Какви са отношенията ни към България? Често виждаме две крайности – безразличие, което достига до самоподценяване и национален нихилизъм и, от друга страна, патриотизъм, който преминава в самонадценяване и шовинизъм.

Национален нихилизъм
В епохи на преход и трудности, каквато е сегашната, бързо  и лесно се появява нагласа у много българи да отричат всичко ценно, което има в България. Отрича се старата история – “робски народ без аристокрация”, отрича се напълно постигнатото през социализма – “послушен съветски сателит”, отрича се извършеното през последните години на преход – “хаос и грабеж”, отричат се достойнствата на българския характер – “недодялан и мързелив балкански субект”.
Последиците от подобен национален нихилизъм са няколко: цинично отношение към всичко, което се случва, песимистични пророчества, черногледо очакване на поредния проблем или нещастие, за да се обобщят в ново обвинение срещу българите и България. Такава нагласа е крайно късогледа и безотговорна – тя е препятствие за сътрудничество и солидарност в нацията. Така нихилизмът сам е пречка за позитивни резултати и национален просперитет. Много често националният нихилизмът е оправдание за бездействие или алиби за емигриране.

Патриотизъм
Разумното противодействие срещу  националния нихилизъм можем да наречем интелигентен патриотизъм. Наричаме го така, защото познаваме и “байганьовския патриотизъм” – патриотарството, което късогледо противопоставя реални и въображаеми национални достойнства на всичко, което забележи в другите култури, нации и държави.
Патриотарството прераства  в шовинизъм, когато към вярата в достойнства на собствената нация и история се прибави слепота към ценностите на другите нации и се премине към агресивно утвърждаване на национално превъзходство. Така се раждат митовете за “Велика Германия”, “Велика Албания” или “Велика България”, които от романтични могат да се превърнат в агресивни и милитаристични.
Интелигентният патриотизъм умее да използва естествената любов към родното, за да насочи качествата и волята на народа към справяне с актуалните проблеми. Припомнянето на велики моменти от миналото и на велики български характери помага да се преодолее отчаянието и апатията. Също както припомнянето на предишни лични успехи може да се окаже най-добрият двигател към бъдещи успехи.