2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Повече от четвърт век съм около (а понякога и вътре в) политиката, но такава шашава предизборна кампания не бях виждал. Сякаш и самата тя да докаже колко излишен беше предстоящият вот.
Малко преди него целокупната България мяза на онези близо 1000 свои граждани, които ежегодно се избиват по пътищата й с твърдото убеждение, че „е, точно на мен това няма да се случи”. Ама то се случва. И следват погребения…
Масово политиците от всички бои прокламират, че страната ни е „остров на стабилността”. И че „точно на нея това (евентуална дестабилизация) няма да се случи”.
А бе, слепци такива, не виждате ли какво става около нас?
Македония се разпада. Изкуствено сглобена след Ньойския договор, най-младата европейска държава като че ли няма да удържи формалното си единство между българи и албанци.
Засега „румънският майдан” не успя. Но вдъхновителите му едва ли ще се откажат да опитат отново.
Гърция е в постоянно предфалитно състояние. Тамошните фермери обаче май намериха най-лесната цака – блокада на пътищата с Европейския съюз. Колко са чисто икономическите загуби от това за България, направо не ми се мисли. А още по-малко ми се мисли колко още ни чакат.
На 16 април Турция ще се превърне не само в президентска република от авторитарен тип, но и в новата Ислямска държава. Загубил шансовете й за членство, Ердоган вече успя да се скара с водещите лидери на ЕС. А ние сме негов член.
Станахме съучастници, наред с прибалтийските страни, Полша и Румъния, в „приближаването” на САЩ към Русия. Освен, че това е неспазване на договореностите от Малта (декември 1989), то напоследък ни превръща и във фронтова (не дай си, Боже) държава.
Самият ЕС май започва да се пука по шевовете си. И не е изключено „брекзитът” да е само начало. Доказва го и бунтът на новите членове срещу храните второ качество (или направо „втора употреба?), които им пробутват „старите”.
Набутаха ни вече и почти официално в задния двор на Европа. Ми логично – завладяха ни като пазар на стари коли, на ГМО-зеленчуци, значи вече ставаме изцяло за „кошче за евробоклуци”.
На фона на всичко това какво правят нашенските политикани в измисления „остров на стабилността”? Ами не спират да си измислят, че даже и храбро да лъжат.
А иначе истината е далеч по-проста. Даже и добре платената социология твърди, че двете основни партии ще вземат по около 30 на сто от гласовете. Да, ама за да управляваш с абсолютно мнозинство (или да го сглобиш), ти трябват не по-малко от 42 – 43 процента.
Вместо обаче да се замислят над този очевиден факт, нашенските политикани са се впуснал в разсъждения с кого (или кои) няма да се коалират. И както са се затичали в тази посока, накрая ще излезе, че няма да могат да направят коалиция и със самите себе си…
Съществен принос за това даде тия дни и Бойко, който изключи възможността да се коалира и с „бабите”. От тогава „седим и мислим”, както рекъл шопът.
В моите вероятно вече остарели представи „бабите” са едни достолепни дами над 60 години, на които е възложено да отглеждат и възпитават „унуците”, докато родителите им градят светлото социалистическо (а сега – още по-светлото капиталистическо) бъдеще.
Е, понякога „унуците” отнасяха от „бабите” и пердах, то, поне в моя случай, той винаги си беше абсолютно заслужен. Поради което аз си останах в коалиция и с двете ми баби, докато ги имаше на тоя свят.
Силно съм убеден, че така е било и при Бойко. Което пък засилва убеждението ми, че с отказа си за коалиция с „бабите” той изпраща други три послания.
Първото, естествено, е към лидерката на столетницата. Следователно, ако вървим все по женска линия, второто ще да е към повелителката на „тишината в спалнята”.
Третото, пак по тази логика, би трябвало да е към Раданчо.
Лоши обаче са други две неща. Докато ние се вайкаме „с баби или без тях”, Ердоган обеща да пусне емигрантите. И тогава ще ни е съвсем тая каква точно коалиция да правим.
Другото е, че като ни стане „съвсем тая”, идва перспективата на „избори до дупка”. И започвам да се чудя дали пък неслучайно Бойко тури в листите си на избираемо място главният „спец” по това упражение – доносникът на бившето Шесто управление агент Николай…
Е, ако и „до дупка” я докараме, наистина ще станем бездънен „остров на стабилността”.
Източник: Проф. Драгомир Драганов, Ретро.бг
Аз и любимия
В електронните вестници вече се появиха ...
2. Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!
3. Планът срещу славянските народи и света
4. Робските народи не познават своята история, благоговеят пред чуждата култура и раждат политици, които предават техните интереси
5. Кой кой е в Българя. Кой създаде групировките, кой ги обезглави и кой дърпа конците до днес!
6. Няколко признака, че краят е близо-ние ли донесохме злото в този свят
7. Цигани, евреи, българи-Как циганите изгубили азбуката си. Циганската инвазия
8. 1989 г.: За заплахата турската армия да влезе в София и как не бе изпълнен планът „Хан Тервел”