Автор: Миклош Радноти
Живях в такова време на земята,
когато всеки се превръщаше в подлец,
в убиец не по дълг, а за наслада.
И тласкаше го бясната заблуда
към робството на грубата принуда.

Живях в такова време на земята,
когато доносите бяха гордост, чест,
предателството, кражбата - геройство.
А който бе свенлив за дръзка дума,
презираха го, сякаш беше чумав.

Живях в такова време на земята,
когато вдигналите глас от този миг
се криеха и хапеха юмруци.
От кръв и кал пияна, безразлична
страната диво се кикотеше на всичко.

Живях в такова време на земята,
когато майчинството даже бе злина.
Проклятие за рожбата то беше,
защото оцелели във утроба,
завиждахме на гниещите в гроба. 

Има много страни, предимно в Африка, Индия, Бангладеш- където хората страдат още по-ужасно, измират от глад или разкъсвани от гладен лъв, завличани от крокодил. Но в свободолюбива, сита Европа нашето комунистическо минало бе реален, абсурден кошмар.