На 05 август ,преди 18 години, си отиде Тодор Живков.

Бай Тошо, Тато, както го наричаха.

Отиде си от политиката на 10.11.1989 (отидоха го, по заповед на Горбачов), а от живота - на днешния ден, през 1998 година.

Остави една построена България, която наследи от Вълко Червенков, която все още не може да бъде боядисана от всички управници от последните 26 години.

Той беше човек без висше образование, от село, с каскет, хитър, народен, добродушен, но и родолюбив, управляващ държавата "с грижата на добър стопанин".

За него се разказваха и измисляха хиляди вицове, рисуваха се море от карикатури. Но аз лично не чух, не знам, и не видях репресирани за това хора, поне през 80-те години.

Той строеше България. България имаше граници, гранични войски, гранични инженерни съоръжения, които се по поддържаха, и охраняваха.

Имахме армия, и въоръжение, които гарантираха сигурността на страната.

Хората имаха работа, безработицата беше нулева.

Пенсионерите имаха пенсии, от които помагаха "на младите".

Селата бяха пълни с живот, градовете растяха, и процъфтяваха. Предприятията работеха. Отпуските се плащаха. Имаше санаториуми, лазарети, почивни бази, на море, планина, около топлите минералните извори,и всички хубави места на България, достъпни за всички.

Имаше и Български туристически съюз, който за 1.5 лв членски внос годишно позволяваше да спиш по хижи и заслони с топла кухня за 2-3 лв.

Нямаше престъпност, мутри, наркомани, деление между хората по имуществен ценз. Нямаше бездомници, изхвърлени на улицата за неизплатени ипотеки, или кредити.

Нямаше учители, ровещи по кофите за боклук.

Циганите работеха. Децата се учеха в най-добрата система за образование, ходеха на бригади, учеха се на труд, разбираха, откъде идва хляба. Трудът беше ценност. Знанието и учението също. Играехме от сутрин до вечер, без родителски караул, колкото си искаме, когато си искаме, и където си искаме. И никой не се страхуваше от нищо. Ако не се закачахме, сами да си изпросим хлапашкото махленско момчешко сбиване, най-страшното, което ни грозеше, беше да си ожулим коленете, ако паднем от колелото.

Хората се събираха на събори, празнуваха всички празници, играеха хора, организираха се забави всяка седмица, навсякъде, и за всички. Пируваха, общуваха, веселяха се, с хиляди.

Българите имаха апартамент (в града), къща с двор на село (наследствена), а някои даже и трети имот - вила. Всичко с труда си, без непосилни ипотеки с безумни унищожителни лихви.

Имаше взаимо-спомагателна каса, чрез която с минимални поносими месечни вноски хората посрещаха всичките си големи материални нужди.

Банките бяха 2: Българска народна банка (майката) и ДСК (Държавна спестовна каса). В градовете имаше магазини, ресторанти, сладкарници, и предприятия, а не игрални зали, чейндж-бюра, и хазарт.

Във всяко село имаше магазин, читалище, здравен пункт, училище, а в повечето имаше и киносалон.

Колите бяха по-малко, и може би по-лоши от сегашните, но обществения транспорт беше достъпен, и работеше редовно.

След свалянето му от власт над 300 човека правиха ревизии с години, в опита им да намерят злоупотреби, нещо гнило, нещо престъпно, нещо порочно в дейността му като политик, и ръководител на държавата.

Не намериха нищо, питайте Костадин Чакъров. Въпреки постоянната политическа поръчка.

Мир на праха му, и (наистина) светла му памет. Ще го помня с добро. Времето така отсъди.

Амин!

 

(от Пламен Пасков)

Да, вярно е! Много вицове разправяхме за бай Тошо, присмивахме му се за простоватите изказвания и да, през 80те никой не пострада за това. Народа след свалянето му очакваше заместилите го учени глави да изведат страната на нова по-висока орбита. Беше логично, до тогава ни бе управлявал прост човек и то не един и двама! Но се оказа, че за добрия държавник купешките изрази и висшето образование, не са най-важни качества. Оказа се, че когато на власт идват хора за които родолюбието е отживелица, те тия хора не могат да развият държавата колкото и интелигентни и учени да са. Оказа се, че когато крадци и безродници вземат властта, по-добре е те да са глупави и невежи, така пораженията които нанасят са по-малки. За съжаление след 90г. на власт дойдоха умни хора.