към бъдещ труп. При хората с по-лош късмет и по-лоша прогноза постепенно става по-зле - размотаване за кръвопреливане, търсене на дарители, понякога дори отказ да се изпишат безплатни болкоуспокояващи. На гърба им се вършат всякакви цигании - болният се води в болницата за вливания, но всъщност си е вкъщи, когато не му се обадят на пожар да се върне в болничното си легло, защото се очаква проверка на здравната каса; трябва да му се направи скенер, за което лежи цели 4 дни, или пък обратното - не му го правят в болницата и го оставят да обикаля по поликлиники и лаборатории и да се моли да го снимат. Малко преди края, когато болният е с изядени от метастазите органи и кости, може да му предложат и възстановителна операция - например на гръбначния стълб, за която се плащат хиляди левове за консумативи. Хора, които едва ходят, със силни болки, обикалят по цял ден в опит да получат нещо, което по всяка хуманна логика би трябвало да им се предоставя там, където се лекуват, и с нула усилия.
Но най-бруталното е оставено за последните дни. Умират вкъщи, в адска болка, докато дни наред едва си поемат дъх, отвъд достойнството, скотски, а справянето с цялата агония е оставено на близките им. Когато роднините в паниката си започнат да звънят на спешна помощ и болниците, им се отговаря:
"Не сме длъжни да го приемем"
И това е така е от години.
40 болници и диспансери са приели и правили химиотерапия на близо 32 000 души у нас през 2017 г., за което са получили 327 милиона лева. Годишно смъртността от ракови заболявания в България е около 18 000 души. Едва 2000 от тях лежат в болница или хоспис по пътеката за палиативни грижи, т.е. получават специализирани грижи за хора в терминално състояние. За останалите 16 000 никой не се е почувствал длъжен. Потресаваща е и разликата - в провинцията, в диспансерите във Враца, Варна, Русе, Бургас, Благоевград и Шумен, приемат терминални пациенти. В София и Пловдив, където са най-големите клиники, откъдето минават най-много пациенти и се изписват най-скъпите лекарства - не.
Не че е толкова съществено, но доводът, че здравната каса плаща малко - само 51 лв. за ден и парите не стигат дори да се покрият разходите за пациента, явно не важи във Враца, където 404 души са получили човешко отношение и достоен край. Но е водещ за София, където 15 болници са осигурили палиативна пътека за 17 души от над 10-те хиляди, приети за химиотерапия. Болници, които получават по 15 000 лв. за пациент за лекарства, дори нямат хоспис или отделение, където да приемат същия пациент, когато е в терминално състояние.
Въпросът не е само в пари, липсата им, правила, институции и вършат ли си или не работата. Всичко това съставлява само част от факторите, довели ни до завършената дехуманизация, до пълното оскотяване. Проблемът е във всички нас, които - очевидно, събрани по неволя накуп на една територия, не умеем и не желаем да се държим като общество. Не просто всеки един гражданин на България позволява това да се случва и безучастно живее в глутницата, където слабите и умиращите са нежелани. Почти няма човек в България, който да не е минал през този ад, да не е наблюдавал агонията на терминално болни близки. И да го е приел до някаква степен за нормално, а след погребението да е забравил и продължил напред.
Янина Здравкова
http://www.segabg.com/article.php?id=890615
Липсата на палиативни грижи за терминално болните е последният стадий на оскотяването.
По повод решението на Върховния административен съд за отмяна на лимитите на болниците за 2015 г., спуснати от здравната каса в нескопосан, но сравнително ефективен начин да спазва що-годе бюджета си, бившият здравен министър Петър Москов коментира: "Болниците в България се управляват по търговския закон. Тоест един съдия има всичкото основание на света да гледа на една болница както на един магазин за гащи. И доколкото ние сме съгласни, че в този магазин държавни регулации и лимитации не може да има, то и съдилищата превеждат този текст от търговския закон и върху болниците".И още: когато наскоро начело на голяма държавна онкологична болница дошъл нов директор, той събрал работещите и освен останалите си идеи им поръчал да се държат любезно с пациентите и да им се усмихват. При рак пласебото не работи, но при рак психологическата подкрепа е от особено голямо значение. "За 800 лв. заплата няма как да стане", му отвърнали от залата. В частните болници обаче се усмихват, затова и имат все повече пациенти, объркани, уплашени и незнаещи какво се случва след няколко курса химиотерапия в държавните. Да, държавните болници са мощен източник на пациенти/клиенти на частните болници, защото упорито и може би умишлено държат пациентите си в пълно неведение какво се случва с тях и болестта им. Провеждат строго клиничната част от лечението по правилата, но пациентът няма как да го знае, защото няма кой да му го обясни. И естествено след няколко месеца започва да търси алтернатива, защото не вярва, че го лекуват правилно. Отива в частната болница, където правят същото, но му говорят и му се усмихват, а към здравната каса отчитат значително по-скъпи лекарства.
Адът съвсем не започва в края, когато около 18 000 души годишно в България стигнат до терминално състояние. Започва още с поставянето на диагнозата
и държането на болния в тотална несигурност, без обяснения какво му се влива, защо, какъв вид е ракът му, какви са прогнозите, с липсата на възможност да попиташ когото и да било. Отношението дори не е грубо, то е никакво - като към бъдещ труп. При хората с по-лош късмет и по-лоша прогноза постепенно става по-зле - размотаване за кръвопреливане, търсене на дарители, понякога дори отказ да се изпишат безплатни болкоуспокояващи. На гърба им се вършат всякакви цигании - болният се води в болницата за вливания, но всъщност си е вкъщи, когато не му се обадят на пожар да се върне в болничното си легло, защото се очаква проверка на здравната каса; трябва да му се направи скенер, за което лежи цели 4 дни, или пък обратното - не му го правят в болницата и го оставят да обикаля по поликлиники и лаборатории и да се моли да го снимат. Малко преди края, когато болният е с изядени от метастазите органи и кости, може да му предложат и възстановителна операция - например на гръбначния стълб, за която се плащат хиляди левове за консумативи. Хора, които едва ходят, със силни болки, обикалят по цял ден в опит да получат нещо, което по всяка хуманна логика би трябвало да им се предоставя там, където се лекуват, и с нула усилия.
Но най-бруталното е оставено за последните дни. Умират вкъщи, в адска болка, докато дни наред едва си поемат дъх, отвъд достойнството, скотски, а справянето с цялата агония е оставено на близките им. Когато роднините в паниката си започнат да звънят на спешна помощ и болниците, им се отговаря:
"Не сме длъжни да го приемем"
И това е така е от години.
40 болници и диспансери са приели и правили химиотерапия на близо 32 000 души у нас през 2017 г., за което са получили 327 милиона лева. Годишно смъртността от ракови заболявания в България е около 18 000 души. Едва 2000 от тях лежат в болница или хоспис по пътеката за палиативни грижи, т.е. получават специализирани грижи за хора в терминално състояние. За останалите 16 000 никой не се е почувствал длъжен. Потресаваща е и разликата - в провинцията, в диспансерите във Враца, Варна, Русе, Бургас, Благоевград и Шумен, приемат терминални пациенти. В София и Пловдив, където са най-големите клиники, откъдето минават най-много пациенти и се изписват най-скъпите лекарства - не.
Не че е толкова съществено, но доводът, че здравната каса плаща малко - само 51 лв. за ден и парите не стигат дори да се покрият разходите за пациента, явно не важи във Враца, където 404 души са получили човешко отношение и достоен край. Но е водещ за София, където 15 болници са осигурили палиативна пътека за 17 души от над 10-те хиляди, приети за химиотерапия. Болници, които получават по 15 000 лв. за пациент за лекарства, дори нямат хоспис или отделение, където да приемат същия пациент, когато е в терминално състояние.
Въпросът не е само в пари, липсата им, правила, институции и вършат ли си или не работата. Всичко това съставлява само част от факторите, довели ни до завършената дехуманизация, до пълното оскотяване. Проблемът е във всички нас, които - очевидно, събрани по неволя накуп на една територия, не умеем и не желаем да се държим като общество. Не просто всеки един гражданин на България позволява това да се случва и безучастно живее в глутницата, където слабите и умиращите са нежелани. Почти няма човек в България, който да не е минал през този ад, да не е наблюдавал агонията на терминално болни близки. И да го е приел до някаква степен за нормално, а след погребението да е забравил и продължил напред.
Янина Здравкова
http://www.segabg.com/article.php?id=890615
ПОГРОМ! ДВА УКРАИНСКИ КОМПЛЕКСА „ПЕЙТРИ...
Евроатлантизъм на Балкана
РУСИЯ СПЕШНО СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ГЛОБАЛНО СЪБ...
Евроатлантизъм на Балкана
РУСИЯ СПЕШНО СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ГЛОБАЛНО СЪБ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Не мога да простя! Никога!
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”